семейства, ако изобщо съществуваха такива, сестрите често се караха. Някои може би дори се мразеха, но колко биха стигнали до такава крайност като да наемат убиец, който да премахне сестра им.
— Не си шокирана — каза Кери.
— Не, не съм.
Кери поклати глава.
— Джили не прилича на никого, когото си срещала.
— Да се обзаложим ли? — каза Сара невъзмутимо. — Пратила съм в затвора стотици мъже и жени заради отвратителните престъпления, които са извършили. Мисля, че съм видяла и чула всичко през тези двайсет и две години, откакто съм съдия. Вече нищо не може да ме шокира.
Кери изсумтя.
— Не бих разчитала на това. Е, кажи ми, Сара, кой желае смъртта ти?
Сара внимателно оправи колана на халата си, така че да е вързан идеално, и сви ръце в скута си.
— Кой желае смъртта ми? О, доста хора, предполагам. Тя подаде писмото на Кери, която разгъна бележката и я прочете. Беше кратка и директна.
Съдия Колинс,
Казах ви, че ще си върна, а аз държа на думата си. Сега е ваш ред да страдате. Жалко, че не съм там, за да ви гледам… от безопасно разстояние, разбира се. Ще умрете много скоро.
Пържи се в ада, кучко.
Кери пусна писмото на масичката. После подаде своето на Сара.
— Докато четеш нейното кратко и не толкова мило писмо, аз ще си сипя още кафе.
— Сега и аз бих пийнала една чаша — каза Сара.
Кери отиде в кухнята и когато се върна след минута с две чаши, Сара бе поставила писмото на масичката до другото. Кери й подаде кафето, предупреди я, че е много горещо, и седна.
— Сестра ти те мрази.
— О, да.
— Изглежда, вярва, че всичките й провали са заради теб и че твоят успех е откраднат от нея.
Кери кимна.
— Джили винаги е притежавала уникалната способност да преиначава миналото. А щом го изрече веднъж, мозъкът й го приема за истина.
— Струва ми се, че е истински психопат.
— Така е — съгласи се Кери. — Никога не й е била поставяна официална диагноза, но съм сигурна, че е точно такава.
Докато слушаше Кери, Сара започна да разтрива челото си с пръсти. Напред-назад, напред-назад. Беше толкова дълбоко потънала в мислите си, че вероятно изобщо не осъзнаваше, че го прави.
— Какво е станало с детето?
— Ейвъри. Казва се Ейвъри и сега е голяма, вече не е дете. Джили я изостави още в болницата след раждането. Каза на майка ми и на мен, че можем да я задържим, да я продадем или да я подарим. Не й пукало. — Очите на Кери се напълниха със сълзи. Мразеше се, че показва подобна слабост пред една непозната, но не можеше да направи нищо. — Джили е решила да убие и Ейвъри. О, боже, може би вече е заключила и нея някъде. Племенницата ми щеше да дойде в „Утопия“, за да почиваме заедно… — Тя покри лицето си с ръка. — Трябва да се измъкнем оттук много бързо. Трябва да намерим начин.
Кери й разказа как Джили бе отишла в стаята й през нощта и как си беше помислила, че това е кошмар. Сара бе добър слушател и бе толкова спокойна, че и Кери започна да се успокоява.
— Джили е способна на нечовешко търпение, когато много силно иска нещо, и страшно си пада по сложните планове. Нищо не може да се направи просто.
Сара остави чашата от кафето си и се наведе напред.
— С колко време мислиш, че разполагаме?
— Доста се е потрудила да организира всичко това. Ще иска да удължи агонията ми.
И двете хвърляха погледи към стълбата, очаквайки Ан най-после да се появи.
— Вече проверих всички прозорци, до които може да се стигне. Всички са с жици.
— Естествено.
— Иска ми се да имам твоето спокойствие.
— Не съм спокойна — възрази Сара. — Доста съм обезпокоена и разстроена.
Изборът й на думи накара Кери да се усмихне.
— Аз също — каза тя.
— Мисля си…
— Да?
— Доколко е съвпадение, че трите сме в тази къща заедно? Какво общо имаме помежду си?
— Не знам — отвърна Кери. — И не мисля, че ще имаме време да открием.
— Ще намерим начин да се измъкнем.
Решителността й ободри Кери.
— Да, трябва да го направим и ще успеем.
— Чудя се защо Ан се бави толкова.
— Тя ще ни създаде проблеми.
— Така ли?
Кери кимна.
— Не признава, че е получила писмо.
— Може би е в шок.
Кери се замисли, че навярно Сара бе права.
— И отказва да приеме ситуацията.
— Ще трябва да се потрудим заедно, за да се спасим, но не знам доколко ще ви бъда от полза. Ще правя каквото мога. Вече съм на шейсет и осем години. — Сара сви рамене. — И съм в ужасно лоша физическа форма. Когато получих поканата за безплатна двуседмична почивка в хотела, си казах, защо не? Специалистите твърдят, че никога не е прекалено късно да промениш живота си. Реших да вляза в по-добра форма. Както виждаш, имам наднормени килограми и когато излезем навън, а ще намерим начин да го направим — каза тя убедено, — няма да мога да ходя дълго. Трябваше да са ми подменили и двете колена още преди години. Сега имам адски болки, като вървя.
— В такъв случай двете с Ан ще те скрием някъде в гората, докато извикаме помощ.
Чуха звук от затваряне на врата и едновременно вдигнаха глави. Ан най-после бе благоволила да се присъедини към тях. Кери зяпна от изненада, когато слабата жена заслиза по стъпалата. Не можа да повярва на очите си. Ан бе облечена в яркорозов костюм с панталон. Златните й обици подхождаха на златните копчета на костюма. Когато стигна до най-долното стъпало, тя се усмихна и прекоси дневната, за да отиде при тях. Високите й токове тракаха по мраморния под. Къде за бога си мислеше, че отива? На официален обяд — О, боже — прошепна Сара.
— Добро утро, дами — каза Ан. — Или по-точно добър ден.
Звучеше толкова весело. Да не бе превъртяла? — зачуди се Кери. Тъкмо се канеше да попита Ан какво, по дяволите, я е прихванало, когато Сара я покани да седне.
— Добре ли спа? — попита Ан Сара. После, преди да получи отговор, продължи: — Не мога да повярвам, че съм спала толкова дълго. Сигурно е заради чудесния планински въздух. В сравнение с Кливланд разликата е огромна.
— Искаш ли чаша кафе? — попита Сара. Наблюдаваше Ан внимателно, сякаш се опитваше да разгадае странното й поведение.
— Не още. Ще позвъня, когато поискам.
Кери се обърна към Сара.
— Казах ти, че ще ни създаде проблеми.
— Извинявай. Какво каза? — попита Ан. Тя седна внимателно и кръстоса глезените си.
Кери се обърна към нея.
