— Върни нашите поръчки, а сметката предай на този умник — и той гневно насочи показалеца си към Мейсън.
VII
В кантората на Пери Мейсън светеше, когато токовете на адвоката загракаха по коридора. Той постави внимателно ключа в бравата, превъртя го тихо и бутна вратата. Дела Стрийт седеше на неговото място с ръце върху бюрото и глава, отпусната на тях. Бе заспала дълбоко.
Мейсън затвори леко вратата, закачи палтото и шапката си и доближи бюрото. За миг остана наведен, отправил поглед, изпълнен с нежна загриженост към спящото момиче, после плъзна ръка по косата й и я задържа върху раменете й.
— Все още не си се прибрала в къщи — промълви нежно той.
Дела трепна, изви глава към него, запремига срещу светлината и се усмихна.
— Исках да узная какво се е случило, а това означаваше, че трябва да чакам.
— Глупости! Чакала си, защото си допускала, че мога да позвъня и поискам нещо. Вечеряла ли си?
— Не.
— А обядва ли?
— Изпратих Герти да ми донесе два сандвича и мляко.
— Оттук нататък ще те водя със себе си. Така поне ще се храниш навреме.
— Какво ново има?
Адвокатът изучаваше задълбочено лицето й и видя следи от умора.
— Новото е, че ще се прибереш у дома, та да затвориш за малко очите си.
— Колко е часът сега?
— Малко след 23:00.
— Небеса! Спала съм повече от един час.
— Къде е Пол Дрейк?
— Отиде сй в къщи.
— Ти също ще идеш у дом а си. Хайде, прибирай си нещата.
— Страхувах се, че може да позвъните. Аз…
— Забрави това — прекъсна я Мейсън. — Имам телефонния ти номер и можех да те потърся. Не се увличай толкова много в службата си.
— Как премина всичко? — попита тя.
— Направихме приятна разходка до брега — отвърна Мейсън, като й помагаше да облече палтото си. — Пристигнахме до чудесен мотел. Наистина, Дела, някой ден трябва да се отбием там. Местоположението му е прекрасно. Нарича се Прибой и слънце и въпреки че днес откъм океана брулеше студен суров вятър, мога да си представя колко очарователно ще да е през лятото.
— Открихте ли Роджър Бърбанк?
— Да, но не там.
— А къде?
— В ресторант, разположен на половин час път от тук на булевард Вентура. Представлява стара кирпичена къща от мексикански тип, превърната в ресторант.
— Какво общо има тук мотелът?
— Ами по всяка вероятност е допустимо Бърбанк да е имал там среща с някакви политически големци, хора, които са били особено предпазливи да действуват, така че да не бъдат проследени. Например за Бърбанк се е знаело, че по това време трябва да се намира на яхтата си. Явно всеки е имал предварително изготвен план, посредством който да може да отхвърли допускането, че е присъствувал на подобна сбирка.
— Защо?
— Преди всичко това са все важни птици, може би самият губернатор е бил там. Обсъждали са някакви стратегически ходове в политиката. Ако вестникарите биха се добрали до това, то би било истинска бомба.
— Наистина ли губернаторът е бил там?
— Е, най-значителният факт е бил, може би, този, че той не е бил поканен.
— Искате да кажете, че някои от законодателните лидери готвят заговор срещу него?
— Да, може да е тъкмо това, ако се съди от начина, по който Карол излага нещата.
— При тези обстоятелства не мога да разбера, ако на нечия яхта бъде извършено убийство, каква толкова голяма беда е то за собственика й — се учуди Дела със смръщено чело.
— Ето защо! — и Мейсън притисна език към вътрешната страна на бузата си, така че тя се изду.
— Какво правите? — запита секретарката. — Да не сте започнал да дъвчете тютюн?
— Не, искам само да ти покажа, че езикът ми издува бузата1. Хайде, младо момиче, угасяй светлините!
Тя превъртя ключа за осветлението. Мейсън изчака да щракне бравата, а след това натисна дръжката, за да се убеди, че вратата е затворена. Когато поеха по коридора, той продължи обясненията си.
— Изглежда лейтенант Траг и дактилоскопист, на име Авън, бяха открили Бърбанк в този ресторант, малко преди да пристигнем ние, предполагам не повече от една-две минути.
— Става дума за кирпичения ресторант?
— Да.
— И какво се случи по-нататък?
— Карол заяви на баща си, че просто се налага да каже къде е бил и накрая старият престана да отрича, че е бил в мотела.
— В много неудобно положение се е оказал, нали? Искам да кажа, да заявява на полицаите, че е бил с няколко души, от които всеки един ще отрича да е бил заедно с него.
— Да, много неудобно. На Траг също не му бе лесно. Натъква се на политически асове. Ако приеме за истина думите на Бърбанк, че не е бил на яхтата по време на убийството, е едната страна на въпроса. Ако настоява за потвърждаване на думите му и започне разследване в тази насока, може да попадне в гнездо на оси. Нали знаеш, в по-голяма или в по-малка степен положението на Траг е в зависимост от това да има нечие политическо благоразположение.
Мейсън позвъни за асансьора.
— Имаше ли все пак някакви доказателства, потвърждаващи думите на Бърбанк?
— Много силни доказателства. Те бяха представени в подходящ психологически момент по начин, пресметнат добре по отношение на тяхната убедителност.
— А именно?
— Бърбанк бръкна в джоба на сакото си и представи ключа на вилата, което бе обитавана от политическите личности. Ключът несъмнено бе този от вила № 14 на мотела Прибой и слънце.
— Какво каза Траг по този въпрос?
— Това го убеди в такава степен, че той скочи от масата и запраши, свистейки по аутобана към мотела. Лейтенант Траг никога не допуска яденето да му попречи при изпълнение на служебния дълг.
— Искате да кажете, че пренебрегна вечерята си?
— Дори не я погледна, а блюдата бяха изключителни: супа от морска костенурка със зеленчуци, приятно цвъртящ бифтек със салата и порция тортиа2, гарнирана със студен грах…
— Какво, шефе, искате да ми протекат слюнките ли?
— Гладна ли си?
— Не го осъзнавах досега. Предполагам… е, струва ми се, нямах възможност да усетя глад, но сега наистина съм гладна.
— Това вече е точно така, както трябва да бъде. Сега ще ти намерим за хапване нещо топло и не искам дори да чуя вече, че висиш из тази проклета кантора в събота следобед, та чак и през нощта. Пол откри ли нещо около убийството?
— Нося със себе си писмения му рапорт. В него са отбелязани последните новини като в късно вечерно
