нещо такова. Името на шофьора беше Мънк Едуардс или Едуард Мънк. Не съм сигурна кое от двете. Знам, че не е много, но само това помня. Освен това Кери каза, че шофьорът имал британски акцент. Пусни търсене за това име и ако откриеш нещо, ми се обади на мобилния телефон.
— Имаш ли представа колко хора в САЩ имат фамилия Едуардс?
— Мънк не е толкова често срещано име, обаче… освен ако не е прякор.
— Добре — каза Марго. — Дай ми номера на стаята си, ако не мога да те открия на мобилния.
— Не съм отседнала в „Утопия“, защото резервацията ми е била отменена. Пък и след малко тръгвам — добави тя. — Кери беше казала, че ще отседне в някаква вила, собственост на хотела. Надявам се да е още там. Ако не е…
— Не се тревожи предварително. Леля ти сигурно е открила някое местенце още по-готино и от хотела. Ще ти се обади. Ще видиш. А аз веднага ще пусна търсене за Мънк Едуардс или Едуард Мънк.
Марго тъкмо затвори телефона си, когато той отново иззвъня. Обаждаше й се шефът на отдела, за да й напомни, че още не е подала формуляра си за отпуска. Тя прекара десет минути, търсейки документа, после го попълни, като междувременно отговаряше на обажданията си, после отиде лично да занесе бланката в отдел „Човешки ресурси“. Успя да пусне търсенето, което Ейвъри й бе поръчала, чак следобед.
След като въведе първото име, което Ейвъри й бе дала, и натисна бутона за търсене, отиде при Лу и Мел, които тъкмо се канеха да излизат за обяд, и им каза за Кери. И двамата измислиха по една теория какво се е случило с лелята на Ейвъри. Лу беше сигурен, че се е върнала в Ел Ей — всички знаеха, че е работохоличка и с мания лично да решава всичко във фирмата си, — а Мел смяташе, че случайно е срещнала някой бизнес партньор в Колорадо, обадила се е в хотела да предупреди Ейвъри, но от хотела са объркали нещо или са изтрили съобщението.
— Аз никога не си получавам съобщенията, когато съм отседнал в някой голям хотел — каза Мел.
— Сигурно си е намерила нещо по-приятно за правене от това да седи оплескана с кал по цял ден и е забравила за Ейвъри — предположи Лу.
— Кери не би проявила такава несъобразителност — възрази Марго. — Двете с Ейвъри са много близки. — Тя се обърна случайно към компютъра и забеляза примигващото предупреждение.
— Какво по… — Прегледа страницата надолу и видя кода за спешни случаи, изписан с големи черни букви. Започна да крещи на Мел и Лу, докато трескаво четеше информацията.
— О, боже мой.
Марго скочи на крака и хукна към кабинета на Картър.
Девета глава
Господин Тимъти Канън, облечен като за тропиците в бял ленен костюм, влезе в кабинета и се представи. Той беше дребен човек с мек, превзет глас.
— Успяхте ли вече да откриете леля си?
Точно в този момент Джон-Пол нахълта в кабинета. Ейвъри го видя как затвори вратата и се облегна на нея. Когато той скръсти ръцете си, тя забеляза избледнял белег, дълъг около пет сантиметра, на лявата му ръка под лакътя. Как бе могла да го помисли за актьор? Как можеше инстинктите й да й изневерят дотолкова?
Тя се насили да се съсредоточи върху разговора с управителя.
— Не, още не. Може ли да ви задам няколко въпроса?
— Да, разбира се.
Канън седна на стола срещу бюрото, кръстоса крака и започна да оправя ръба на панталона си.
— Винаги ли изпращате някой от персонала да посрещне гостите на летището?
— Да, несъмнено. Не искаме гостите ни да изпитват неудобството сами да си търсят транспорт и да носят багажа си.
— Вчера изпратихте ли човек на летището?
Канън се усмихна.
