откаже напълно.
— Ами жена му? — попита Дилън. — Забелязах, че не носи халка. Разделени ли са или разведени?
— Не, още са женени. Канела се да подаде молба за развод, но й казали, че Брайс умира, и тя решила да остане с него до края.
— От Андерсън ли научи това?
— Да. Той я уважава. Как се казваше тя?
— Ванеса.
Дилън чу ново шумолене от листове. Минаха няколко секунди и Нейт каза:
— А, ето я и нея. Няма криминално досие. Дори не е глобявана за превишена скорост. Получила е няколко награди за благотворителната си дейност. Има малка фирма за вътрешен дизайн. Чичото я харесвал.
— Ами Роджър Макена?
— Запазих най-доброто за накрая. Ти си видял всички тези хора, нали? Бил си в офиса на адвоката заедно с Кейт, нали така?
— Да.
— Обзалагам се, че е било много интересно. Чух, че Кейт се отказала.
— От наследството?
— Да. Жалко, че не бях там да видя реакциите на братята.
— Тя не искаше парите. Беше готова да подпише документ, че се отказва от всичко, докато не чу Брайс, Роджър и Юън да обиждат семейството й. Това я накара да промени решението си.
Последва дълга пауза, после смях. Нейт очевидно се забавляваше с новината.
— Браво на нея.
— Ти какво научи за Роджър? — попита той, опитвайки да накара Нейт да се съсредоточи.
Дилън крачеше из паркинга, докато го чакаше да намери бележките си за средния брат.
Кейт го наблюдаваше от колата. Не чуваше нищо от разговора му, защото климатикът бучеше силно и Дилън беше далеч от нея.
После се обърна и й се усмихна. Новините от Нейт явно не бяха ужасни. Дилън нямаше да се усмихва, ако чуваше ужасни неща.
Усмивката не продължи дълго. Кейт откъсна поглед от него само за секунди, докато извади телефона си от чантата, и когато отново го погледна, не можа да повярва на промяната. Вече не беше спокоен, а направо яростен, толкова яростен, че всъщност крещеше по телефона.
— Мили боже! — прошепна тя. Стори й се, че го чу да вика някакво мъжко име — може би Джак, — и се запита кой е той.
Намали климатика и опита да чуе нещо повече от думите на Дилън, но не долови нищо, освен ръмженето му от време на време.
Намръщи се. Не е редно да крещи, особено на бедния, претоварен от работа детектив и тя щеше да му го каже веднага щом се върне в колата.
Няколко минути по-късно тя също крещеше в собствения си телефон и не й пукаше от това.
Изслуша съобщението от доставчика си на кутии, Хейли, и не можа да повярва на чутото. Наложи се да го прослуша повторно.
— Все се разминаваме — казваше Хейли. — Моля те, обади ми се и ми кажи какво да правя. Някаква жена… някаква луда жена… постоянно нахълтва в офиса ми и опитва да промени всичко. Казва се Ранди Симънс и настоява, че тя е новият собственик на фирмата на Кейт Макена. Мислех, че това е безвкусна шега. Ако можеш да я видиш, да видиш как е облечена, ще разбереш защо мисля, че е смахната. Тя е много… — Хейли замълча за секунди. — …недодялана. Но, Кейт, тя не иска да се махне и когато й казах, че съм се чула с теб по телефона и че не си ми споменала нищо за продаване на компанията, тя ми обясни, че било естествено да не казваш нищо, защото се чувстваш унижена и посрамена. Каза, че си просрочила заема си.
Когато за първи път слушаше съобщението, Кейт започна да крещи точно в този момент. Шокът не отмина напълно, защото тя започна да крещи и втория път, като го чу.
— Можеш да си представиш моята реакция — продължи Хейли. — Направо останах без думи. Мисля, че това се стори много забавно на Ранди. О, представи си, тя ми каза да не се безпокоя. Нямала планове да ме уволнява, стига да съм правела каквото иска тя. Напомних й, че аз съм собственик на своята компания и че имам доста голям брой клиенти. Обясних й съвсем ясно и просто, че не може да ме уволни, защото не работя за нея. Обаче не мисля, че тя ме разбра. Каза, че била толкова развълнувана, че вече си има компания, та нямала търпение да се захване за работа. Все ми повтаряше, че ще направи големи промени. И чуй това. Каза, че твоите цветове са прекалено незабележими…
Най-после се осъзнах и й отвърнах да ми докаже, че е новата собственичка на компанията, преди да прави каквито и да било промени. Тя ме увери, че съпругът й движи нещата, и обеща всички документи да са на бюрото ми преди края на месеца. Междувременно аз да не съм поръчвала нищо повече за теб, което не може да се върне. Кейт, трябва да ми се обадиш и да ми кажеш какво да правя. О, между другото, не знам как го е направила, но тя е научила името на фирмата, която изработва панделките ти, и се обадила директно на тях да откаже поръчката. Казала им, че е новият собственик и че иска да смени цвета с някакъв, който привлича вниманието. Още не е сигурна какъв цвят ще бъдат кутиите, но панделките щели да са яркосини с цикламен ръб. От фабриката се обадиха да ме питат какво да правят. Моля те, позвъни ми при първа възможност. Наистина имам нужда от помощ.
Кейт продължаваше да крещи срещу слушалката, когато Дилън се върна в колата. Той разбра, че тя не говори с никого, защото държеше телефона пред себе си с опъната ръка и му крещеше нечленоразделно.
— Кейт, чуй ме… — Не успя да продължи.
— Тя ми сменя панделките. Можеш ли да си представиш? Разправя на хората, че е собственик на компанията ми. Заемът… онзи заем… тя е знаела за заема, който майка ми… трябва да е жена му.
Беше така ядосана, че трепереше и говореше толкова бързо, че Дилън различи единствено думите „панделка“ и „невестулка“.
— Трябва да ме изслушаш — настоя той. — Забрави за панделката…
— Няма да забравя за моята панделка. Веднага ще се обадя на адвокат, ще я закова тази малка невестулка. Как смее той… и тя… да ми сменят панделката? Искала цикламено. Можеш ли да си представиш…
Докато говореше, размахваше телефона си. Дилън избегна удара веднъж, после грабна телефона от ръката й и го постави върху таблото.
Пак се опита да привлече вниманието й.
— Кейт…
Тя не спираше.
— Мислиш ли, че кредитният инспектор от банката също е в играта? Ако е той, ще отиде в затвора заедно с невестулката. Как смеят да…
Той хвана лицето й с длани и я принуди да го погледне.
— Кейт. — Не извика името й, но го изрече доста силно. Успя да привлече вниманието й. — Имаш много по-големи проблеми от панделката.
Пусна я, облегна се назад и я изчака да се успокои. Думите му най-после проникнаха през мъглата на гнева й и тя толкова се смути от ненормалното си поведение, че се извини.
— Съжалявам. Не трябваше да крещя. Просто ми дойде като шок. Опитват се да ми откраднат компанията… тези подли…
Той бързо я прекъсна, преди тя отново да набере скорост.
— Но ти няма да им позволиш.
— Няма, прав си. Няма да им позволя. — Тя най-после се овладя.
— Готова ли си да ме изслушаш?
— Да, готова съм. Какво ти каза Нейт?
— Братовчедите ти са големи отрепки. Брайс е натрупал огромен дълг, който ще тежи на жена му, когато той умре. Има цироза и докторите не му дават повече от шест месеца.
