Отчаяно желаещ да й угоди, той осъзнаваше, че е като глина в ръцете й, но някак си нямаше нищо против.
Джили бе първият човек на света, на когото имаше абсолютно доверие, че ще опази тайните му. И той знаеше всички нейни тайни. Двамата живееха заедно от четири месеца, когато късно една нощ, след като се бяха любили и се гушкаха на дивана, облечени в копринените си халати, и пиеха изстудено шампанско, той й разкри душата си и й разказа за жалкия живот на изцеденото парче земя в Небраска с изцедените му, строги и мрачни родители. Баща му вярваше, че боят винаги помага, а майка му бе слаба жена, която се плашеше от собствената си сянка и която никога не ходеше никъде извън дома си, освен на църква в неделя сутрин, и която стоеше с ръце зад гърба си и гледаше как съпругът й се опитва да избие с камшика всяко непокорство от единственото им дете. Мънк се научи от много малък да не й се оплаква, защото тя винаги предаваше думите му на баща му. Когато стана на десет, той мразеше и двамата и заспиваше всяка нощ, измисляйки нови и нови начини, по които би могъл да ги измъчва.
Животът му бе клаустрофобичен. Крадеше пари от църковната каса — само по малко, от време на време в неделя. След като завърши гимназия, си събра багажа в една пазарска чанта и напусна фермата. Отиде в колеж в Омаха. Беше спестил достатъчно, за да плати първия семестър, и получи държавен заем за останалата част от обучението си. Нямаше никакво намерение някога да изплати този заем. Четири години по-късно той напусна щата Небраска и се закле никога да не се върне в него.
Понастоящем нямаше представа дали родителите му са живи или мъртви, а и не го беше грижа.
Никога не го беше грижа за никого — досега.
Разказа на Джили всичко за себе си. Каза й, че бе извършил първото си убийство на зрялата възраст от двайсет и две години. Каза й и че някога бе мечтал да работи в театър. Обожаваше да облича различни костюми и да играе различни роли. И беше добър актьор, похвали се сам, толкова добър, че се бе явил на прослушване за главната роля в една лятна постановка. Един друг актьор бе осмял изпълнението му и го бе унижил пред режисьора. Мънк толкова се разстрои от прекъсванията, че се провали на прослушването и, разбира се, не получи ролята. Закле се да си отмъсти и, без да бърза, две години по-късно се погрижи за онзи младеж. Използва ножа си и откри, че преживяването бе вълнуващо и освобождаващо.
— Кога смени името си? — попита тя.
— В деня, когато се записах в колежа. Имах фалшиво свидетелство за раждане и успях да го направя да изглежда достатъчно истинско, за да заблуди служителката в канцеларията. Беше доста нескопосано, но свърши работа.
— Аз не съм ходила в колеж — каза му тя. — Исках, но майка ми смяташе, че не съм достатъчно умна. Тя взе парите, които бях спестила, и ги използва, за да плати образованието на Кери.
— Какъв беше животът ти, докато растеше?
Очите на Джили се напълниха със сълзи.
— Живот без любов — сподели тя. — Не помня баща си. Напуснал ни, когато съм била малка. Заради нея.
— Заради майка ти ли?
— Да. Тя го прогонила. Избягал с друга жена, но като се замисля, не мога да го виня. Мама беше студена и озлобена жена. Никога не ми показа, че ме обича, и сигурно затова се стигна дотам… нали се сещаш… забременях. Търсех някой, който да ме обича. Посрамих семейството. Не мога да изброя колко пъти сестра ми и майка ми крещяха точно тези думи… — Тя поклати глава и прошепна: — Бях такава невинна глупачка. Бях сигурна, че щом родя бебето, мама и сестра ми, златното момиче, ще ми простят и ще ми помогнат да отгледам детето си. Исках да направя най-доброто за дъщеря си.
— Но това не се случи, така ли?
Тя стисна ръката му.
— Не. Беше толкова ужасно. Мама и Кери дойдоха в болницата. Мислех, че ще отведат мен и дъщеря ми у дома.
— Какво се случи, любов моя? — попита той, когато тя се разстрои съвсем и не можа да продължи няколко минути. Наведе се и доля шампанско в чашата й.
