— Заповядай. Използвай телефона. О, чакай. Не можеш, защото проклетият телефон е прекъснат.
— Лъжеш.
Кери се обърна към Сара, която стоеше облегната на кухненския плот и гледаше.
— Тя да не е на друга планета? Мисля, че е напълно превъртяла.
— Може би — отвърна Сара. — Шокът понякога кара човек да се държи като обезумял.
— Какво, за бога, ще правим? — прошепна Кери.
Сара си издърпа един стол и седна срещу Ан. Сплете пръсти върху масата.
— Слушай, Ан, няма полза да се преструваш, че всичко е наред. Всички сме в опасност и имаме нужда и от твоята помощ.
Незабавната реакция на Ан бе един враждебен поглед.
— Остави ме на мира, тлъста свиня такава.
— Прекрасно — промърмори Кери.
— Кучка — извика Ан с пълно гърло.
— Ан, ако продължаваш да крещиш, ще трябва да ти запушим устата — предупреди я Сара. — Ще се успокоиш ли?
В отговор онази се опита да я убие с поглед.
— Ан, къде е писмото, което ти е било оставено? Когато тя извърна глава, Сара попита: — Сега ще ни наказваш с мълчание ли?
— Дано — изсумтя Кери.
Сара се облегна на стола си, оправи халата си така, че да прикрива нощницата й, и каза:
— Знаеш ли, Ан, ако не си получила писмо…
— Не съм — сопна се Ан.
— Тогава може да си невинна жертва и да си попаднала случайно в тази… обстановка.
Обстановка? На Кери й се искаше да изкоментира подбора на думи на Сара. За бога, те седяха във вътрешността на бомба. Но после улови погледа й и реши да замълчи, защото по-възрастната жена бързо поклати глава в знак да не прави нищо.
— Разбираш ли, Ан — продължи тя спокойно, — като съдия през годините съм изпратила в затвора много закоравели престъпници. Известна съм с репутацията си да издавам тежки присъди, но от всички тези случаи, от всички мъже и жени, които съм осъдила, не съжалявам за нито едно свое решение.
Ан най-после изгледа Сара с ледено презрение.
— Защо ми разказваш това?
— Защото е важно. През годините имаше безброй заплахи за живота ми, но никога не съм им обръщала внимание.
Тя отиде в дневната и донесе писмата, които двете с Кери бяха получили. Върна се на мястото си край масата и прочете своето писмо. Когато свърши, вдигна листа пред очите на Ан, за да й докаже, че казва истината.
— И мислиш, че някой от тези престъпници е решил да изпълни заплахата си?
— Да, точно това мисля. Или някой бивш затворник стои зад това, или някой, който още е зад решетките, е намерил кой да му помогне.
— Откъде някой бивш или настоящ затворник ще намери пари за наемен убиец?
— Кой го е грижа откъде са парите? — намеси се Кери.
— Не говоря на теб, кучко — изсъска Ан.
Сара вдигна ръка, за да ги накара да замълчат. Не искаше в яда си Кери да предизвика нова свада.
— Основателен въпрос — отбеляза Сара. — Не знам откъде е намерил парите. Може да е наследил пари от някой роднина или…
— А може да си пратила в затвора някой невинен и роднините му да го знаят.
— Да, може и това да се е случило.
Кери скърцаше със зъби, за да не се намеси. Искаше да каже и на двете, че сега трябва да намерят начин да се измъкнат от къщата, а после, когато вече са в безопасност, можеха да разсъждават до второ пришествие кой, как и защо.
— Писмото на Кери не е като моето — продължи Сара. — Нейното е подписано.
Ан погледна заинтригувано.
— Значи той е искал тя да научи колко много я мрази, преди да умре?
— Не той — поправи я Сара. — Тя.
Кери кимна. Ан все още отказваше да я погледне, но Кери не я беше грижа.
— Моето писмо е написано от сестра ми, Джили.
Това съобщение толкова силно шокира Ан, че тя не можа да продължи с каменното си мълчание към Кери.
— Твоя собствена плът и кръв желае смъртта ти?
— Да.
— Що за семейство сте? — попита Ан отвратена.
— Семейство с проблеми, Ан. Сестра ми е луда.
— Боже мой. Я чакай малко. Лъжеш ли? Та нали, ако сестра ти е луда, би трябвало да е в лудница.
— Преди години ни съобщиха, че Джили е умряла при катастрофа. От погребалния дом искаха да ми изпратят праха й. Оказва се, че Джили е много по-умна, отколкото съм мислела. През всичките тези години е чакала и планирала как да ми отмъсти.
— Защо? Какво си й направила?
— Тя смята, че съм й откраднала детето.
— Така ли е?
— Не, тя изостави дъщеря си веднага след като я роди. Отгледахме я ние с майка ми.
— А сестра ти никога не се е връщала?
— О, върна се, когато Ейвъри беше на пет. Появи се с гаджето си, престъпник на име Дейл Скарет. Мислеше, че може да се появи невъзмутимо и да отведе Ейвъри. Вече бе изнудвала майка ми за пари, за да не предявява претенции към дъщеря си. Така беше — каза тя, когато Ан я погледна отвратена. — Майка ми трябваше да й плаща, за да задържи Ейвъри. Аз си бях вкъщи, когато те дойдоха, и докато аз се опитвах да изблъскам сестра ми от къщата, мама се обади на полицията. Щом Дейл Скарет чу сирените, грабна Джили и офейкаха. На следващата сутрин аз се преместих в Калифорния. Докато се опитвах да стъпя на краката си, Ейвъри беше при майка ми. После, когато тя стана на единайсет, Джили изпрати Скарет да я отвлече. Ейвъри не искала да тръгне с него доброволно. Борила се със зъби и нокти и той я пребил с колана си, за малко не я убил. Тя беше толкова мъничка… и безпомощна. Предполагам, че се възприемах като нейна майка, но когато трябваше, когато наистина се наложи, аз не бях там да я защитя — така както една майка би защитила детето си.
— Ами майка ти? Тя нищо ли не е направила?
Кери сведе глава и продължи.
— Шефът на полицията беше неин приятел и й дал пушка, научил я да стреля. Тя била в задния двор и чула писъците на Ейвъри чак когато влязла в къщата. Майка ми започваше да недочува — добави тя. — Според полицията тя се опитала да убие Скарет. Явно го предупредила, защото той грабнал Ейвъри точно когато мама стреляла. Куршумът улучил племенницата ми. — Думите й излизаха монотонно, но очите й бяха пълни със сълзи. — Оставих една възрастна жена да се грижи за племенницата ми, след като знаех, че Джили е някъде там.
— Не може да си очаквала…
— Но знаех на какво е способна Джили.
— Какво стана с майка ти? — попита Сара.
— Получила сърдечен удар. Умряла, преди полицията да пристигне в къщата. Ейвъри за малко също да умре. Едва я спасиха. Аз веднага долетях от Ел Ей. Когато пристигнах, вече я бяха оперирали и беше в реанимацията. Лекарят ми каза, че Ейвъри ще се възстанови, но не ми даде време да се зарадвам, защото обясни, че тя никога няма да може да има деца. Наложило се да й извадят матката. Хистеректомия на единайсет години. Това сигурно е рекорд — добави тя горчиво.
Сара я погледна стреснато и Кери предположи, че реагира на чудовищността на чутото.
