— И открихте регистрационната карта на това оръжие?
— Да, сър. Намерих я.
— Назовете името, отбелязано на тази карта.
— Елеонор Корбин.
— На документа има ли нейният подпис?
— Да, сър.
— Имате ли фотокопие на документа?
— Да, сър.
От цялото изражение на Хамилтън Бъргър се излъчваше неприкрито ликуване.
— Ваша светлост, наближава края на днешното заседание. Затова бих помолил копието от този документ да ви се представи незабавно. Все още не съм успял да докажа, че подписът, стоящ на свидетелството за продажба на оръжието, е на обвиняемата Елеонор Корбин. Но имам намерение да направя това утре с помощта на експерт-графолог. Все пак смятам, че характерът на документа не позволява да се съмняваме в истинността на подписа. Затова смятам, че копието може да се приеме и в момента като веществено доказателство.
— Нямам възражения — каза Мейсън, усмихвайки се безгрижно, с вид, който показваше, че думите на свидетеля нямат никакво значение за неговата клиентка… — Ние също настояваме регистрационната карта, по-скоро нейното копие, да бъде причислено към веществените доказателства, за да помогнем на областния прокурор и да му спестим излишните затруднения, свързани с необходимостта от доказване истинността на подписа на обвиняемата.
Бъргър остана учуден.
— Вие ще настоявате за това? — попита той.
— Разбира се. А защо не? — отговори Мейсън с любезна усмивка.
— Прекрасно — заключи съдията Морън. — Копието, предоставено от обвинението, се приема за веществено доказателство. Обявявам прекъсване на съдебното заседание до утре в десет часа.
Когато зрителите напуснаха съдебната зала, Мейсън се обърна към Елеонор:
— Това наистина ли е вашият револвер? — попита той.
— Да, моят е.
— А как се е оказал там?
— Господин Мейсън, давам ви честната си дума, че абсолютно нищо не помня. Взех го за лична защита. Вие знаете, че в живота на жените съществуват не един и два случая, в които трябва да се защитаваме… с една дума животът ми не беше от най-спокойните. Често ми се е налагало да пренасям скъпоценности. Всъщност самата полиция ме посъветва да нося оръжие. Този револвер е направен специално да се носи в джоб или дамска чанта.
— Това означава ли, че когато сте отпътувала на така нареченото сватбено пътешествие сте го носила със себе си? — попита Мейсън.
— Да, точно така. Той беше в мен.
— Но когато полицията ви е задържала, револверът не е бил във вас?
— Разбира се, мистър Мейсън. — отговори Елеонор и по лицето й пробяга лека усмивка. — Револверът не беше в мен. По мен нямаше почти нищо, разбирате ли? Както писаха вестниците, моята дреха е била „прозрачно одеяние, трептящо от вятъра“.
— Дяволите да ви вземат — сърдито извика Мейсън, — престанете да се шегувате! Не разбирате ли, че именно този револвер е причината да ви обвиняват в убийство? Заминала сте от своя дом с Дъглас Хепнер и сте носила оръжие. А той е убит точно с него.
— Но това е станало две седмици след нашето пътуване. А за две седмици биха могли да се случат доста неща, нали?
— Това, което е могло да се случи, засега няма никакво значение — разгорещи се Мейсън. — Разберете, него са го убили на шестнадесети с вашето оръжие и то на неколкостотин ярда от мястото, където сте се разхождала полугола. Искам да знам какво се е случило, за да мога да ви спася от смъртната присъда или от доживотния затвор. Сега разбрахте ли ме?
В това време жената-полицай направи знак на Елеонор Корбин. Елеонор стана. Бързайки да довърши своята мисъл Мейсън каза след нея:
— Искам да се надявам, че вие все пак ще се постараете утре към десет часа да си възвърнете паметта, защото в противен случай…
Когато отведоха Елеонор, Мейсън хвана Дела Стрийт под ръка, кимна на Пол Дрейк и прошепна и на двамата:
— Нека да излезем и да поговорим.
Те напуснаха залата и влязоха в стаята за свидетели. Мейсън затръшна вратата с крак и каза:
— Ето тук никой няма да ни пречи.
— Какво смяташ да правиш? — попита Дрейк. Мейсън вдигна рамене.
— Сега разбираш ли — отново попита Дрейк, — защо Бъргър е заинтересуван от съдебно дирене? Господи, Пери, няма да успееш да спечелиш това дело!
Мейсън разкопча сакото си и нервно започна да се разхожда напред-назад.
— Сега най-важното е Елеонор да ми каже цялата истина — каза той.
— Тя не казва истината, защото не може да я каже — отбеляза Дрейк. — Тя го е убила. Залагам едно срещу милион, че това е нейна работа.
— Шефе — намеси се в разговора Дела, — може би има смисъл да се хванете за това, че револверът е неин, но той може да бъде откраднат.
— Всичко това е вярно — отбеляза Мейсън. — Това е аргументът на защитата. Но вие не забелязахте ли капанът, който ми подготвя Бъргър?
— Какъв капан?
— Той разчита на това. Иска аз да изтъкна именно този аргумент и именно тогава ще представи своя главен свидетел.
— Кой е той?
— Етел Билан.
— Но какво може да знае тя?
— Не знам — вдигна рамене Мейсън. — Вероятно ще заяви, че няколко часа преди убийството е видяла револвера у Елеонор. Бог знае какво ще каже, но съм готов да заложа и последния си долар, че нейното изявление ще бъде съкрушително. В противен случай Бъргър не би я преместил в най-скъпия хотел и не би оставил при нея охрана, за да я лиши от всякакъв контакт с външния свят.
— Така е — мрачно се съгласи Дрейк. — Но ние трябва да предприемем нещо, Пери. Няма смисъл да стоим и да чакаме със скръстени ръце.
— Разбира се, нещо трябва да предприемем — каза Мейсън и очите му блеснаха. — Трябва да намерим такива факти, които още не са известни на обвинението. Трябва да ги намерим бързо и с тяхна помощ да докажем какво е станало в действителност. Пол, нека да погледнем на това дело логично. И така — какво имаш в джобовете?
— В джобовете ли? — учудено попита Дрейк. Мейсън кимна.
— Най-различни дреболии — отговори Дрейк в недоумение.
— Извади всичко — каза Мейсън — и го сложи на масата.
Дрейк извади от джобовете си молив, химикал, бележник, табакера, запалка, връзка ключове, носни кърпи, портфейл, шофьорска книжка, две разпечатани писма, разписание на самолетите, опаковка дъвка. Мейсън замислено разглеждаше всички тези предмети.
— И какво доказва това? — прекъсна мълчанието Дрейк.
— Това — каза Мейсън — точно исках да разбера. И ти ми представи доказателства.
— Нищо не разбирам — призна Дрейк.
— Ти доказа контраста между предметите, намиращи се в твоите джобове, и които може би могат да се открият у всеки делови човек, и предметите, намерени в джобовете на Дъглас Хепнер, за които спомена съдебният следовател.
— Е, да, разбира се — промърмори Дрейк, — аз…
