Прекосиха тичешком улицата.
— Няма начин, краставичке. Няма да се отделяш от мен. Махаме се оттук.
Побягнаха по алеята в парка. Дилън оглеждаше района, търсеше някой или нещо, които да изглеждат не на място. Ръката му не се отделяше от дръжката на пистолета.
Високите токчета на Кейт бяха много неудобни за бягане, но гордостта не й позволяваше да помоли Дилън да намали темпото. Нямаше да изостане, дори и да трябваше да умре.
Когато стигнаха до колата, Дилън отвори вратата й и буквално я натика вътре. Свали сакото си и точно когато й го подаваше, заваля като из ведро. Той успя да седне на шофьорското място, без напълно да подгизне.
Кейт сгъна сакото му и внимателно го постави на задната седалка. Остави папката и плика на пода зад себе си, после се облегна и опита да си поеме дъх. Не можеше да спре да мисли за братовчедите си. Имаше чувството, че е прекарала последния час в купата на пасатор.
Дилън огледа улицата и околните сгради. Дъждът беше прогонил пешеходците под навесите и във входовете. Два пикапа минаха покрай тях, но шофьорите не ги забелязаха.
Бяха в безопасност. Засега.
Полицейска кола профуча и зави зад ъгъла. Спря рязко пред „Смит и Уесън“. Дилън запали автомобила и каза:
— Да тръгваме.
Прозорците започнаха да се изпотяват, когато се включиха в движението. Дилън пусна климатика.
Кейт не гледаше къде отиват, докато не забеляза, че той изтърва завоя, който щеше да ги отведе на магистралата. Изтъкна му този факт, но той продължи напред.
Струваше й се, че постоянно завива ту наляво, ту надясно. Кейт се обърка напълно къде се намират. Мислеше, че първоначално са се отправили на север, но след толкова завои изобщо не знаеше накъде се движат.
— Къде отиваме?
— Още никъде. Просто искам да се уверя, че не ни следят.
Тя бързо се завъртя на седалката си и погледна през задното стъкло.
— Не виждам никого.
— Нито пък аз.
— Тогава защо…
— Просто съм предпазлив.
Дъждът започваше да отслабва. Дилън забеляза бейзболно игрище и спря на паркинга до него. Наоколо нямаше жива душа, без съмнение заради лошото време, но слънцето вече започваше да се показва иззад облаците, а с него се надигаше вълна от жега и влажност. От бетонната пътека около паркинга се издигаше пара.
Дилън изгаси двигателя, разкопча предпазния си колан и разхлаби вратовръзката си. Пое си дълбоко дъх и издиша бавно.
Кейт изчака, преди да попита:
— Дилън, помниш ли, като ти казах, че не мога да се сетя за никого, който да иска да ме убие?
Лека усмивка смекчи изражението му.
— Помня.
— Мисля, че сега мога да ти дам няколко имена.
ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
Кейт сякаш имаше шесто чувство как с думи да разсее напрежението. И една нейна усмивка бе достатъчна.
Дилън знаеше, че тя се страхува. Беше минала през ада и белезите й още бяха пресни, но изправеше ли гръб, тя караше другите да се съобразяват с нея. Удивителна жена.
Той, от друга страна, бе целият на дупки. Хубаво признание от един детектив от полицията.
Чичото бе поставил Кейт в опасна ситуация. Дилън не се интересуваше от парите или мотивите на стареца. Съзнателно или не, Комптън Макена е дал на племенниците си повече от осемдесет милиона причини да желаят смъртта на Кейт.
Мисълта, че някой може да я нарани, го вбесяваше. И го ужасяваше. А това не беше никак добре. Той влагаше прекалено много емоции в този случай, по дяволите. Беше прекалено… обвързан. А как се случи това?
Кейт изучаваше лицето му. Той се взираше през предното стъкло, без да вижда нещо конкретно.
— Дилън? — започна тя.
— Няма да позволя на никого да те нарани. — Обещанието бе толкова категорично, че гласът му трепереше.
Кейт прибързано заключи, че той има нужда да бъде успокоен.
— Мислиш, че се тревожа да не би да не си в състояние да ме защитиш, защото неотдавна беше прострелян?
Боже, тя не говореше със заобикалки. Той се разсмя.
— Да, точно това ме притеснява, позна.
— Знам колко си добър в работата си — продължи тя. — И знам, че имаш отлични препоръки. Изобщо не се тревожа.
— Радвам се да го чуя — каза той сухо.
— Значи проблемът е решен, — рече тя.
— В голяма каша съм се забъркала, а?
— Определено — кимна той.
— Колко време, мислиш, ще трае?
— Не мога да ти дам срок.
Знаеше го, разбира се, но все пак се надяваше да чуе нещо. Целият й живот е поставен на изчакване и тя не можеше да направи нищо — нито с фирмата, нито с личния си живот, — докато не се оправеше тази бъркотия.
Изведнъж осъзна колко глупави са разсъжденията й. Важното в момента е да остане жива.
Дилън грабна мобилния си телефон и отвори вратата.
— Ще се обадя на Нейт. Андерсън му бе дал имената на роднините и той се канеше да ги провери всичките. Би трябвало вече да знае нещо. Ти стой вътре.
Остави двигателя включен, за да работи климатикът.
Нейт очакваше обаждането на Дилън с нетърпение. Вдигна на първото позвъняване и бързо му каза какво е научил за братята.
— Да започнем с най-малкия, Юън — рече той. — Занимава се с бодибилдинг и е ужасно избухлив. Последно е имал три висящи съдебни дела, всичките побои. Преди година пратил един човек в Спешното, разбил челюстта на друг и пребил почти до смърт някакъв барман, защото не му обръщал внимание. Адвокатите му правят чудеса, за да го опазят от затвора, и Юън им дължи доста пари. Преди няколко години се включил в бизнес за производство на фитнес уред, но проектът се провалил, така че сега разчита на наследството, за да изплува. Ако не получи парите, може да се озове в затвора много скоро.
Дилън чу шумолене от листове.
— Така… — продължи Нейт. — Брайс… най-големият, нали?
— Да — няма криминално досие. Но пак не е стока. Започнал да пие твърд алкохол още в колежа и докато се дипломира, вече бил заклет пияница. Няколко пъти е влизал в болница заради проблеми с черния дроб. Отказва да спре обаче. Преди около осемнайсет месеца опитал да го включат в списъка на чакащите за трансплантация на черен дроб. Не го одобрили, защото продължавал да пие. От това, което разбрах, тогава превъртял за известно време, дори опитал да си купи черен дроб. И той е разорен като Юън. Пробвал да търгува с акции, но в крайна сметка загубил всичко. Трябва да видиш кредитното му досие. Не преброих колко страници е. Много е задлъжнял. Не се тревожи, че накрая жена му ще трябва да плаща заради него. Андерсън Смит каза, че според лекарите на Брайс му оставали шест месеца, после черният му дроб щял да
