видя гледката, разкрила се пред очите му.
Тя приличаше на прекрасна богиня. Спеше. Мъглата се стелеше край нея, придавайки й загадъчност и неуловимо очарование. Последните слънчеви лъчи хвърляха мени отблясъци върху гладката й кожа и я позлатяваха. Спеше обърната на една страна. Билата й риза се бе повдигнала до средата на бедрата, разкривайки дългите й стройни крака.
Той дълго стоя, опиянен от нежната й прелест. Желанието набъбна в него, превърна се в почти болезнено пулсиране. Тя наистина бе великолепна. Алек си припомни усещането, когато тези крака се обвиха около него, сладката й мекота, когато проникна в нея.
Неговата съпруга! Заля го чувство за притежание. Знаеше, че няма да издържи още една нощ, без да я люби. Няма да спази обещанието си да не я докосва, докато не пристигнат в имението му. Но реши този път всичко да бъде бавно. Той ще бъде нежен и търпелив любовник… дори и това да го убие.
Кинкейд стоя и я съзерцава, докато слънцето се скри зад хоризонта. Знаеше, че тя се е събудила, макар очите и да оставаха затворени. Когато я повдигна и я притисна до голите си гърди, Джейми обви ръце около врата му, сгуши се до него и от устните й се изтръгна тих стон. Младият мъж я занесе до лагера, сложи я на земята, излегна се до нея и зави и двамата с наметалото си. Така съпругата му бе напълно защитена от студения планински въздух — покрита от главата до петите с наметалото и топлото тяло на мъжа си.
Устните й бяха на сантиметри от неговите.
— Алек? — Гласът и бе сънлив шепот.
— Да?
— Сърдиш ли ми се?
— Не.
— Сигурен ли си?
Искаше и се да вижда лицето му. Той я държеше здраво и тя не можеше да помръдне.
— Сигурен съм.
— Чувствам се толкова уморена. Днес бе труден ден, нали?
Той не мислеше така, ала реши да се съгласи с пея.
— Да.
— Алек? Искам да те попитам нещо. — Джейми се опита да се надигне, но ръцете му се плъзнаха надолу и я притиснаха по-силно. Тя изпъшка. Бедрата му бяха по твърди от земята.
Кинкейд знаеше, че тя няма ни най-малка представа какво му причинява всяко нейно движение. Затвори очи и стисна зъби. Джейми бе твърде изтощена, за да понесе любовната атака на съпруга си. Трябваше да почака, да прояви разбиране и търпение.
Доста трудно предизвикателство.
— Алек, моля те, махни си ръцете. Причиняваш ми болка.
— Заспивай, жено! Нуждаеш се от почивка. — Гласът му дрезгавееше.
Тя се изви към него и Кинкейд отново стисна зъби.
— Дупето ми е възпалено.
Алек усети смущението в гласа й. Ала този път стенанието й не бе тихо, а високо и възмутено, защото той започна да разтрива схванатите й мускули. Кинкейд не обърна внимание на протестите и въздишките й.
— Обучението ти е било дяволски занемарено. Ти си най-несръчната жена, която познавам. Какво мислиш за това, съпруго моя?
— Мисля, че ти си убеден, че всеки миг ще се разплача. Знам, че гласът ми трепереше, когато ти казах, че съм възпалена. А ти си от мъжете, които мразят плачещи жени, нали? О, не го отричай, съпруже мой! Видях начина, по който гледаше ревящите ми сестри. Никак не ти бе приятно и се чувстваше неловко.
— Да, истина е — призна Алек.
— И за да предотвратиш сълзите ми, ти ме обиждаше. Искаше да се ядосам. Предпочиташ женски викове пред женски сълзи.
— Много добре си ме опознала, Джейми.
— Но ти не си научил нищо за мен.
— Нямам нужда да…
— О, имаш — прекъсна го тя. — Ще се изненадаш, като ти кажа какво умее една „несръчна жена“. Мога да стрелям с лък по-добре от всеки воин. Мога прекрасно да яздя — без седло, разбира се. Мога…
— Ти се шегуваш. Едва се държиш на седлото!
— Значи вече си си съставил мнение за мен, така ли?
Той отмина въпроса й и вместо това изрече:
— Какво искаше да ме питаш? Нещо те тревожи?
— Не.
— Кажи ми!
— Чудех се дали ще ми дадеш същите нареждания когато пристигнем във владенията ти и се срещнем твоите хора.
— Какви нареждания? — нетърпеливо я прекъсна Алек. Нямаше никаква представа за какво говори.
— Знам, че се срамуваш от мен, Алек, но аз не мисля, че ще мога да пазя мълчание през цялото време. Свикнала съм да говоря свободно и наистина не…
— Ти мислиш, че се срамувам от теб? — Звучеше изненадан. Джейми се изви в ръцете му. Отметна одеялото и се взря в лицето му. Дори и на лунната светлина се виждаше, че е искрено удивен. Ала тя не му повярва.
Няма нужда да се преструваш, че не разбираш, Алек Кинкейд. Знам истината. Би трябвало да съм малоумна, за да не разбера защо ми забрани да говоря пред съюзниците ти. Защото ме смяташ за грозна. И за англичанка.
— Ти си англичанка — напомни й той.
— И се гордея с този факт, съпруже мой. А не знаеш ли колко е глупаво и повърхностно един мъж да съди за една жена по външния й вид?
Смехът му прекъсна поучителната й тирада.
— Твоята грубост е много по-осъдителна, отколкото моя външен вид — промърмори тя.
— Ти, съпруго моя, си най-своенравната жена, която съм срещал.
— Това е нищо пред твоите недостатъци. Ти си разяден от тях като стар щит.
— Ти не си грозна.
Джейми продължаваше да се мръщи и Алек реши, че тя не му е повярвала.
— Кога достигна до това заключение?
— Вече ти обясних. Тогава, когато ми заповяда да гледам само теб, когато не ме представи на приятелите си, дори не ми позволи да кажа една дума. Тогава стигнах до това заключение. Не си въобразявай разни неща, Алек — побърза да добави Джейми, щом видя, че той едва сдържа смеха си. Изобщо не ме интересува дали ме смиташ за хубава, или не.
Той хвана брадичката й.
— Ако бе погледнала един от онези мъже по-дълго, той можеше да реши, че му показваш някакво предпочитание и че искаш да си с него. Нямам доверие на мъжете от клана Кери. Те щяха да ме предизвикат на двубой заради теб. Много е просто да се разбере, дори от една англичанка. Някои ще решат, че виолетовите ти очи притежават вълшебна сила; други ще пожелаят да докоснат косата ти, за да се уверят дали е толкова мека и копринена, колкото изглежда. Със сигурност всички щяха да искат да те докоснат.
— Наистина ли?
Докато Алек говореше, очите й се бяха разширили от удивление. Той разбра, че тя изобщо не осъзнава красотата си.
— Мисля, че преувеличаваш, Алек. Едва ли някой щеше да поиска да ме докосне.
Тя си просеше комплимент и Кинкейд реши да й достави това удоволствие.
— Не исках да рискувам да се разрази битка, тъй като знам колко те разстройва видът на кръвта.
Джейми бе смаяна от небрежното обяснение.
