Кейт хвърли един поглед към Дилън и Нейт, които продължаваха да говорят, после отиде да се обади от кабинета.
Обаждаше се Хейли Джордж. Пред всички свои клиенти тя се представяше като дамата с кутиите. Беше сред най-ценните доставчици на Кейт. Малката й фирма, която проектираше и произвеждаше специални кутии и контейнери, осигуряваше осмоъгълните опаковки за продуктите на Кейт от самото начало. Винаги спазваше сроковете за доставка и Кейт знаеше, че може да разчита.
— Извинявай, че ти звъня толкова късно — каза Хейли. — Знам, че в момента бизнесът ти е в пауза, но си помислих, че трябва да ти се обадя, за да няма забавяне, когато производството ти започне отново. Знам колко държиш на всяка подробност.
— Няма проблем, Хейли — увери я Кейт. — Какво става?
— Новата партида панделки пристигна днес. Твоите инициали са отпечатани в сребристо, както винаги, но цветът на панделката не е обичайното ти ментовозелено. По-скоро е с цвят на градински чай. Ако ги върна, може да отнеме още месец, докато ми изпратят нови с точния цвят. Исках да зная какво предпочиташ да направя.
Кейт въздъхна. При всичките й други грижи, в момента цветът на панделките изглеждаше най-малкия проблем. Въпреки това дизайнът и цветът на опаковките се бяха превърнали в нейна запазена марка, а тя беше перфекционист по отношение на последователността и качеството.
— Върни ги — каза тя на Хейли. — И ти благодаря, че ми се обади.
— Ще действам — отвърна Хейли.
Кейт затвори телефона. Може би лека вариация в цвета не беше толкова важна, мислеше си тя, но стига да успееше да запази фирмата си, щеше да продължи да спазва високите стандарти, които си бе поставила.
Изабел подаде глава през вратата.
— Дилън те търси — каза тя.
— Идвам.
— Опитай се да бъдеш по-мила с него, Кейт. Той е брат на Джордан — напомни й Изабел. — Можеш да си малко по-дружелюбна с него.
Кейт отиде при мъжете и се извини, че ги е накарала да чакат, макар те всъщност да не бяха забелязали. Бяха заети с това да си разказват бойни истории от практиката си.
Халинджър беше разпилял бележките си върху масичката за кафе.
— Нейт ми казваше, че в разследването са се включили и ФБР и Бюрото за контрол на огнестрелните оръжия, което не е изненада — обади се Дилън.
— Това означава, че става истински цирк — обясни Нейт. — Всяка агенция иска да командва парада. Постоянно се настъпват и се пречкат един на друг.
— И никой не иска да споделя информация, докато не приключат с докладите си — вметна Дилън.
Кейт знаеше, че Дилън опростява ситуацията, но все пак участието на толкова хора, които си мислеха, че ръководят разследването, усложняваше положението и правеше работата на детектива много по-трудна. Ако той изобщо беше още част от разследването.
— Това по какъв начин ви се отразява на вас, детектив Халинджър?
— Може да се каже, че съм на дъното на хранителната верига — усмихна се той. Моля, нека си говорим на ти.
Тя кимна.
— Какво смяташ да правиш? — попита го.
— Да си върша работата.
— Това си е негово разследване, независимо колко агенции са намесени — добави Дилън.
Двамата мъже бързо бяха станали съмишленици и Кейт смяташе, че знае защо. Работата им беше на огневата линия и двамата не се радваха на външните хора, които идваха да им се месят и да ги командват. Въпрос на поделяне на територии.
— ФБР ми създават най-големи проблеми — отбеляза Нейт. Всичките са арогантни многознайковци.
Кейт погледна Дилън, за да види как реагира той на коментарите на Нейт. Усмихваше се.
— Ти спомена ли на Нейт, че имаш двама братя, които са агенти във ФБР?
Нейт се смути.
— Наистина ли? Виж, извинявай, не…
Дилън вдигна ръка.
— Няма проблем. Понякога Ник и Алек се държат точно като арогантни многознайковци.
— Какво сте открили засега? Има ли някакви разкрития? Заподозрени? — попита тя.
— Вече беше установено, че експлозивът е поставен в кошница с цветя. Специалистите обикновено могат да определят произхода на експлозията — обясни той. — Кошницата е била на пода, пред една маса в дъното на шатрата. Твоята маса — добави той небрежно.
Кейт не показа никаква реакция. Просто кимна.
— Помня цветята. Бяха много красиви. Не видях кой ги достави — отгатна следващия въпрос на Нейт тя. Влязох в галерията само за няколко минути и когато се върнах в шатрата, цветята бяха там.
— Току-що се върнах от летището — каза Нейт. Предложих да посрещна някакъв нафукан експерт на име Съдърланд. Оглавявал източния национален специален екип, който всъщност е част от Бюрото за огнестрелни оръжия, алкохол и тютюн. Оказа се много свестен човек. Даде ми полезна информация. Това е неофициално, защото той ще провери мястото с обучени кучета и каквото друго там използва, но ми каза, че знае кой е извършителят. Каза, че от доста време преследвал този човек.
— Знае кой е поставил бомбата? — Кейт веднага почувства облекчение.
— Познава почерка му — поправи се той.
Тя не разбра какво й казва. Погледна Дилън, който бързо й обясни.
— Всеки бомбаджия си има почерк. Това са хора с твърдо вкоренени навици — каза той. — Може да са материалите, които използват, винаги едни и същи. Или може би в този случай къде крият бомбата. Този обича да крие експлозивите в кошница, понякога в няколко кошници.
— Кошници с цветя — вметна Нейт. — Прякорът му е Цветаря.
— Чудно — прошепна Кейт.
— Обича да взривява с голяма мощност. Предимно сгради, но е взривявал и коли, и къщи. Особеното е, че го прави, когато вътре няма никой. Създава си много затруднения, само и само да е сигурен, че няма да рани никого.
— Досега — каза Дилън.
Нейт погледна Дилън, който кимна, и обясни на Кейт:
— Имате много добра пожарна, за такова малко градче. Знаят какво правят. Когато един от тях забелязал сходствата, веднага се обадил на полицията в Чарлстън, за да провери кой води разследването там. Точно така разбрах, че ти си пострадала при експлозията. Няма как да го кажа по-меко — продължи Нейт. — Някой си е поиграл с газовата инсталация, но Кейт, това не е било достатъчно, за да се причинят такива щети. Проверихме и открихме, че е имало…
В момента, в който той щеше да й го каже, тя отгатна.
— Друга бомба.
— Да, а ти си единственото общо между двата случая — обясни Халинджър. Видя недоумението в очите й. — Така че се чудим… кой желае смъртта ти?
ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Дадоха й няколко минути да асимилира информацията. Нейт с облекчение установи, че тя запази самообладание. Не смяташе, че е от жените, които изпадат в истерия, и се оказа прав. На повърхността тя бе спокойна и овладяна.
Вътрешно Кейт пищеше с пълно гърло. Мислеше каква бъркотия е животът й във всяко отношение.
— Само това ми трябваше сега.
