В свидетелската ложа беше извикан доктор Юлиус Оберон — съдебен патолог и следствен експерт. Той каза, че е извършил аутопсия на трупа и е извадил от областта на черепа куршум 38-ми калибър, а също така потвърди, че попадането на куршума в тилната част е предизвикало мигновена смърт. Той показа разположението на отвора, характеризира в общи черти степента на поражение на мозъка, като прибави, че други телесни увреждания, които могат да предизвикат смърт е нямало и че по негово мнение смъртта е настъпила часове преди аутопсията.
— Можете да задавате въпроси — обърна се прокурорът към Мейсън.
Той внимателно погледна към доктор Оберон, който в момента се настаняваше по-удобно в свидетелското кресло и зададе своя първи въпрос.
— Вие заявихте, че смъртта е настъпила мигновено?
— Да, сър.
— Какви са основанията за това ваше твърдение?
— За това съдя по характера на раната, а също така и по степента на увреждане на тъканта на мозъка.
— Кажете, може ли подобна рана да доведе до мигновена и пълна загуба на съзнанието?
— Разбира се.
— Но не довежда мигновено до смърт.
— Какво имате предвид?
— Нима, доктор Оберон, не са ви известни случаи, когато от рана в главата се получава силно кръвотечение? С други думи често ли във вашата практика сте се сблъсквал със случаи на увреждане на мозъчната тъкан, в резултат на което е имало силен кръвоизлив?
— Да, разбира се. Имал съм няколко случая на подобни кръвоизливи.
— Какво предизвиква кръвоизлива, докторе?
— Как какво? Просто кръвта се разлива по тялото през разкъсаните стени на кръвоносните съдове.
— Означава ли това, че кръвта изтича в резултат на работата на сърцето?
— Естествено.
— Следователно в случаите, когато човек се намира в състояние на безсъзнание, неговото тяло живее още известно време, а сърцето продължава да работи като пълни кръвоносните съдове с кръв?
— Да, сър. Вие сте съвършено прав.
— Как смятате, докторе, аналогичен ли е разглеждания случай?
— Не, господин Мейсън. В дадения случай кръвотечението беше незначително.
— Забелязахте ли петното кръв на земята до главата на убития?
— Да, сър. Забелязах следи от кръв, но петното беше незначително.
— А вътрешно?
— Имаше и вътрешен кръвоизлив, но той едва ли може да се нарече силен.
— По такъв начин, във връзка с отсъствието на силно кръвотечение сте направил извода, че смъртта е настъпила мигновено, нали?
— Не само във връзка с това, но и изхождайки от разположението на раната и силното увреждане на мозъчната тъкан.
— Случвало ли се е да видите подобни рани със същата степен на увреждане и наличието на значителен кръвоизлив, когато пострадалият живее още известно време, намирайки се в безсъзнание? — попита Мейсън.
— Да, сър.
— А сега, докторе, кажете дали не ви е хрумвала мисълта, че човек може да бъде убит на друго място, а после неговото тяло да бъде пренесено там, където трябва да бъде открито от полицията?
— Да, сър, мислил съм за това.
— И вие отричате подобна възможност?
— Да, отричам. Но това е само мое мнение.
— Мога ли да помоля да обосновете това свое мнение?
— Изхождам от вида и размерите на раната, степента на увреждане на мозъка, типа на кръвоизлива, от разположението на петната кръв на земята, от липсата на засъхнала кръв, разположението на тялото… и така нататък.
Мейсън каза:
— Докторе, да смятам ли, че някой е застанал зад гърба на жертвата и е стрелял в тила му с револвер, след което мигновено или почти мигновено е настъпила смъртта?
— Точно така. С изключение на едно обстоятелство.
— Слушам ви.
— Възможно е пострадалият да се е намирал в момента на смъртта в седящо положение. Предполагам, че е било точно така. Съдейки по положението, в което тялото е намерено, склонен съм да мисля, че човекът е седял на тревата с подгънати под себе си нозе. С лявата си ръка той се е опирал на земята. В този случай като се отчете, че каналът, направен от куршума в тъканта, не е ориентиран отгоре надолу, може да се предположи, че стрелящият също е седял на земята, някъде зад него. Може би се е навел или е бил на колене, но така или иначе дулото на револвера се е намирало на една плоскост с главата на жертвата.
— Благодаря ви — завърши разпита Мейсън. — Това е всичко, доктор Оберон.
— Нямам повече въпроси — каза Хамилтън Бъргър. — А сега моля да поканите за даване на показания Мартон Бослер.
Мейсън внимателно наблюдаваше Хамилтън Бъргър и забеляза, че областният прокурор през цялото време поглежда часовника си, като че ли се стараеше да следва предварително определен график за водене на делото.
Мартон Бослер беше експерт по балистика. Той заяви, че е присъствал на аутопсията и е бил свидетел как доктор Оберон е извадил от областта на черепа фаталния куршум. След това той предал куршума на него — специалиста по балистика.
След четвърт час, време, в което Хамилтън Бъргър умело го засипваше с въпроси, Мартон Бослер потвърди, че представения му за изследване куршум, е бил изстрелян от револвер, калибър 38-и, система „Смит и Уесън“. Куршумът, заедно с набор от снимки беше представен като веществено доказателство.
След това съдиите огледаха с мрачен вид куршума, като че ли можеха да изменят по някакъв начин показанията на експерта.
— И така — продължи своите разсъждения Хамилтън Бъргър, — вие прегледахте старателно мястото на произшествието, за да откриете оръдието на убийството.
— Да, присъствах при огледа на мястото на престъплението.
— Намерихте ли в близост оръжието?
— Не веднага.
— Кажете — тържествуващо попита Хамилтън Бъргър, — какъв прибор използвахте, за да откриете оръжието?
— Минотърсач.
— Какво успяхте да намерите?
— Намерихме няколко метални предмета, нямащи никакво отношение към това дело — стар ръждив джобен нож, отварачка за консерви, след това…
— Продължавайте — подкани го Хамилтън Бъргър, — всички тези предмети нямат отношение към делото. Какво намерихте още, което представлява интерес за нас?
— Открихме револвер, система „Смит и Уесън“, калибър 38-и, в барабана на който липсваше един патрон. Номерът на револвера е 48 809.
— Прекрасно! — възкликна Бъргър. — Извършихте ли балистична експертиза?
— Да, сър.
— Какъв е резултатът?
— Куршумът, изваден от черепа на убития, и другият, който е бил изстрелян от револвера, имат еднакви характеристики. Това беше доказано в лабораторни условия.
— Мистър Бослер, правихте ли справка за това, на кого е било продадено оръжието?
— Да, сър.
