— Бедното дете — каза Ан. В гласа й прозвуча искрено съчувствие.
— Помня я — прошепна Сара.
— Какво? — едва не извика Кери. Сара кимна.
— Имената… толкова имена са минали пред очите ми през годините; невъзможно е да ги помня всичките. Не си спомнях Ейвъри, докато не спомена хистеректомията на единайсетгодишна възраст. Никога няма да забравя стенограмите от процеса.
— Не разбирам — каза Кери. — Защо ти си чела стенограмите? Съдията на процеса се казваше Хамилтън.
— Да, но Хамилтън умря, преди да произнесе присъдата. Получи инфаркт и възложиха случая на мен. Аз съм съдията, който осъди Скарет, и той има пълното право да желае смъртта ми. Дадох му максималната възможна присъда.
Кери бе напълно поразена.
— Значи наистина има връзка между нас двете. Дейл Скарет… и Джили.
— Джили не е била обвинена по онзи случай, нали? — попита Сара.
— Нямаше доказателство, което да я свърже с него. Освен това бе изчезнала — обясни Кери. Единствено въз основа на показанията на Ейвъри Скарет бе осъден за убийство. Няколко седмици след произнасянето на присъдата ми се обадиха по телефона от едно погребално бюро в Кий Уест и ме попитаха какво искам да направят с праха от изгорялото тяло на Джили. Така научих, че е мъртва.
— Само дето не е била мъртва — обади се Ан.
— Не, определено не е била. — Видях я съвсем жива снощи — натърти Кери. — Никак не се е променила с годините. Все още е красива… и абсолютна психопатка.
Сара отиде до кухненския шкаф и извади чаша и чинийка.
— Винаги съм искала да имам дъщеря, но съпругът ми не искаше деца. Убеди ме, че това ще повлияе зле на начина ни на живот — каза Ан.
— Какъв беше начинът ви на живот? — попита Сара, докато сипваше горещо кафе.
— Работа. Само работа. Чувствах се виновна заради това — призна си Ан. — Така че позволявах на съпруга си да решава за всички дреболии.
Ан смяташе раждането на деца дреболия?
— Ясно — отбеляза Кери.
— Ерик е десет години по-млад от мен — продължи Ан. — Но възрастта никога не го е интересувала. Той много ме обича.
— Сигурна съм, че е така.
— Сега пое текущата работа. Нали се сещате, ежедневните задачи в офиса, а той е много умен. Откри нова компания за здравно осигуряване, при което груповата тарифа е наполовина по-ниска от това, което плащахме преди.
Кери не разбираше защо Ан иска да говори за това точно сега. Сара развърза лявата й ръка и постави чашата с кафе пред нея.
— Няма мляко — каза тя. — Но намерих захар, ако искаш да си сложиш.
— Не, благодаря.
Кери не можеше да понесе глупостите нито секунда повече. Двете се държаха, сякаш са на чаено парти.
— Какво ще правим, по дяволите?
— Ще намерим начин да се измъкнем навън — отговори Сара. — Ние сме три умни жени. Би трябвало да успеем да измислим нещо.
Ан сякаш изобщо не се интересуваше от темата.
— Сара, какво имаше предвид, като каза, че може да съм невинна жертва?
Сара напълни отново своята чаша с кафе и седна.
— Ако не си имала писмо на нощното шкафче…
— Не съм — бързо я увери Ан.
— Тогава мисля, че знам какво се е случило. Твоят самолет кацна само няколко минути преди моя, помниш ли?
— Да.
— И нали ни спомена, че си се ядосала, защото шофьорът от хотела ме чакал с табелка пред изхода, а теб никой не те чакал? В колата каза, че ако не си видяла табелката със знака на „Утопия“, си щяла сама да влачиш багажа си и да търсиш такси?
Ан кимна.
— Да, как мога да забравя. Бях изключително възмутена. Все още възнамерявам да се оплача. Трябваше да има шофьор, който да ме очаква на моя изход.
— Следователно — продължи Сара, сякаш Ан не се бе разприказвала — може би не е трябвало да бъдеш част от това. Обаче — побърза да добави тя, преди Ан да я прекъсне — фактът си остава, че ти ще умреш, когато тази къща бъде взривена.
— Но защо? Не съм направила нищо лошо.
— А ние да не би да сме? — попита Кери.
Ан сви рамене.
— Отговори ми — настоя Кери. — Наистина ли смяташ, че ние заслужаваме да умрем така?
— Не знам — каза Ан. — Трябва да си направила нещо наистина ужасно, за да те мрази сестра ти толкова много, а, Сара, ти сигурно си пратила някой невинен в затвора.
Кери бе очаквала, че Ан е възвърнала здравия си разум, но коментарите й показаха, че още не е адекватна.
— Все още не разбирам защо той доведе и мен тук — каза Ан.
— Защото си видяла лицето му — промърмори Кери. — Как е възможно да си управлявала компания? Задаваш такива глупави въпроси.
— Не те харесвам. — Ан отпи съвсем малко от кафето си, след като направи детинската забележка.
— Изобщо не ми пука дали ме харесваш или не.
— Дами, така няма да стигнем до никъде — намеси се Сара. — Ан, убиецът не би могъл да те остави. Освен това вече ме беше видяла и ако беше отишла в хотела с такси, щеше да се оплачеш на управителя, а това би ги разтревожило, след като очевидно не са пращали шофьор на летището.
— Освен това би могла да направиш описание на мъжа в полицията. За него е било твърде рисковано да те остави — обясни Кери.
— И можеше да съобщиш на полицията къде е казал, че ще ни откара — добави Сара.
— О, сигурна съм, че е излъгал за това къде отиваме. Излъга ни за всичко останало, нали? — попита Сара изморено и гласът й заглъхна.
— Не, не ни е излъгал за това.
Сара и Кери се намръщиха на Ан.
— Откъде знаеш? — попита Кери.
— Защото видях името. Беше изписано на потъмняла месингова табелка в центъра на желязната порта. Шофьорът натисна бутона на дистанционното, с което отвори портата, но аз успях да прочета табелата, докато вратата се отваряше. Земя между езерата. Така че не ни е излъгал за това.
— Проявила си наблюдателност — похвали я Сара.
— Макар че каква ли полза имаме от това. Не можем да кажем на никого.
Кери рязко вдигна глава.
— О, боже, аз казах.
— Какво каза? — попита Сара.
— От летището се обадих на племенницата си. Бях в тоалетната, сетих се, че мобилният ми телефон е в джоба на сакото ми и й се обадих. Записах се на гласовата й поща. Оставих й съобщение къде ще прекараме нощта. Каква съм глупачка! Изприказвах един куп глупости за известните гости, които са отсядали тук преди. Мънк, ако това е истинското му име, явно ме е проучил добре. — Очите й се напълниха със сълзи и тя прошепна: — Затова и разправяше онези истории за филмовите звезди. Знаел е, че ще се впечатля. Такава глупачка съм.