— Кери си тръгна от болницата с дъщеря ми. Не ми каза нито дума. Просто отиде до кошчето, взе бебчето ми и излезе. Мама стисна ръката ми, когато се опитах да хукна след сестра си. Попитах я къде отива Кери с моето красиво детенце и тя каза, че ще отведе малката Ейвъри у дома. Ейвъри. Това е глупавото име, което майка ми измисли на моето дете. — Тя изтри сълзите от очите си с върховете на пръстите си. — Дори не ми позволиха сама да измисля име на детето си. Кери вземаше всички решения, казваше на мама какво да прави и мама се подчиняваше на всичко, което скъпата й дъщеря заповядваше.
— И какво стана после?
— Мама ми каза, че трябва да напусна града и никога: вече да не се връщам у дома. Каза, че съм унижила нея и, Кери за последен път. Не можех да я умилостивя, въпреки че я умолявах да ми прости. Тя не се смили. Все още виждам грозното, жестоко изражение на лицето й. Точно като физиономията на сестра ми. Тя ме нарече с ужасни думи, после отвори портмонето си и извади една банкнота от сто долара. Хвърли я в лицето ми и излезе от стаята.
— Нямаше ли някой друг, който да ти помогне?
Тя поклати глава.
— Мама беше много гъста с шефа на полицията. Въртеше го на малкия си пръст. Той често се отбиваше късно вечер, когато се предполагаше, че ние с Кери трябва да сме заспали, но една нощ чух пъшкане и ръмжене и се промъкнах долу да видя какво става. Надникнах в дневната, шефът на полицията се беше проснал на дивана със смъкнати панталони, а мама беше коленичила между краката му и го обслужваше. Тлъстият шопар беше женен — добави тя. — И би направил всичко, само и само мама да не разкаже на жена му за мръсните им игрички. Мама ми каза, че полицията ще ме прати в затвора, ако веднага не напусна града. Знаех, че тя е в състояние да го уреди.
Джили вече хлипаше неконтролируемо. Той я прегърна през раменете и я притиска силно към себе си, докато тя не се поуспокои. После Мънк попита:
— Какво стана с дъщеря ти?
— Кери я отгледа и проми мозъка й по отношение на мен. Сестра ми винаги ме е мразела. Тя не беше… така красива като мен и се разяждаше от завист заради това. Предполагам, че открадна бебето ми, за да ми отмъсти.
— Как се запозна с Дейл Скарет?
— След като напуснах Шелдън Бийч, работих най-различни неща, за да се издържам. Опитвах се да спестя пари, за да наема адвокат и да си върна детето. Нямах никакво образование, за да работя нещо по- хубаво, така че работех основно в барове и ресторанти. Няколко пъти се наложи да открадна пари, за да си платя наема, спах с неколцина мъже. Общо дванайсет — призна си тя. — Помнех бройката им… Не знам защо, но помнех и вземах всякакви предпазни мерки, за да не се разболея от някоя отвратителна болест. Не исках да го правя, но се налагаше заради парите. Толкова отчаяно исках да си върна дъщерята. — Тя извърна глава при спомена за изпитаното унижение. — После една нощ, докато работех в някакъв долнопробен бар в Савана, се запознах с Дейл Скарет. Боже, как ме отврати този човек. Но имаше пари. Погрижи се да видя пачките и ми показа, че ме желае. Живяхме заедно, но с прекъсвания, сякаш цяла вечност. Опитвах се да продължа живота си, но той все се връщаше. И една нощ ми каза за бижутерийния магазин, който той и приятелите му Франк и Лари планирали да оберат. Лари се чукал с дъщерята на собственика на магазина, а тя обичала да се фука с парите на семейството си. Дейл планира обира, но аз му помогнах за всички подробности.
— Значи си била съучастник?
— Да. Обирът мина като по ноти, но Франк не си мереше приказките и започна да се хвали колко пари ще получи, когато Дейл продаде диамантите. Дейл бе откраднал необработени диаманти и всички се бяхме разбрали да чакаме поне шест месеца, преди да започнем да ги пласираме.
— Но нещата са се объркали, така ли?
— Да. Някакъв информатор разправил на полицията за хвалбите на Франк. Прибраха го за разпит и той сключи сделка с тях. Съобщи им името на Лари, но отначало не им каза за Дейл и мен. Явно се е точел за по-добра сделка. Лари се обади и ни предупреди навреме, така че се измъкнахме от града. Но Лари не успя да се чупи. Станала престрелка и Лари застрелял едно ченге, преди да го убият.
