Венчило с дявола

заповеди.

— Ще бъде измамна надежда — отсече той. — И не е нужно да се ядосваш толкова, съпруго моя.

Даде знак на останалите воини и всички започнаха да говорят в един глас, изказвайки предположения какво може да е сполетяло Ангъс. Бяха единодушни в едно — че е мъртъв.

През останалата част от вечерта Джейми остана мълчалива. Едит и Ани също не проговориха. През цялото време гледаха и чиниите си.

Алек докосна ръката й. Тя го погледна и видя, че й предлага къс овнешко.

— Не, благодаря.

— Ще го изядеш.

— Няма.

Той удивено повдигна вежди. Тя спореше с него пред хората му. Немислимо!

— Не искам месо, но ти благодаря, че ми предложи.

— Ще го наядеш — нареди Алек. — Ти си слаба и трябва да възстановиш силите си.

— Аз съм достатъчно силна — прошепна Джейми. — Алек, не мога да ям овнешко. Само от миризмата му ми се повдига. Всичко останало е много вкусно и аз ядох достатъчно. Не мога да хапна нищо повече.

— Тогава върви да се изкъпеш. — Видя умората в очите й и се намръщи. — Скоро ще се стъмни. Достатъчно си се намръзнала. Трябва да се затоплиш.

— А ти?

— Не — засмя се съпругът й. — Ние шотландците сме направени от по-здрав материал.

И тя се засмя. Мелодичният звук привлече вниманието на околните.

— Връщаш ми!

Той не каза нищо.

— Къде ще спя, Алек?

— С мен. — Тонът му не оставяше място за спор.

— Но къде? Зад преградата ли, Алек, или в някоя от стаите на горния етаж?

Обърна се, за да погледне към балкона, и мигновено замръзна. Мили Боже, не можеше да повярва на очите си!

Стана и се изправи с лице към стените от двете страни на входа, водещ към спалните. Навсякъде — оръжия. Висяха закачени от горе до долу. Цял арсенал от оръжия! Ала не това я бе приковало на място, а мечът, закачен в средата.

Великолепен! Червени и зелени скъпоценни камъни украсяваха дръжката му, а дългото му острие блестеше зловещо. Остана загледана дълго в него, преди да насочи поглед към останалите оръжия. Още пет меча, боздугани, големи заоблени тояги, копия…

О, как ли й се е подигравал, когато тя му предложи да похарчи с труд спестените си шилинги, за да му купи меч! Чувстваше се толкова засрамена от собствената си наивност, че не смееше да погледне към съпруга си.

— Гейвин, тези оръжия са на моя съпруг, нали?

— Да — кимна Гейвин и погледна към Алек, за да види дали е забелязал, че гласът й трепери, а бузите и са пламнали. Гейвин си каза, че това е доста странно. По време на вечерята новата му господарка се бе държала плахо, почти покорно. Едва ли бе казала повече от една-две думи.

Алек наблюдаваше жена си. Лицето му бавно се озаряваше от усмивка.

Ръцете й бяха сложени на кръста и тя дори имаше смелостта да му се мръщи. Гейвин бе слисан. Уж срамежлива, но как само виолетовите й очи потъмняваха от гняв! В момента лейди Кинкейд съвсем не изглеждаше покорна и плаха. По-скоро готова за схватка. С Алек! Нима не знаеше колко е избухлив съпругът й? Гейвин реши, че навярно не знае, иначе никога не би се осмелила да го предизвиква така дръзко.

— Гейвин? В Англия нещо, което принадлежи на съпруга, принадлежи и на съпругата. Това важи ли и в Шотландия?

Докато задаваше въпроса си, не откъсваше поглед от Алек.

— Важи. Защо питате, милейди? Има ли нещо, което специално бихте искали?

— Да.

— И какво е то? — изненадано повдигна вежди Гейвин.

— Меча.

— Един меч ли, милейди?

— Говоря за меча, който е закачен в средата на онази стена. Искам точно този.

В залата се разнесоха смаяни възклицания. Устата на Гейвин остана отворена. Сетне той заби поглед в масата. Знаеше, че всички бяха чули разговора и изглеждаха не по-малко смаяни от него.

— Но това е любимият меч на нашия леърд. Сигурно…

Смехът на Алек прекъсна обяснението му.

— Една съпруга не би могла да повдигне онзи меч — заяви той. Няма толкова силна жена, да не говорим пък за тази, която дори не може да яде овнешко.

Един дълъг миг Джейми остана мълчалива.

— А имате ли кинжали, които една жена би могла да повдигне с жалката си сила? — най-сетне попита тя и сладко се усмихна.

— Разбира се.

— Тогава може би…

— Един кинжал може много лесно да бъде избит такива слаби ръце, Джейми.

Тя кимна в знак на съгласие. Алек бе малко разочарован, че толкова лесно излезе победител в малката им препирни. Джейми му се поклони и се запъти към преградата. Кинкейд остана загледан в нежното полюшване на стройните й бедра, но забеляза, че и останалите мъже я зяпат. Изкашля се, за да привлече вниманието им намръщено ги изгледа.

Джейми бе преполовила разстоянието до преградата когато внезапно се обърна и извика през рамо:

— Освен ако, разбира се, не си заспал, Алек, Тогава моите малки слаби ръце ще са достатъчно силни, нали? Лека нощ, съпруже. Ще се моля да те споходят приятни сънища.

Смехът на Алек я последва.

— Да не би да не съм разбрал правилно? — попита Гейвин. — Стори ми се, че твоята съпруга заплаши, че ще те убие.

— Правилно си разорал.

— И ти се смееш?

— Успокой се, Гейвин. Аз съм в безопасност. Моята съпруга няма да се опита да ме нарани. Това не е в характера й.

— Та е англичанка, Алек.

Ще ме разбереш, когато я опознаеш по-добре.

— Много е красива — рече воинът и се ухили. — Забелязах го.

— Да, видях, че го забеляза — промърмори Алек.

— Ще ми трябва доста време, за да свикна с нея — призна си Гейвин, засрамен, че бе харесал съпругата на своя леърд. — Мъжете ще са готови да дадат живота си, за да осигурят безопасността й, Алек, но не съм сигурен дали някога ще я приемат достатъчно, за да й отдадат своята вярност. Защото е англичанка.

— Не съм го забравил — отвърна Алек. — Всеки път, когато си отвори устата, ужасният й акцент ми го напомня. Може би след време Джейми ще си извоюва доверието на хората ми. Няма да ги насилвам.

— Отначало си помислих, че е срамежлива и покорна, но вече не съм толкова сигурен.

— Тя е толкова покорна, колкото съм и аз — рече Алек. — Тази жена не се бои почти от нищо. Говори, каквото й е на ума. Това е един от многобройните й недостатъци. Но в същото време е толкова нежна, Гейвин!

— Разбирам.

— Защо, по дяволите, се усмихваш? — остро попита Алек.

— Няма нищо, милорд.