нямаше да спори с него.
— Тя изнесе ли се вече? Последния път, когато говорихме, ти ми каза, че те заплашва да се изнесе.
Брайс си наля още едно питие, преди да отговори.
— Отделни спални, отделен живот. Но не се тревожи за Ванеса. Не е лишена от нищо. Някой се грижи за нуждите й от няколко месеца. Тя мисли, че не знам, но я чувам, когато си уговаря срещите с него късно вечер. Не я виня — добави той. — Това, изглежда, устройва и двама ни. Факт е, че и двамата сме прекалено мързеливи, за да променим нещо, а ако тя ме напусне, ще изтърве удоволствието да ме тормози да спра да пия.
— Ако се опитва да те накара да спреш пиенето, сигурно още я е грижа за теб.
— Тя ме обича по своя си извратен начин. Ами ти, Роджър? Как я караш?
— Имам големи планове — каза той. — Инвестиции — добави важно, като се молеше Брайс да не започне да разпитва за подробностите. Измисляше нещата в движение. — Ще направя някои промени в живота си.
Брат му не изглеждаше заинтересован от бъдещето му.
— Говорил ли си с Юън напоследък?
— Да, неотдавна. — Не спомена, че се срещнаха в един бар, за да вземе пистолета. Брайс винаги се държеше толкова високомерно и Роджър беше убеден, че по-големият му брат ще го изгледа с презрение, ако научи за пистолета, а това ще доведе до неизбежен спор. Брайс беше пиян, но въпреки това се държеше снобски.
— С какво се занимава той? — попита Брайс. Всъщност не му пукаше. Просто запълваше времето, докато чакаха адвоката да започне шоуто.
— Не ми каза нищо за себе си.
— Още ли се занимава с бодибилдинг?
— Не го питах. Предполагам, че да.
— Като говорим за вълка…
Братята се обърнаха едновременно, когато Юън влезе. Брайс го поздрави с вдигната чаша.
Роджър си помисли, че Юън изглежда по-як от всякога. Имаше наситен тен, резултат от слънчевите бани в клуба. От кръста надолу беше слаб, но гърдите и бицепсите му бяха огромни.
Най-малкият брат обаче не бе облечен подходящо. Носеше кафяв спортен панталон, купен с намаление в някой универсален магазин, и плетена риза с къс ръкав, която изглеждаше залепена за гърдите му. Юън изобщо не искаше да порасне. Очевидно толкова се е наслаждавал на дните си в колежа, че продължаваше да се облича като студент.
Роджър се запита дали Юън и вдетинените му приятелчета още се замерят с желирани бонбони, но не го изрече гласно. И най-дребното нещо можеше да накара Юън да избухне, а днес Роджър не бе в настроение да търпи изблиците му.
Юън успя да се държи учтиво около трийсет секунди.
— Радвам се да ви видя и двамата. — Преди Брайс и Роджър да успеят да отговорят, сбърчи нос и попита: — Кой от вас вони така?
— Трябва да е Роджър — обади се Брайс. Преди Роджър да възрази, Брайс продължи:
— Никотинът се е пропил в порите му, а димът — в дрехите. Наистина е време да се откажеш от този мръсен навик, Роджър.
И ръкавицата беше хвърлена.
Ванеса влезе насред кавгата. Беше облечена в бледосив копринен костюм с панталон, който й стоеше много добре. Ванеса бе жена, свикнала да се обръщат след нея навсякъде. Носеше гарвановочерната си коса на кок, както можеше да го направи само жена, уверена в красотата си.
— И това ако не е очарователно семейно събиране — каза тя саркастично. Бързо се отдели от братята, погледна часовника си и попита: — Всички сме тук. Къде е адвокатът?
Брайс също погледна часовника си и отвърна:
— До един часа има още десет минути.
Ванеса опита да отвори вратата към вътрешния офис. Беше заключена.
— Очевидно не иска да му тършуваме в документите — отбеляза тя.
— Не може да ни кара да чакаме. Това е скандално — измърмори Роджър. — Този човек няма да обслужва моя дял от парите, обещавам ви.
— Колко мислиш, че има? — попита Брайс.
— Милиони — отвърна Роджър.
— Това не отговаря на въпроса. Колко милиона? — искаше да знае Юън.
— Предполагам, че са към шейсет — каза Брайс.
— Доста смело предположение — вметна Юън.
— Няма смисъл да гадаем — прекъсна ги Ванеса.
Юън я погледна.
— Ти защо си тук?
— Вие двамата никога не сте се погаждали — каза Роджър, сякаш току-що бе открил това.
— Меко казано — отвърна Юън. — Презирам я. Нейната престорена святост. Тя е сноб и не я понасям.
— Чувството е взаимно — отвърна Ванеса.
— Повтарям, защо си тук? — попита Юън отново.
— И двамата с Брайс получихме писма.
— Но не можа да дойдеш в една кола с мъжа си?
— Бях на събрание в съвета по изкуствата. Говореше се за култура, така че ти не би разбрал нищо.
Снизхождението й го вбеси. Той се обърна към Брайс и попита:
— Как по дяволите я издържаш?
Брайс се усмихна на жена си.
— По-точно въпросът трябва да е как тя ме издържа?
— О, моля те. Още преди години стана досаден със самокритиките си — изсумтя Юън.
Ванеса се отърва от още някоя саркастична забележка от Юън, защото Андерсън Смит влезе в стаята, следван по петите от асистента си.
Маниерите на адвоката бяха спокойни и овладени. Без да каже и дума, той призова за вниманието им и го получи. Представи се, представи и Терънс и се ръкува с всички, като започна от Ванеса.
Беше доста възрастен джентълмен и определено с харизма. Тя го гледаше как въздейства като с вълшебна пръчка на братята и бе едновременно очарована и развеселена, защото изведнъж и тримата започнаха да се държат по най-добрия възможен начин.
Терънс отключи вратата и един по един всички влязоха в кабинета.
Роджър забеляза видеоуредбата и попита:
— Това пък за какво е? Филм ли ще гледаме?
— Не бих го нарекъл филм — отвърна Андерсън. — Моля, настанете се удобно. Ще започнем след няколко минути.
— Защо не започнем веднага? — попита Юън.
Андерсън отиде до вратата на кабинета си, затвори я и отговори:
— Още не всички са пристигнали.
ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
Дилън се увери, че не ги следят, и когато наближиха Савана, се отдели от магистралата и мина по по- малко натоварени пътища до града.
За нула време се загуби по улиците, но тъй като бе от семейство Бюканън, в никакъв случай не можеше да си го признае или да помоли някой да го упъти. Кейт го запозна с някои факти от историята за Савана — „сестрата“ на Чарлстън, и не обръщаше внимание на пътя, по който минаваха.
— Наричат Савана „Перлата на Юга“ — каза тя. — Но ти навярно знаеш това.
