Джили отново заплака.
— Не се интересувах от диамантите. Дейл ми беше обещал, че ще ми помогне да си върна дъщерята. Това щеше да бъде моят дял за това, че му бях помогнала за обира. Отидохме с кола в Шелдън Бийч и той отиде в къщата на мама, за да вземе Ейвъри. Не го възприемах като отвличане. Просто си вземах това, което сестра ми беше откраднала от мен. Не знаех, че Кери е накарала мама да отиде в съда и да я направи законен настойник на Ейвъри. Съдът ме лишил от всички права като майка и ги присъдил на сестра ми. Тя открадна бебето ми от мен, Мънк. Тя открадна…
— Знам, че сърцето те боли заради това, скъпа.
— Ейвъри беше съвсем малка, когато Дейл отиде за нея, но Кери вече я бе настроила срещу мен. Той ми обясни, че опитал да успокои Ейвъри, като й казал колко много я обичам и че ще бъде щастлива с мен. Тя изпаднала в истерия. Бог знае какви ужасни лъжи й е била наприказвала Кери. Съпротивлявала се като диво зверче, ритала, драскала, опитвала да му бръкне в очите. Дейл свалил колана си, за да й върже ръцете, и я шибнал два-три пъти, за да я накара да се усмири.
Мънк й подаде нова салфетка, за да си избърше сълзите.
— Продължавай. Ще се почувстваш по-добре, като излееш цялата тази горчилка навън.
Тя кимна.
— Да, прав си. Писъците на Ейвъри събудили мама. Тя дотичала с пушка в ръка. Шефът на полицията й я бил дал за самозащита. Мама опитала да убие Дейл. Каза ми, че той се изтеглял назад заедно с Ейвъри, когато тя стреляла. По погрешка улучила дъщеря ми. — Потрепери. — Дейл дълго не ми казваше това, така че не знаех, че Ейвъри е в болница, и не отидох да я видя.
— Какво стана с майка ти?
— Когато видяла какво е направила, Дейл каза, че изпищяла, после се хванала за гърдите и паднала на земята. Умряла, още преди да падне на пода… според него.
— Сърдечен удар?
— Да, но аз не плаках за нея. Тя се бе обърнала срещу мен и аз реагирах по същия начин спрямо нея. Не пролях и една сълза — заяви тя гордо.
— Разбирам те.
— Дейл се опита да изпълни обещанието си. Отново отиде при Ейвъри, когато тя се премести да живее в Калифорния при сестра ми. Изчакал я пред училище с идеята да я грабне, когато тя излезе от сградата. Обаче Ейвъри имала бодигард, един агент от ФБР я охранявал. Очевидно Кери ги била убедила, че Дейл ще се върне за Ейвъри. Сестра ми е много хитра — добави тя с ехидна усмивка. — Сигурно е била предупредила директора, защото той казал на пазачите в училището, че Дейл е много опасен. Винаги имало някой, който наглеждал Ейвъри. Дейл се опитал да я грабне, докато вървяла през двора, но агентът го забелязал и го съборил на земята. Дейл не е бил въоръжен. Арестуваха го и го изпратиха във Флорида, където го съдиха заради смъртта на майка ми.
— И са го осъдили?
— Да. Докладът от аутопсията доказа, че тя е получила удар, но съдебните заседатели решиха, че Дейл е отговорен за удара.
— Но ти не мислиш така.
— Не ми пука дали е бил отговорен или не, но мама наистина е имала болно сърце. Трябва да ти призная нещо, скъпи. Моля те, не се сърди. Нека първо ти обясня и тогава реагирай.
— Никога не мога да ти се сърдя, обещавам.
— Помниш ли парите, които ми даде да си платя всички дългове?
— Онези трийсет хиляди?
— Да — прошепна тя. Ръката й се плъзна под халата му и започна да го гали по гърдите. — Дадох повечето от тези пари на един адвокат, за да го ангажирам.
— Защо? Защо ти е бил адвокат?