— Виждам накъде биете. Чудите се заради големия брой отменени резервации, нали? Толкова е необичайно да се отменя резервация за „Утопия“ в последния момент. Стаите се запазват месеци по-рано, но при някои от по-изтъкнатите ни гости наистина изникват неотложни промени в графика в последния момент и се опитваме да проявяваме разбиране.
— Какво имате предвид под „голям брой отменени резервации“?
Той се изненада от въпроса. Очевидно смяташе, че тя вече знае за тях.
— Трябваше трима шофьори да отидат да посрещнат гости на „Утопия“ на летището вчера следобед — обясни той. — И в трите случая гостите бяха дами. Единият полет, доколкото си спомням, пристигаше в три и петдесет. Другият в четири и двайсет и последният в пет и петнайсет. Мога да проверя и да ви кажа в колко часа трябваше да пристигне леля ви.
— Искам информацията за полетите, номерата на кредитните карти и всичко друго, което знаете за трите жени.
— Не мога да ви дам подобна информация.
О, можеше и още как! И щеше да й я даде, помисли си тя. Но засега не искаше да поставя управителя в отбранителна позиция. Имаше твърде много въпроси, на които искаше той да й отговори, и Канън правеше всичко възможно да й помогне.
— Ако и трите жени са щели да пристигнат в рамките на един час, защо сте се канили да изпратите три отделни коли?
— Защото това е „Утопия“ — отвърна той. — Гордеем се с отличното си обслужване. Не може да караме никой от нашите гости да изчаква някой друг гост на летището. Това би му причинило неудобство. Така че възнамерявах да изпратя три отделни коли, но и трите ни гостенки отмениха резервациите си в последната минута, поради което аз предупредих шофьорите да не ходят на летището. Както се оказа, снощи пристигнаха неочаквани гости и с удоволствие откриха, че можем да ги настаним в свободните стаи.
Тя регистрира тази информация в главата си и веднага зададе следващия си въпрос.
— Имали ли сте проблем с водопровода вчера? Или някаква пробита тръба?
— Проблем с водопровода? В „Утопия“? — Той изсумтя презрително в отговор на тази идея. — Не е имало никакви проблеми. Тук имаме отличен персонал по поддръжката и те предвиждат проблемите, преди да са възникнали.
— Нали използвате външен водоизточник. Някоя от тръбите, водещи към хотела, да е била пробита?
— Не.
— А имате ли някаква планинска къща… вила? — попита тя. — „Утопия“ притежава ли някаква вила в планината, където да настанява гостите си в случай на проблеми?
Челюстта му се напрегна и той отвърна нервно:
— В „Утопия“ няма проблеми. А собствениците на хотела не притежават планинска вила. Гостите, които идват при нас, отсядат тук. Не ги разкарваме по други места.
След като приключи с обясненията, той демонстративно погледна часовника си и каза:
— Ако нямате други въпроси, наистина трябва да се залавям отново с работата си. Повечето ни клиенти, които идват за една седмица, се настаняват днес. Ще стане доста напрегнато на рецепцията. Не бих се тревожил за леля ви — добави той, като се изправи. — Сигурен съм, че ще се появи съвсем скоро.
Опитваше се да я отпрати. Ейвъри не помръдна от стола си.
— Може ли да получа списък на служителите ви. Всички служители?
— Защо ви трябва?
— Искам да проверя за едно конкретно име.
— Гордея се с това, че познавам всеки един от служителите си. Кажете ми името и ще ви кажа дали работи в „Утопия“.
— Едуардс — каза тя. — Името е Мънк Едуардс или Едуард Мънк.
Канън не показа никаква реакция, когато чу името. Той просто поклати глава. Джон Пол обаче реагира сякаш Ейвъри хвърли насреща му горящ факел. Рязко се втурна от мястото си до вратата и отиде до бюрото със скоростта на светлината. Опря длани на бюрото, наведе се към нея и попита:
