Венчило с дявола

По знак на Алек всички мъже измъкнаха мечовете си ножниците си. Пореден мощен вик огласи двора.

Джейми се притисна към Алек, сетне свела глава и направи реверанс на воините.

Техният оглушителен поздрав я стъписа. Алек си помисли, че е малко уплашена и смутена от вниманието.

— Какво им каза, Алек? — прошепна тя, макар отлично да знаеше отговора.

— Казах им, че си англичанка — излъга Алек. Метна отново ръка през раменете й и, както вече му се бе превърнало в твърде обезпокоителен навик, безцеремонно я дръпна към себе си.

— И навярно това е причината за радостния им поздрав — сопна се тя. — Че съм англичанка.

Не, съпруго моя. Това е причината за виковете им.

Възмутително! Джейми поклати глава.

— Какво мислиш за хората ми? — вече сериозно попита Алек.

Тя не го погледна.

— Мисля, че всички те имат мечове, Кинкейд, а ти нямаш. Това си мисля.

Жена с характер! Алек се засмя в отговор на заядливата й забележка.

Войниците вече съвсем открито я зяпаха. Кинкейд си каза, че имат право да задоволят любопитството си. Щеше да им трябва време, за да свикнат с нейната външност. Дори той още не можеше да свикне с необикновената й красота.

Воинът, за когото Джейми реши, че е втори след Алек, по негов знак се спусна към тях.

— Това е Гейвин, съпруго моя. Когато отсъствам, той е най-главен тук.

Младият мъж я погледна в очите. Джейми му се усмихна. Обаче усмивката й започна да помръкна, тъй като мъжът продължаваше да я гледа втренчено. Питаше се дали той чака тя да каже нещо, или пък това е някакъв официален шотландски ритуал.

Бе много привлекателен. Напомни й за Даниел, съпруга на Мери, защото, когато най-накрая й се усмихна, в зелените му очи проблясваха същите дяволити пламъчета.

— За мен е чест да се запозная с вас, лейди Кинкейд.

Гейвин не откъсваше поглед от нея дори и когато се обърна към Алек.

— Направил си добър избор, Алек. Чудя се как си убедил Даниел…

— Аз хвърлих кола по-далеч и имах правото да избирам първи — прекъсна го Алек. — Избрах я наслука.

— Избрал си ме наслука? — Джейми гневно се обърна към съпруга си. — Шегуваш се с мен пред приятеля си, Алек, или наистина мислиш така?

— Шегувам се.

— Алек все се шегува — обърна се Джейми към Гейвин. Думите й бяха тактичен опит да извини грубите думи на съпруга си.

Гейвин остана смаян. През всичките тези години той не знаеше някога Алек да се е пошегувал за каквото и да било. Но нямаше намерение да противоречи на лейди Кинкейд.

Обърна се достатъчно бързо, за да види как Алек намига на съпругата си.

— Тя е уморена, Гейвин. Нуждае се от една обилна вечеря и дълъг сън.

— Тя иска първо да разгледа новия си дом. — Гласът на Джейми трепереше от възмущение. — Тъй като тя е много любопитна.

И Алек и Гейвин се засмяха на изтънчения начин, по който младата жена им бе показала недоволството си, задето говореха в нейно присъствие, сякаш не бе там. Джейми също се усмихна, доволна, че бе успяла да ги постави на мястото им.

— Ще мога ли да се изкъпя, Алек?

— Незабавно ще се погрижа за това, милейди — побърза да я увери Гейвин и последва новата си господарка като послушно паленце.

Алек видя как Гейвин възхитено зяпа съпругата му. Бе развеселен от начина, по който приятелят му несръчно се опитва да скрие колко силно му бе въздействала Джейми — просто нямаше сили да откъсне поглед от нея.

— Благодаря ти, Гейвин. Смятам, че не е нужно да се държиш толкова официално. Моля те, наричай ме Джейми. Това е малкото ми име.

Тъй като приятелят на Алек не каза нищо, Джейми се обърна и го погледна. Гейвин се бе намръщил.

— Не желаеш ли да ме наричаш така?

— Как каза, че ти е името… Джейн… така ли?

— Не, Джейми — търпеливо повтори тя и кимна, тъй като Гейвин продължаваше да изглежда смутен.

Воинът се обърна към Алек и избъбри:

— Но това е мъжко име!

Девета глава

— Ти си му внушил това, нали, Алек?

Той не си направи труда да отговори на въпроса й. Джейми наистина носеше мъжко име, а Алек имаше много по-важни меша на главата си, отколкото да стои на прага на замъка си и да спори с нея по този незначителен въпрос.

Гейвин и Кинкейд се спуснаха по трите стъпала, които водеха в голямата зала, а Джейми остана да гледа намръщено след тях. Всъщност Алек трябваше здравата да смушка приятеля си, за да го накара да тръгне.

Джейми любопитно се огледа. Каменната стена от дясната й страна бе висока колкото църковна камбанария. Камъните бяха студени и гладки, никакъв прах не помътняваше кафеникаво-златистия им цвят. Дървена стълба водеше към втория етаж, където завиваше, образувайки голям балкон. Джейми преброи три врати и предположи, че там са спалните на Алек и близките му. Всеки в голямата зала можеше да види кой влиза и излиза от тези стаи.

Точно пред Джейми се намираше масивна камина, но бумтящият в нея огън не успяваше да стопли огромната зала. Никога не бе виждала по-голямо помещение. Помисли си, че тук те се поберат всички стаи на скромния й дом. Бе просторно като на поляна и по средата минаваше пътека, застлана с тръстика, която водеше право към огнището. Голяма маса с поне двадесет стола беше разположена вляво. Друга маса с не по-малка дължина се намираше от дясната страна. Зад нея се издигаше висока дървена преграда. Джейми предположи, че тя отделя склада за провизии.

Алек и Гейвин седнаха на масата пред преградата.

Тъй като нито един от двамата не й обръщаше никакво внимание, Джейми заобиколи и погледна отзад. За своя изненада видя голямо легло, което се издигаше върху висока платформа. И стената над него бяха забити няколко куки и по размера на дрехите, закачени на тях, тя предположи, че тук спи Алек. Помоли се да не е права.

Един войник мина покрай нея и остави торбата й до леглото. Джейми разбра, че за нещастие предположението й се бе оказало вярно. Войникът я изгледа сепнато и дрезгаво промърмори нещо, когато Джейми му благодари, че е донесъл вещите й. Мъжът й даде знак да се отдръпне, тъй като се появи друг грамаден войник, който носеше дървена вана. Остави я в отсрещния ъгъл.

Трябваше да опита да се измие по възможно най-тихия начин. Усети, че се изчервява, като си помисли, че преградата ще скрие голотата й, ала всеки, който се намира в залата, те чуе шума от водата и ще се досети какво нрави. Ами че усамотено място!

Джейми се върна при съпруга си, за да разбере къде се намира кухнята и да поръча вечерята. Застана до него и търпеливо зачака Алек да й обърне внимание. Наложи й се да чака доста дълго. Гейвин даваше пълен отчет и бе погълнал цялото му внимание. Джейми седна на стола, съседен на този на съпруга й и скръсти ръце в скута си.

Щеше да бъде проява на грубост от нейна страна, ако прекъсне разговора му. Освен това знаеше, че не бива да се оплаква. Тя бе съпруга на влиятелен и могъщ леърд и ако трябва, ще остане на стола си до