— Наех го да помогне на Дейл. Искам да го измъкна от затвора и сега, изглежда, има добри шансове за това. Когато адвокатът преглеждал кутиите с документи, открил сметка от преглед при кардиолог в Савана. Отишъл да го види. И лекарят му разказал, че заболяването на майка ми било нелечимо. Нещо повече, той обяснил, че отишъл и разказал на прокурора за болестта на мама, но прокурорът не предоставил тази информация на служебния защитник, който представляваше Дейл.
Внезапно Мънк се почувства несигурен и ядосан, но не показа чувствата си.
— Продължавай.
— Така че адвокатът, когото наех, успя. Ще има повторен процес съвсем скоро. Съдията бил възмутен, когато научил, че прокурорът е укрил доказателства, за да спечели делото. Изглежда, между него и прокурора има стара вражда и това било последната капка. Адвокатът на Дейл ми каза, че съдията отложил някакъв друг случай и насрочил на тази дата процеса на Дейл. Кери и Ейвъри не трябва да свидетелстват този път. Дейл ще остане в затвора, ако те се явят в съда.
— Ами изслушването за условно освобождаване? То насрочено ли е?
— Да, но процесът би трябвало да е приключил дотогава. Ако Дейл не излезе от затвора, аз никога няма да получа онези диаманти. След всичко, което преживях, мисля, че ги заслужавам. Разбира се, всичко, което получа, ще принадлежи и на теб. Мислиш ли, че съм твърде алчна?
— Не, не мисля. Но искам да ми отговориш честно. Имаш ли някакви чувства към Дейл?
— О, боже, не! — извика тя. — Винаги съм го мразела и знам как мога да ти го докажа.
— Как? — попита той заинтригуван от лукавата й усмивка, която му се струваше толкова възбуждаща.
— Веднага щом Дейл ни отведе при диамантите, ще видиш как го убивам.
Всички негови съмнения се стопиха при това обещание. Тя го целуна и прошепна:
— Обичам те с цялото си сърце. По-скоро бих умряла, отколкото да ти причиня болка. Като убия Дейл, ще ти докажа любовта си, но искам такова доказателство и от теб.
— Какво мога да направя за теб? — попита той. Мънк не си падаше по поезия, но се опита да прозвучи романтично. — Ако искаш да вървя по вода, кълна се, ще намеря начин да го направя. Ще направя всичко за теб, скъпа моя Джили. Абсолютно всичко.
Тя се сгуши в него.
— Сестра ми и Ейвъри дадоха показания на предишното изслушване за условното освобождаване на Дейл. Заради тях той не излезе от затвора.
— И ти искаш да намеря начин да им попреча този път да се явят на процеса и изслушването. Така ли?
— Скъпи, не искам просто да им попречиш да отидат там. Искам да затвориш устите им завинаги. Искам да ги убиеш.
Седма глава
Кери се събуди плувнала в студена пот. Кошмарът я бе потресъл, беше я ужасил. Трепереше като дете и се уви в юргана, като опита да успокои препускащия си пулс. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне. Постави ръка на гърдите си и си пое дълбоко дъх няколко пъти. Кошмарът бе толкова реален. Боже мой, какво го бе предизвикало? Не се бе сещала за Джили от години. Защо внезапно сестра й отново я измъчваше в съня й?
Може би просто бе преуморена. Да, сигурно беше заради това, помисли си тя, вкопчвайки се в това обяснение. Пък и звучеше смислено, нали? Работеше по седемдесет, осемдесет часа на седмица през последните два месеца, затвърждавайки и циментирайки невероятно привлекателния рекламен договор с „Блис“. Сега всичко бе подписано и уредено и тя най-после можеше да забави ход, а претовареният й мозък просто бе подал сигнал за опасност.
Отпусна се по гръб, затвори очи, заслепена от ярката светлина, която струеше през полуоткрехнатите завеси, и се опита да си спомни някое от йогистките упражнения, които Ейвъри й бе показвала. Поеми си дълбоко дъх, за да прочистиш дробовете си. Това си спомняше. Освободи съзнанието си и се концентрирай върху това да отпуснеш всеки мускул от тялото си. Добре, започваше да си ги спомня. Първо пръстите на краката. После краката. Това е, помисли си тя. Сега се отпусни, по дяволите.
