съобщила в полицията за случилото се в нейно отсъствие… Всичко това дава сериозна тема за размисъл.
— Да, по дяволите! — възкликна Дела.
— Прилича на някакъв ребус.
— И то доста заплетен.
— Точно така — съгласи се Мейсън. — Представяш ли си как се е чувствала тази млада жена? Тръгва с Дъглас Хепнер. Цялата атмосфера на пътуването е изпълнена с романтика. Те напускат града, остават зад гърба си омръзналата им до смърт обстановка и познатите. Чакат ги приключения, независимо от това, че заминават само за два-три дни. И тогава Дъглас Хепнер спира на бензиностанцията и като че ли съвсем случайно казва: „Трябва да позвъня по телефона. Нека да отидем заедно.“ Естествено, момичето се съгласява. Тя е любопитна да разбере дали нейният приятел няма намерение да поръча стая в хотел и ако поръча — каква ще бъде тя. А в това време сладурът Хепнер звъни на своята „мамичка“ и казва: „Мамо, скъпа, така ми се искаше да си побъбря с теб. Отивам да прекарам уикенда с едно симпатично момиче. Името й е Сюзън Гренджър. Ръстът й е пет фута и четири дюйма, теглото сто и двадесет фунта, обиколката на бюста — тридесет и четири дюйма, талията — двадесет и шест, бедрата — тридесет и шест и така нататък и така нататък. Тя живее в «Белинда апартмънтс» в Лос Анжелис и ти непременно трябва да се запознаеш с нея. Предавам ти слушалката, мамо“.
Дела Стрийт направи гримаса.
— А после, когато се връща, Сюзън намира своята квартира… Шефе, но той е постъпил по същия начин с Елеонор!
Мейсън кимна.
— А какво според теб би намерила Елеонор, връщайки се обратно?
— Но тя не се е върнала — отговори Мейсън.
— Много, много интересно — каза Дела. — А в това време някой пуска куршум в тила на Хепнер. Човек лесно може да си представи, че ако всички любовни приключения на Дъглас Хепнер са се развивали по този план, подобен край е неизбежен.
— Е добре, Дела, да оставим това — прекъсна я Мейсън. — Твоите разсъждения са великолепни, но не трябва да вълнуват една самотна непристъпница, живееща в първокласен хотел. Нека по-добре да сменим официалните дрехи с работно облекло и…
В това време на вратата се почука няколко пъти на неравни интервали. Така известяваше за своето идване Пол Дрейк.
— Дела, моля те, пусни го да влезе — помоли Мейсън. Тя отвори вратата на кабинета.
Дрейк намръщено погледна Дела и каза:
— Двамата агенти ми представиха рапортите си за твоето поведение през изминалата нощ, мис. Както предполагам, повеселила си се нелошо.
— Но аз се веселих не заради веселието — възрази Дела.
— Какво си намислил — попита Пол Дрейк, обръщайки се към адвоката. — Дошъл съм специално, за да ми разясниш ситуацията.
— Моята идея е превъзходна — отговори Мейсън. — Ти по-добре кажи какво научи за убития. Трупът разпознат ли е?
— Да. Това е Хепнер. Убит е с изстрел от револвер. Но, Пери, нося и лоши вести. Тази Билан от триста и шестдесети апартамент се е разбъбрила.
— Така и предполагах, че няма да й достигнат силите, за да си държи устата затворена — каза Мейсън. — Какво е казала.
— Успокой се — каза Дрейк, — може би скоро, с помощта на моя човек, ще се доберем до секретните данни на полицията. Но днес там се усмихват и облизват като сити котараци, които са успели да докопат паницата със сметана.
— Има ли шанс да поговоря с Етел Билан? — попита Мейсън.
— Точно толкова, колкото човек от Земята с човек от Луната. Полицията я охранява толкова силно, че не можеш да преминеш дори на миля около хотела, в който тя се намира в този момент. Впрочем те я преместиха в хотел, дадоха й апартамент с няколко стаи и прикрепиха към нея жена-полицай. Стаите са разположени в самия край на коридора, а срещу нея са се настанили двама от помощниците на прокурора и я разпитват един след друг. Тази част от коридора е блокирана от полицията. Цивилни детективи щъкат наоколо като плъхове в асансьор. Съобщавам ти тези подробности само, защото ти ги пренебрегваш.
— Какво означава „пренебрегваш“?
— Ами това, че ти настани Дела в същия хотел само няколко часа преди там да нахлуе полицията. Дори стаята на Дела се намира на същия етаж, където е и тази на Етел Билан.
Дрейк и Дела мълчаливо се спогледаха.
— И така — продължи Дрейк, — Етел Билан е съобщила нещо много важно, защото полицията веднага се втурна из града.
— А какво по-точно?
— Нямам ни най-малка представа. И дори нещо повече: не ми разрешиха да я получа. Областният прокурор има намерение да предяви обвинение пред „голямото жури“2 и настоява за незабавно провеждане на съдебен процес.
— Не се ли е обърнал до този момент към съда?
— Не. Няма нито оплакване, нито информация, нито пък предварително изслушване, тоест нито един шанс за теб, за да имаш възможност да подложиш свидетелката на кръстосан разпит преди процеса — отговори Дрейк. — А през това време те ще имат всичко, Пери.
— Още нещо? — попита Мейсън.
— Струва ми се, че Елеонор Корбин има разрешително и притежава револвер 38-ми калибър. Револверът не е открит. Но е бил в нея няколко дни преди да замине. Предполага се, че тя го е взела със себе си. Къде е сега — полицията не знае.
Мейсън се замисли.
— Знам, че ти добре си я скрил — каза Дрейк, — но когато „голямото жури“ предяви обвинението и полицията уведоми теб и лекуващия лекар, че Елеонор Корбин е обвинена в убийство от първа степен3, тогава ще я смятат за укриваща се от правосъдието, а тези, които я укриват ще бъдат подведени под съдебна отговорност.
Размисляйки Мейсън притвори очи.
— Продължавай, Пол — каза той.
— Полицията е открила колата на Хепнер или по-точно това, което е останало от нея. Очевидно ударът е бил челен. Засега полицията не е изяснила къде е станала катастрофата, накъде е пътувала колата и всички останали подробности.
— Къде са намерили колата?
— В един сервиз. Била е докарана там през нощта. Това се е случило миналата неделя. Оставили са я в гаража, за да я ремонтират. На работниците са казали, че Хепнер ще дойде след няколко часа и че е помолил да се ремонтира двигателя и да се изправи бронята.
— А колата, която е докарала катастрофиралата на Хепнер? Полицията откри ли я?
— Докарали са я не със специален влекач, а с обикновен автомобил, серийно производство. Той е взел на буксир колата на Хепнер, а после си е заминал.
— Сервизът тук в града ли е?
— Да, в града е. Принадлежи на компания, извършваща денонощен експресен ремонт.
— Полицията разговаряла ли е с механиците?
— И полицията, и моите хора — отговори Дрейк. — Но те нещо увъртат. Лично аз мисля, че нещо знаят, но не искат да изплюят камъчето.
— Предполагам, че полицията е огледала колата?
— Дали са огледали колата! — възкликна Дрейк. — Та те буквално я облизаха отдолу и отгоре! Прегледаха всеки милиметър под микроскоп. Работеха на три смени, за да открият някакви факти и да ги представят на „голямото жури“ в два часа следобед. Откриха например, че автомобилът, е който се е сблъскал Хепнер е бил черен на цвят. Химическият анализ на боята дава основание да се предположи, че
