Не се получаваше. Тревогата продължаваше да я владее, готова да изскочи всеки момент като призрак от килера.
За бога, това бе само кошмар. Адски реалистичен, но не истински, така че престани да се побъркваш.
Кери съжали, че валиумът вече не бе на мода. Щеше да изпие два, за да успокои нервите си. После осъзна, че започва да се отпуска. Сърцето й вече не се опитваше да изскочи от гърдите й.
Всъщност имаше нужда от един дълъг горещ душ. Кери отхвърли завивките и седна в леглото. Колко беше часът? Дали слънцето не изгряваше по-рано в планината, отколкото в Ел Ей? Разбира се, нали тук нямаше смог.
Кафе, помисли си тя. Ще позвъня да ми донесат кафе. Кофеинът ще прочисти мъглата в главата ми и отново ще мога да разсъждавам като човешко същество.
Кери отпусна крака към пода и точно в този момент ги видя. Върху нощното шкафче, насочени право към нея, имаше лъскави стоманени ножици. Кери замръзна, а писъкът заседна в гърлото й. Не успя да се принуди да отмести поглед, не можеше да накара ножицата да изчезне.
Сърцето й отново се опитваше да изскочи от гърдите й. Можеше ли човек да умре от уплаха? Това някаква гадна шега ли беше? Не. Който бе поставил ножиците, не би могъл да знае за кошмара й. Мисли, по дяволите. Опитай се да мислиш.
Истински ли бяха? Кери предпазливо протегна ръка да ги докосне, мислейки, че може да има халюцинация. Когато пръстите й докоснаха твърдата, студена стоманена дръжка, тя потрепери. По дяволите, съвсем истински.
Трябваше да има някакво разумно обяснение. Може би са били там и предната вечер и макар да не ги бе забелязала, подсъзнанието й ги бе регистрирало. Това обяснение звучеше отчаяно, но Кери се вкопчи в него. После забеляза жълтия плик, подпрян на нощната лампа, върху който бе изписано нейното име с красив почерк. Беше сигурна, че пликът не бе на шкафчето й предната вечер. Ръката й потрепери, когато го взе и го отвори. Хартията бе скъпа, но върху нея нямаше лого или печат на „Утопия“, нито обратен адрес.
— Какво, по дяволите, става? — прошепна тя. После извади двата листа отвътре, разгъна ги и прочете писмото.
Кери,
Плака ли за мен, когато научи, че съм умряла при онази катастрофа преди толкова години? Или празнува? Винаги си смятала, че си много повече от мен. Аз бях просто една глупачка. Помниш ли, че ме наричаше така? Аз го помня. Най-големият ти проблем беше, че винаги ме подценяваше. Винаги. Не може да не си спомняш колко много обичах да си връщам. Великият ден най-после дойде и сега ти си точно там, където аз искам да бъдеш.
Къщата е опасана с жици, Кери, и няма изход от нея. Ако отвориш прозорец или някоя от външните врати… бум. Едно просто натискане на бутона — и къщата ще експлодира. Питаш ли се колко време ще изчакам?
Тик-так. Страх ли те е?
Да ти кажа ли колко дълго планирах и обмислях отмъщението си. Като начало намерих мъжа на мечтите си. Той ме обича, разбира се, но всъщност всички мъже ме обичат, нали? Този е много специален. Всъщност е истински перфекционист. Казва се Мънк и трябва да ти кажа, че когато го съблазних за първи път, той бе ужасно закостенял в навиците си. Той е наемен убиец, моят наемен убиец, въпреки че той предпочита да го наричат професионалист.
Прави каквото поискам и в замяна аз го научих как да се забавлява, докато върши работата си. Той е горд човек, гордее се с това, което прави, и е много предпазлив и методичен, така че няма да ми позволи да допусна никакви грешки. В миналото е поемал само по една поръчка, но аз го убедих да опита с повече наведнъж, да посрещне предизвикателството. Вече му е платено да взриви къщата. Просто му отне малко повече планиране, за да убие и няколко незначителни жени в същото време.
Знаеш защо трябва да умреш. Ти открадна мечтата ми я даде на другите. Взе и детето ми от мен и го настрои срещу мен. Това са само две от причините, Кери, но когато всичко приключи, най-големият ти грях ще бъде, че ме направи нещастна.
P.S. Не се тревожи за Ейвъри. Ще се погрижа и за нея.
Кери изпищя веднъж и зарида. Беше ужасена. Разтреперана, тя скочи от леглото и побягна към плъзгащите се стъклени врати. Избута завесите настрани и погледна навън. После надолу. Видя примигващата червена лампичка между експлозивите, злобна и ужасяваща като окото на дявола, и изкрещя:
— О, боже, о, боже…
Побягна към вратата на банята, препъна се в обувките си и блъсна десния си крак в стълба на леглото. Болка проряза прасеца й. Изруга и продължи напред. Застана за миг в коридора пред вратата си и извика:
— Има ли някой там?
Нищо. Никакъв звук. Твърде късно осъзна, че е трябвало да вземе ножиците, за да ги използва вместо оръжие, ако някой я причакваше, но Джили бе докосвала тези ножици, Джили, която бе написала ужасното, злобно писмо. Джили, психопатката.
Бог да им е на помощ!
Бавно се придвижи покрай стената до виещата се стълба. Страхуваше се да погледне надолу, но не смееше и да не го направи. Отне й цяла минута да събере кураж, после я връхлетя облекчението, сладкото облекчение, от което й прималя, защото никой не я гледаше отдолу. Може би тя, Сара и Ан бяха сами в къщата. Не, това вече не бе къща. Беше бомба.
Изтича на долния етаж към апартамента на съдийката. Не си направи труда да почука, а рязко отвори вратата и нахлу вътре.
В стаята бе тъмно като в рог. Кери не виждаше дори собствената си ръка. Опипом прекоси дневната, като за малко не събори една лампа с лакътя си. Грабна я, преди да падне, и я включи.
Сара беше в леглото. Кери различи очертанията й под завивките, но не виждаше лицето й. Завесите бяха плътно спуснати. Дръпна ги настрани и погледна надолу.
— По дяволите! — И там мигаше червена светлинка. Обърна се и бавно доближи леглото, напрягайки слух за дишането на Сара. Не чуваше нищо освен шума на климатика.
Кери поклати глава.
— Събуди се, Сара — нареди тя.
Тя не помръдна. Разтърси я отново, много по-силно.
— Хайде, Сара. Трябва да се събудиш. — Сара изстена. Постави ръка на китката й и потърси пулс с върховете на пръстите си. Когато най-после го откри, бе готова да извика от облекчение.
Кери разбра какво се бе случило. В храната, която бяха изяли предната вечер, е имало наркотици, но тъй като тя бе повърнала, се бе отървала почти изцяло от отровата. Колко бяха погълнали Сара и Ан?
Хвана Сара за рамото и започна да я разтърсва.
— Отвори очи, по дяволите. Събуди се, Сара. Единственият й отговор бе още едно стенание. Кери погледна часовника на бюрото и видя, че вече е един часът на обяд. Обърна се към нощното шкафче и точно както очакваше, там имаше плик, подпрян на лампата и надписан с името на Сара. Почеркът бе идентичен. Дали да го отвори?
— Махай се.
Кери подскочи при звука на сърдития глас на Сара. Тя се опитваше да отвори очите си. Кери се отдръпна назад, а Сара се претърколи по гръб и още веднъж й каза да се маха.
— Не — настоя Кери. — Дръж очите си отворени. Трябва да се събудиш.
Сара я чу. Опита да седне в леглото, но успя само донякъде и се отпусна тежко върху възглавниците.
