— Защо се мръщиш сега?
— Питах се дали ти… дали наистина… — Джейми въздъхна, махна ръката му от брадичката си и отново се сгуши до топлото му рамо. — Значи не мислиш, че съм грозна?
— Не мисля.
— Знаех го — призна тя и се усмихна. — Хубаво е, че не ме намираш непривлекателна.
— Не съм казал това.
Джейми реши, че той пак се шегува и я дразни.
— Затова пък аз никога не съм казвала, че ти не си грозен. Тъкмо обратното. Мисля, че си.
Алек гръмогласно се засмя и тя отново се усмихна. Дали започваше да свиква с него? Той отметна няколко кичура от челото й.
— Лицето ти е изгоряло. Носът ти е зачервен. Изобщо не те намирам за привлекателна.
— Наистина ли? — Изглеждаше потресена.
— Пошегувах се — увери я той.
— Знаех, че само ме дразниш — широко се усмихна Джейми.
— Заспивай!
Когато започна да разтрива раменете й, Джейми затвори очи и изпусна доволна въздишка. Дланта й лежеше върху гърдите му. Усещаше как тупти сърцето му. Тя разсеяно започна да гали зърното, скрито в къдравите косъмчета. Усещането й харесваше.
Алек внезапно сграбчи китката й и отмести ръката й. Джейми реши, че сигурно го е гъдел. Той предположи, че тя се опитва да го подлуди.
— Престани. — Гласът му скърцаше като пясък.
Джейми не си спомняше кога е заспала, но много ясно си спомни кога се събуди. Сънуваше най- вълшебния сън. Бе заспала върху поляна с диви цветя, напълно гола. Слънцето я обливаше с топлината си. Тя тръпнеше от удоволствие. Познато напрежение се зароди някъде дълбоко в нея, а мъчителната болка, пулсираща между краката й, настояваше да бъде облекчена.
Простена от желание и се събуди. Не сънуваше. Слънцето бе Алек, а дивите цветя — наметалото на Алек. Беше без риза. Как е възможно! Алек бе заровил глава във врата й и се бе настанил между разтворените й бедра.
Той я любеше. Сънливото й объркване се изпари. Вече бе напълно будна. Не го виждаше, тъй като наоколо цареше непрогледен мрак, ала хрипливото му дишане, примесено със сладката музика на вятъра, стопи съпротивата й. Не искаше отново да я заболи. Опита се да го помоли да внимава, ала устните му се спуснаха към гърдите й, а ръката му се плъзна между меките къдрави косъмчета между бедрата й. Вече не я интересуваше дали ще я заболи.
Знаеше къде да я докосне, за да я възпламени и да я накара да стене от желание. За миг Джейми застина, когато пръстите му проникнала в топлата й влажна мекота и започнаха да се движат в нея. Божествената агония я накара да крещи за освобождение.
Пръстите й се заровиха в косите му, а тялото й се изви в дъга. Джейми потръпна и силно простена, когато палецът му започна да разтрива нежната пъпка на женствеността й, докато другите два пръста бясно влизаха и излизаха.
Ноктите й отново се забиха в раменете му. Алек изръмжа, Джейми искаше да го докосва и гали, да му даде същото удоволствие, с което я даряваше той. Опита се да се отдръпне, но Алек не я пусна.
Устните им се сляха в дива, всепоглъщаща целувка. Езикът му завладя устата й и затанцува с нейния.
— Толкова си влажна промърмори той.
— Нищо не мога да направя — простена в отговор тя. Ръцете му разтвориха широко бедрата й и той бавно започна да прониква в нея.
— Не искам да правиш нищо — дрезгаво рече Алек.
— Не искаш ли? — изохка тя и го притегли към себе си. Щеше да я влуди с това бавно движение. Знаеше, че сигурно ще умре, но искаше той да я изпълни цялата, да я изгори със страстта си.
— Исках да кажа, че си готова за мен — промърмори Алек. — Не се движи така. Остави ме да…
— Сега не е време за шеги, Алек!
