Корбин. Той се намираше в положение, в което трябваше да разчита само на своите сили и наблюдателност, на умението си да води кръстосан разпит, с помощта на който да се добере до нужните му факти дори и от враждебно настроени свидетели.
Хамилтън Бъргър, областният прокурор, възбуден, предвкусвайки своя триумф, откри съдебното заседание. Той описа същността на ситуацията само с няколко изречения:
— И така, господа съдебни заседатели, ние изяснихме, че покойният Дъглас Хепнер е бил убит с изстрел в главата от револвер, принадлежащ на обвиняемата. Същата съвсем умишлено се представя за умствено непълноценна. Тоест тя твърди, че се намира в състояние на амнезия, но ние смятаме, че това е синтетична амнезия или казано разбираемо — това е предварително обмислен начин на поведение с цел да защити себе си от уличаващите я факти и въпроси. Психолозите оцениха нейните действия като чиста симулация.
— Момент, Ваша светлост — намеси се Мейсън. — Не бих искал да прекъсвам речта на областния прокурор, но защитата е принудена да отхвърли заявлението на който и да е психиатър, опитващ се да представи себе си за човек, който чете мисли. Психиатрията като наука все още не е напреднала толкова, че всеки неин представител да може да заяви…
— Съгласен съм, дами и господа — прекъсна го Бъргър, придавайки на гласа си ласкави нотки. — Оттеглям всички свои изявления относно свидетелствата на психиатрите. Ние ще поканим в съда като свидетели психиатри, прегледали обвиняемата. Ще можем да проверим тяхната компетентност и ще помолим да отговорят на въпросите на обвинението. Ще дадем възможност и на защитата да зададе своите въпроси, а след това ще предоставим на съда правото да прецени истинността на техните отговори. Засега оттеглям всички свои изявления, които направих във връзка с показанията на психиатрите.
И така, дами и господа, това е в общи черти картината на делото, представено ви за разглеждане. Тъй като някои свидетелски показания биха могли да си противоречат и поради това, че искаме да съдействаме за изясняването на истината, в настоящия момент аз нямам намерение да влизам в подробностите на делото.
Хамилтън Бъргър се възползва от вмешателството на Пери Мейсън и сметна за по-удобно да не продължава със своите широкомащабни обобщения. Той се извини пред членовете на журито и седна.
Мейсън се обърна към Пол Дрейк и прошепна:
— Забележи, Пол, той заяви, че куршумът е бил изстрелян от револвера на обвиняемата.
В това време съдията Морън стана и се обърна към Мейсън:
— Защитата не желае ли да направи някакво изявление?
— Не, Ваша светлост — отговори Мейсън. — Ще се възползвам от правото си на изявление по-късно. Възможно е и въобще да се откажа от него. Но предполагам, че журито напълно осъзнава възложената на обвинението отговорност, свързана с безусловно доказване вината на обвиняемата. Ако обвинението не може да направи това, защитата несъмнено ще се възползва от случая и няма да представи никакви доказателства.
— Това какво е? Встъпително изявление ли е? — попита Бъргър.
— Не — отговори Мейсън, — това изявление е за членовете на съда.
— Това означава ли, че защитата няма намерение да представи доказателства?
— Във всеки случай дотогава, докато вие не представите сериозни улики. В противен случай законът предполага невинност на обвиняемата.
— Достатъчно, господа — намеси се съдията Морън. — Не бих искал да спорите напразно. Моля да адресирате своите забележки само към съда. Господин Бъргър, защитата се отказва от изявление, моля да поканите първия свидетел.
Хамилтън Бъргър се поклони и на лицето му заигра усмивка, която показваше, че нищо не е в състояние да разколебае прекрасното му разположение на духа.
— Моят първи свидетел — заяви той — е Реймънд Орла.
Свидетелят произнесе клетвата и съобщи, че е помощник-следовател, че са го извикали в парка Сиера Виста, където в 21:15 вечерта на 17 август е било намерено тялото на Дъглас Хепнер. Той направил всичко, което се изисква в случая, а също така и някои снимки, показващи мястото и положението на тялото. Направил първоначален оглед на трупа, без да го докосва. След като всичко било документирано, тялото било отнесено в следствената лаборатория, където от него са свалени дрехите и е направена аутопсия. Различните стадии на аутопсията също са документирани със снимки.
Орла каза, че в тила на убития е открита дупка от куршум, и че, с изключение на няколко синини, не са открити никакви други телесни повреди или следи от насилие. Той съобщи също, че хирургът, извършил аутопсията, е извадил куршума от главата на убития.
— Това е всичко — с тържествен глас съобщи Бъргър. — Не зная дали господин Мейсън желае да зададе въпроси.
— О, да, един или два въпроса — небрежно отговори Мейсън. — Къде се намират дрехите, които е носил покойният?
— Намират се в кабинета на следователя — отговори Орла.
— Защитата може да огледа дрехите, в които е бил облечен покойният, по всяко време — намеси се Бъргър. — Ще се разпоредя следователят да окаже нужното съдействие на защитата.
След тези думи областният прокурор леко се поклони, като че ли очакваше аплодисменти от залата за своята благородна постъпка.
— А къде се намират личните вещи, имам предвид предметите, намерени в джобовете на дрехите? — зададе въпроса си Мейсън, без да обръща внимание на забележката на прокурора.
— Аз имам тяхното описание — отговори Орла и извади от джоба си бележник. — В джобовете на убития са намерени следните предмети: бележник, шофьорска книжка, химикал, ключодържател с четири ключа, носна кърпа, един долар и двадесет и шест цента, сребърна табакера с шест цигари.
— И това е всичко? — попита Мейсън.
— Да, сър. Всичко.
— Къде се намират в този момент предметите?
— В кабинета на следователя.
— Имам намерение да помоля тези вещи да се причислят към веществените доказателства — каза Мейсън. — Струва ми се, че те могат да имат особено важно значение, особено бележникът.
— Бележникът беше съвсем празен — отбеляза Орла.
— Имате предвид това, че в него не са водени никакви записки?
— Абсолютно никакви. Страниците са съвършено чисти. Бележникът е с кожена подвързия и място за шофьорска книжка. Очевидно изписаните страници са били подменени от техния притежател немного преди смъртта. Има само няколко драскотини от химикал по тях.
— А шофьорската книжка? Нещо особено има ли в нея? — попита Мейсън.
— Тя се намираше в бележника.
— Ако съдът не възразява — каза Мейсън, бих искал незабавно да причисля тези вещи към веществените доказателства на защитата.
— Ваша светлост — обърна се към съдията Хамилтън Бъргър, — предполагам, че съдът не възразява, ако продължим работата, въпреки опитите за забавяне от страна на защитата. Не мисля, че трябва да се отвличаме по всеки дребен повод.
— Имам право да помоля свидетеля да представи тези предмети на съда — каза Мейсън.
— Успокойте се! Успокойте се, господа — намеси се съдията Морън. — Тези предмети могат да бъдат представени в съда и да бъдат регистрирани в качеството си на веществени доказателства на защитата. В този момент те могат да служат само за разпознаване и защитата може да зададе на свидетеля въпроси за всеки от споменатите вече предмети.
— Благодаря — каза Мейсън и добави: — Защитата би искала да се запознае със снимките от аутопсията.
— Аз разполагам с комплект снимки специално за защитата — каза Хамилтън Бъргър, подавайки ги с жест, предназначен да създаде у съдебните заседатели впечатление за пълна готовност за съдействие на делото.
— Много съм ви благодарен — каза Мейсън. — Нямам повече въпроси.
