Той се засмя и я последва.
— Това в някой учебник по етикеция ли го пише?
Вечерята беше прекрасна по стандартите на Изабел. Разговорът наистина беше приятен.
После Изабел разчисти масата, а Кейт и Кийра измиха чиниите. Дилън предложи да помогне, но Изабел отказа категорично.
— Сега си в Юга, а тук не даваме на гостите дори да си мръднат пръста.
Кийра му обясни, че е безсмислено да спори, и след като им благодари още веднъж за вечерята, той се извини, стана от масата и отиде зад къщата, за да проведе един телефонен разговор. Кейт забеляза, че затвори вратата зад себе си.
След няколко минути на входната врата се позвъни.
— Обзалагам се, че това е детектив Халинджър — каза Изабел. Тя остави една чиния на плота и бързо излезе от кухнята. — Кийра — извика тя, — имаш време да се качиш горе и да си сложиш малко червило.
Кийра тъкмо пълнеше мивката със сапунена вода, когато Изабел направи предположението си. Сведе глава и каза:
— Тя просто не се спира.
Кейт се засмя.
— По-добре да преследва теб, вместо мен.
— Единствената причина да не се занимава с теб в момента е, защото смята, че си срещнала своята сродна душа.
— Дилън ли?
— Точно така. Мисля, че разбирам защо се опитва да ми намери някого. Не иска да бъда самотна… или изплашена.
— Каквато е тя.
— Да. Последната година й беше по-тежко от всякога. Тя беше много близка с мама. Така че не можем да я оставим да си мисли, че е сама. Ще й се обаждам всеки ден, докато свикне, но Кейт, ти ще трябва да я навестяваш, особено през уикендите, определени за посещения на родителите. Ако успея да се освободя, аз също ще идвам.
— Добре, имаме план. Случайно да забеляза колко въпроса зададе Дилън на Изабел за Рийс?
— Да — кимна Кейт. — Много хитро подходи, нали? Мисля, че в момента говори по телефона и проверява Рийс. Нали се сещаш, дали има криминално досие и така нататък.
— О, това е много интересно — възкликна Кийра. Кейт изсуши ръцете си, подаде на Кийра кърпата и отиде да поздрави детектив Халинджър.
Всъщност Дилън посрещна детектива на вратата. Изабел се усмихна и изчака Кейт да ги представи един на друг.
Двамата мъже се ръкуваха. Халинджър заговори пръв:
— От колко време сте в града, детектив Бюканън?
— Наричайте ме Дилън. Нека си говорим на ти.
Кейт се канеше да съобщи на Халинджър, че Дилън ще си заминава за Бостън на следващия ден, но не успя.
— Тук съм за известно време. Не съм сигурен колко дълго.
Двамата мъже се гледаха преценяващо, като петли сред кокошките, помисли си тя, но осъзна, че това сравнение не е ласкателно за нея и сестрите й.
— Къде си отседнал?
— Още не знам.
— Надявам се да ни гостуваш — настоя Изабел. Тя насочи вниманието си към детектив Халинджър. — Много се радваме да ви видим отново.
— Удоволствието е взаимно — отвърна той.
— Заповядайте, влезте и седнете — покани го тя и посочи дневната.
Двамата с Дилън влязоха в стаята заедно. Дилън говореше, но толкова тихо, че Кейт не чуваше нищо от думите му. Детективът извади бележника си и започна да си записва нещо.
— Предложи ли му нещо за пиене? — попита Изабел.
— Нали стоеше до мен. Знаеш, че не съм. Освен това той не ни е дошъл на гости.
— Каза ли ти какво е толкова важно, че е дошъл лично?
Кейт ги наблюдаваше.
— Моля?
Изабел я дръпна към стълбите, по-далече от мъжете. Хвърли поглед към дневната и понижи глас:
— Когато детектив Халинджър се обади, каза, че иска да говори с теб за нещо важно. Стори ми се някак мрачен. Няма да замина никъде, ако ти си в опасност, Кейт. Искам да разбера какво ще ти каже детективът. Най-добре да седна при вас и да слушам. Няма да се обаждам.
— Детективът просто иска да си изясни някои подробности — каза Кейт. — Нищо, което вече да не си чувала. — Това беше лъжа, разбира се, и Изабел не се хвана.
— Откъде знаеш? Той още не ти е казал нищо.
Добър довод, помисли си Кейт.
— Знам, защото Дилън ми каза. На него нали му вярваш?
— Разбира се, че му вярвам — отвърна тя. — Но той откъде може да знае? Току-що се запозна с детектив Халинджър.
— Мили боже, колко си подозрителна. Дилън говори по телефона с някого в полицията.
— А… добре тогава.
Кейт се отврати от себе си, че лъже с такава лекота. Май ставаше прекалено добра в това.
Обаче Изабел изглеждаше успокоена. Кейт не беше осъзнала колко много се тревожи за нея по-малката й сестра. Така че може би в този случай целта оправдаваше средствата.
— Всичко е наред — увери сестра си Кейт. — Ще предложа на детектива нещо за пиене. Доволна ли си?
— Мама би искала да не забравяш добрите си маниери.
Дори и да беше избухнала трета световна война, Изабел не може да остави някого жаден, помисли си Кейт.
— Знам.
Тя опита да влезе в дневната, но Изабел пак я спря.
— Още едно нещо, само не се ядосвай.
Кейт въздъхна.
— Кой още се е обаждал?
— Карл.
— Кога?
— Днес следобед.
— Какво искаше?
— Просто да научи как си. Беше много разстроен. Каза ми, че се изплашил до смърт, че е можело да хвръкнеш във въздуха на партито му.
— Но не хвръкнах.
— За малко. Карл искаше да ти каже, че ужасно съжалява за всичко и се надява да намериш сили в сърцето си да му простиш. Малко е мелодраматичен, нали?
— Понякога — съгласи се Кейт. — Ще му се обадя, когато намеря време.
— О, няма да можеш. Той каза, че заминава на място, където никой нямало да го безпокои. Не ми каза къде.
— Тогава ще чакам той да ми се обади. Нещо друго?
Изабел гледаше виновно.
— Да, дамата с кутиите се обади. Каза, че трябва да те пита нещо важно. — Тя продължи бързо: — Не ти казах, защото тя обясни, че ще се обади по-късно. Сякаш по команда телефонът иззвъня. — Виждаш ли? Изабел посочи телефона.