Ако имаше сила, щеше да се засмее.
— Опитвам се да бъда нежен, но ти си толкова тясна…
Тя се изви към него. Алек забрави, че трябва да бъде нежен. Вдигна краката й на кръста си, обви косата й около другата си ръка, за да я застави да не се движи, и проникна в нея с един мощен тласък.
Вече не можеше да се контролира и не мислеше дали й причинява болка. Не можеше да спре, а устните му заглушаваха протестите й. Когато усети, че семето му ще се излее в нея, той плъзна ръка между запотените им тела и с ласка я прикани да се присъедини към него.
Бедрата й бяха удивително силни. Стискаше го между тих, сякаш се опитваше да го погълне, молейки да я освободи от сладкото мъчение.
Алек се отпусна изтощено върху нея. Измина доста време, преди да събере сили да и погледне. Първата му мисъл бе, че е постъпил отвратително и я е използвал да задоволи страстта си.
— Джейми? Нараних ли те? Бях ли много груб с теб?
Тя не отговори. Алек се подиря на лакът и се надвеси над нея. Тревожеше се.
Тя спеше. Кинкейд не знаеше какво да мисли. Осъзна, че пръстите му са все още заровени в косите й и с търпение, което сметна за изненадващо, бавно се освободи от меките къдрици. Приглади влажната й коса и погали бузите й.
Знаеше, че я бе задоволил. Лейди Кинкейд бе потънала в дълбок сън с усмивка на устните.
Следващият ден изглежда щеше да бъде най-трудният за Джейми. Яздеха през красиви и диви места, покрай планински езера, чиито води се къдреха от вятъра, през безбрежни поляни от изумрудена трева. Изкачваха стръмни склонове, покрити с гъсти храсти. Великолепието на планинска Шотландия караше Джейми да си мисли, че двамата се бяха запътили към Рая.
Ала с всеки изминал час въздухът ставаше все по-влажен и режещо студен. Джейми се загърна плътно в зимната си пелерина. Главата й се замая и едва не падна от коня. Алек незабавно се озова до нея, повдигна я и я сложи върху жребеца си. Джейми не се възпротиви, когато той свали пелерината й и я захвърли на земята. Зави я в тежкото си наметало и я притисна към себе си.
Тя въздъхна уморено.
— Защо хвърли пелерината ми, Алек?
— Ще носиш моите цветове, за да те пазят от студа, Джейми.
Не можа да устои на желанието да я целуне леко по косите. Започваше да мисли, че неговата съпруга е най-удивителното същество на земята — заспиваше за миг.
Обичаше усещането за мекото й тяло, притиснато до неговото, и уханието й. Знаеше, че тя му вярва изцяло. Тази мисъл го изпълваше със задоволство.
Не спомена нищо за изминалата страстна нощ. Пламналото й от неудобство лице на сутринта му подсказа, че не желае да говорят за това.
Срамежливостта й го забавляваше. Въпреки това малката му съпруга бе силна жена. Тя не осъзнаваше, че издръжливостта й има граници и че бе изтощена до смърт. Затова Алек намали темпото.
Беше заспала и Кинкейд трябваше няколко пъти настойчиво да я побутне, за да получи отговор.
— Джейми, събуди се! Вече сме у дома — за трети път повтори той.
— У дома ли? — объркано повтори тя и сънливо разтърка очи.
— Винаги ли толкова трудно се събуждаш след кратка дрямка?
— Не знам. Виждам само дървета, Алек. Затова ли ме събуди, за да се шегуваш с мен?
Алек повдигна брадичката й и посочи.
— Ето там, жено. Зад следващия хълм. Можеш да видиш дима от огнището ми.
Тя наистина видя дим и част от върха на кула. Най-сетне пред погледа им изплува стената, заобикаляща замъка му. Огромна! Сякаш бе изсечена направо в планината! Бе изградена от кафяв камък — новост както
