Кийра поклати глава.
— Нямам време. Семестърът ми започва. И без това, като стигнем до Уинтроп, ще имам време само колкото да ти помогна да намериш стаята си и да разтоварим. А като се върна в квартирата си, ще работя по двайсет и четири часа седем дни в седмицата.
— Виждаш ли, Кейт, ти си единствената от нас, която може да отиде.
— Няма да отида — повтори тя сякаш за десети път.
— Такъв си инат — измърмори Изабел. Побутна Кийра с крак, когато тя минаваше край нея и прошепна: — Накарай я да отиде.
Кийра се засмя.
— Как очакваш да го направя?
Изабел забеляза Дилън на вратата и се обърна към него:
— Ами ти? Ти ще успееш да я накараш.
— Не, няма да успее — натърти Кейт.
— Къде да отиде? — попита Дилън отново. Изабел осъзна, че Дилън не знае за какво говорят, и побърза да му разкаже за писмото и да го осведоми за историята на семейството.
— Никога не сме срещали никого от роднините си по бащина линия — обясни тя. — А това е чудесна възможност да научим нещо за тях, точно затова Кейт трябва да отиде. Не знаем дори колко чичовци, лели и братовчеди имаме.
— Защо бих искала да имам нещо общо с някой от тях? Нито един роднина не дойде на погребението на татко или на мама — изтъкна Кейт.
— Извинявай, Изабел, но съм на страната на Кейт. Щом не иска да ходи, не е длъжна да го прави — каза Кийра, — освен ако…
Изабел я прекъсна.
— Този човек… този Комптън Макена… може би иска да ни даде нещо, което е принадлежало на баща ни. Ако не отидеш, може никога да не разберем какво е искал да ни каже.
Кейт не обърна внимание на доводите на Изабел.
— Освен какво? — попита тя Кийра.
— Никой от тях не е искал да има нищо общо с нас… досега. Не ти ли е любопитно да разбереш защо? Пък и… това е идеална възможност да научиш за някакви наследствени болести — изтъкна тя. — Не ме гледай така. Може да има сърдечно заболяване или най-различни генетични проблеми, за които да не подозираме.
— Ами направо да взема един от онези формуляри, които се попълват в болниците, когато постъпва нов пациент? Или ти ще ми съставиш списък с въпроси, които да им задам. Мога дори да проверя как са със зъбите и да ти съобщя.
— Говоря сериозно, Кейт. Не знаем нищо за здравословните проблеми по линия на баща ни. Няма да бъде зле да научим нещо, но ако ти не искаш да отидеш, недей.
— Добре тогава.
Изабел беше толкова отчаяна от сестрите си, че вдигна ръце и тръгна към вратата. Дилън я спря.
— Седни — каза той. — Искам да говоря с теб. Особено с теб — добави той.
— Да, сър.
— Моля те, помисли за това, Кейт. Може да отговори на толкова въпроси за семейството ни — настоя Кийра.
Кейт въздъхна примирено.
— Добре, ще отида.
— Браво. Значи това е решено. Отивам да си лягам — съобщи Кийра.
— Още не — намеси се Дилън. Никой нямаше да отиде никъде, преди той да им обясни колко са небрежни по отношение на сигурността. След огледа на къщата им можеше да напише нова версия на главата „Какво не трябва да правите“ в наръчника за осигуряване на безопасността в семейството.
— Искаш ли нещо? — попита Кейт.
— В интерес на истината искам. Искам да прочета и на трите ви по едно конско.
И се зае точно с това.
ДВАДЕСЕТА ГЛАВА
Дилън се обади на Нейт и му съобщи за плановете на Кейт да отиде до Савана.
— Харесва ми идеята тя да се махне от Силвър Спрингс — каза Дилън, — дори и само за два-три дни, особено както е такова импулсивно решение, за което много малко хора знаят, но…
— Писмото е твърде неочаквано.
— Да — съгласи се Дилън. — Кейт и сестрите й никога не са чували за този роднина, така че се чудя защо се е сетил за тях точно сега.
— Ще го проверя и ще ти съобщя какво съм открил. А ти не забравяй да ме информираш какво правиш. Ще се обадя на главен инспектор Дръмонд, за да му кажа, че ще се явиш при него сутринта. Тук е негова юрисдикция и от гледна точна на законовите изисквания ти ще бъдеш временно командирован от бостънската полиция и ще си под негово командване.
— Това ще е интересна промяна. Ами ФБР?
— Ще съобщя на агента, който ръководи от тяхна страна, че си включен в разследването.
— Не знаеш ли как се казва той?
— Ограничил съм предположенията си до трима кандидати, но изглежда, че Клайн от Бюрото в Джорджия ще оглави операцията.
Беше очевидно, че Нейт има специално отношение към ФБР. Дилън не можеше да го вини. На никой детектив не му беше приятно да го изтикват от собственото му разследване.
Кейт седеше на стълбите и чакаше Дилън да свърши разговора си. Беше толкова изтощена, че едва държеше очите си отворени.
Дилън провери още веднъж дали навсякъде е заключено и взе чантата си.
— Какво правиш? — попита я той.
— Чакам да ти покажа къде е спалнята за гости — отвърна тя, като се прозя.
— Изглеждаш изтощена. Снощи не спа ли?
— Бях в болницата.
— Вярно. Кейт, трябва бързо да си лягаш.
Тя го заведе до спалнята за гости на горния етаж. Беше първата врата отдясно, точно срещу нейната стая. Отвори вратата и се дръпна настрани, за да може той да влезе.
— Имаш си собствена баня. Тя е…
— Ще я намеря. Лека нощ.
Той затвори вратата пред лицето й.
Тя остана на място няколко секунди, взирайки се във вратата, като се опитваше да разбере какво се е случило. Той не бе груб или сърдит. Всъщност се усмихваше.
Изведнъж тя се почувства като глупачка. Беше очаквала той да опита да я целуне за лека нощ, но очевидно това е последното нещо, което му идваше наум.
Влезе в стаята си и затвори вратата. Добре тогава, каквото било, било. Тя искаше точно това, нали? Защо тогава се чувстваше подразнена? А и защо той изобщо не влезе в спор, когато тя бе настояла да забравят станалото и да продължат напред? Не протестира въобще.
Не можеше да спре да мисли за поведението му, докато си миеше зъбите и се приготвяше за лягане. Жените са като рибите в морето, а Дилън беше такъв плейбой, че без проблеми щеше да си улови някоя нова.
Кейт се опита да го намрази заради сексуалните му завоевания, но не успя. Опита да се разгневи. Дилън е арогантен нахалник. Как смее да се появи в дома й без предупреждение? За кого се мисли? Да влезе и да започне да се разпорежда така?
Трябваше да си признае обаче, че се чувстваше много по-малко застрашена, когато той е в къщата. А начинът, по който разговаря с Изабел за сигурността, определено имаше ефект. След като ги разкритикува
