това е бил камион. И сега полицията търси камион — претърсва всички гаражи и работилници в града.
— Нещо друго? — попита Мейсън.
— Много съжалявам. Пери, но нищо повече не мога да ти съобщя освен това, че голяма част от хората, които бях изпратил в Юма и Лас Вегас, нищо не откриха. Ти искаше да разбереш дали са издавани брачни свидетелства на интересуващата ни двойка, дали са настанявани в хотел и не са ли се регистрирали като мъж и жена. Нищо подобно не можахме да открием. А за да прегледаме всички регистри трябва да се наемат още хора и да им се плати.
— Разбирам — каза Мейсън.
— Цяла нощ не съм спал — отбеляза Дрейк и добави: — Но ако трябва, ще се задържа на крака още дванадесет-петнадесет часа, а след това се прибирам в бърлогата си и ще спя независимо от всичко. Каквото и да предприемеш по-нататък, Пери, ти ще бъдеш в капан. А сега, доколкото разбирам, ти седиш и чакаш твоят приятел — областният прокурор, да ти съобщи, че към твоята клиентка Елеонор Корбин или Хепнер, вече и аз не знам как точно да я наричам, е предявено обвинение и че трябва да я задържи. И тъй като ти я представляваш, да бъдеш така добър да съобщиш нейното местопребиваване. А ако го укриеш, това ще означава, че заставаш против интересите на правосъдието, което от гледна точка на закона се счита за престъпление и така нататък.
— А ако областният прокурор не успее да ме открие? — попита Мейсън.
— В такъв случай вечерта вестниците ще разтръбят за това, че е издадена заповед за арестуването на престъпницата, а тя се опитва да избяга от правосъдието. Ще хванат доктора за ухото, а това няма да се хареса нито на него, нито на тебе, Пери?
Мейсън кимна с глава.
— И така — продължи Дрейк. — Какво трябва да правя?
— Продължавай да се занимаваш с това, с което си се занимавал до този момент, Пол. В момента, в който предявят обвинението, можеш да си отспиш. Дръж ме в течение. Нека твоите агенти в Лас Вегас започнат да проверяват мотелите. Поинтересувай се под собствените си имена ли са се регистрирали Сюзън Гренджър и Дъглас Хепнер на тринадесети през нощта, което струва ми се, че е петък.
— Е, нека бъде петък, тринадесети — уморено въздъхна Дрейк.
— Кога ще ми представиш информацията? — попита Мейсън.
— Може би към два часа — отговори Дрейк. — Ако си прав, може и по-рано. Аз вече ти казах, че когато търсиш…
— Разбрах те — прекъсна го Мейсън. — Действай.
— Добре, Пери — каза Дрейк и излезе.
— И какво сега? — попита Дела, гледайки въпросително Мейсън.
— Разкриха ни — отговори той. — Твоят хотел гъмжи от полиция. Само да се появиш там и веднага ще те спипат. Ще направят двойна проверка, ще открият в сейфа скъпоценностите и, разбира се, ще поискат да ги видят. Ако им поискат заповед за обиск, от съда лесно ще я получат.
— Излиза, че трябва да се бяга оттам и да захвърлим всичко.
— Имаш ли там дрехи?
— Всичките ми най-хубави рокли.
Мейсън се замисли и каза:
— Този проблем ще решим малко по-късно. Дела. А сега имаме на разположение броени минути. Опитай се да се свържеш с доктор Ариел.
Изминаха няколко минути преди Дела да открие доктора по телефона.
— Здравей, докторе — поздрави го Мейсън. — Извини ме, че те безпокоя. Аз…
— В момента се готвя за операция — прекъсна го доктор Ариел. — Какво се е случило?
— Касае се за моята клиентка — поясни Мейсън. — Ти я премести на надеждно място, нали?
— Точно така.
— Сега е нужно да се изведе оттам.
— Защо?
— Вероятно срещу нея ще бъде предявено обвинение за извършване на убийство от първа степен. От този момент нататък тя автоматично се превръща в лице, укриващо се от правосъдието. В случай, че видиш във вестниците, че е обявено издирването й…
— Рядко чета вечерните вестници — прекъсна го доктор Ариел. — Това ли те безпокои?
— Не, не само това — отговори Мейсън. — Не желая да се окажеш замесен в тази история.
— Ще направя всичко, което е по силите ми, Пери.
— Не ме разбра правилно. Смятам, че мисис Хепнер трябва да бъде предадена на полицията и с това ще се заемеш ти. Веднага след като вестниците излязат и ти прочетеш за нея, си длъжен да позвъниш в полицията и да съобщиш, че мисис Хепнер се намира под твое наблюдение и че считаш за свой дълг да уведомиш за това властите, но че тя се нуждае от спокойствие, че се намира под наблюдение на психиатър и така нататък. Всъщност, къде е тя сега?
— В крайградската клиника „Оук ънд Пайнс“.
— Добре — каза Мейсън. — До скоро.
Той затвори слушалката и погледна часовника си. Дела взе папката със срочната поща и я сложи на бюрото на Мейсън.
— Много те моля да отделиш малко време и на писмата — каза тя.
— Струва ми се, че сега няма да успея, Дела.
— Така си и мислех.
Мейсън се намръщи.
— И ти трябва да направиш някои неща — каза той.
— Какво по-точно?
— Трябва да позвъниш в хотела и да кажеш на администратора, че се готвиш да заминаваш за Мексико. Помоли да запазят стаята ти по време на пътуването и обещай, че за да се избегнат недоразуменията, ще изпратиш по пощата двеста и петдесет долара.
— А откъде ще вземем тези двеста и петдесет долара? — попита Дела.
— Ще ги получиш от сумата за делови разходи — каза Мейсън. — Пиши ги на сметката на Корбин. Не ни провървя с избора на хотел. Така че не само не трябва да се връщаш там, но не трябва дори да се показваш.
— Жалко — с огорчение отбеляза Дела. — Ето че завърши моят бурен нощен живот.
ГЛАВА 9
Дела Стрийт влезе в кабинета на Мейсън и остави на бюрото му сутрешните вестници. Мейсън се облегна назад на своя въртящ се стол и започна да ги преглежда.
— Позвъни Пол Дрейк — каза тя. — Неговите хора са открили, че Сюзън Гренджър и Дъглас Хепнер са поръчали две стаи в един от мотелите. Датата е петък, тринадесети.
Мейсън стисна устни.
— Е, сега вече знаем какво да правим — каза той.
— Хубава снимка — отбеляза Дела Стрийт и посочи фотографията във вестника. На нея беше заснета Елеонор Корбин с полицай от едната страна и детектив от другата.
— Да, Олга очевидно й е дала няколко рокли от своя гардероб.
— Тя и до този момент нищо не помни — нито въпросително, нито утвърдително каза Дела.
— Там е работата — каза Мейсън. — За това пишат и вестниците. „Красивата наследница на голямо състояние“, „Забравеният уикенд“, „Нецелуваната невеста или кой е организирал пътуването до Лас Вегас“ или „Нищо не помня от момента на страшната катастрофа — заявява наследницата, заливайки се в сълзи“.
— А какво пишат за оръжието?
— Тя е имала оръжие, но го е загубила. Имала е възможност да потърси оръжието, когато е приготвяла багажа си. Не че е искала да го вземе със себе си — просто в момента, в който търсела нещо в чекмеджето си, открила, че го няма. А освен това няма ни най-малка представа къде е багажът й.
