издание.
Адвокатът натисна отново бутона за асансьора и го задържа така няколко секунди, докато й говореше.
— Обещавам ти коктейл, някаква топла супа и бифтек.
— Малко гореща супа ще бъде добре дошла. Къде отиваме?
— До нашия малък ресторант на девета улица. Можем да получим сепаре и да си побъбрим. Къде е докладът на Дрейк?
— В чантата ми.
— Много добре. Ще повървим до ресторанта. Портиерът най-после пристигна с асансьора и удостои Мейсън със смръщен поглед и мърморене поради повторното му продължително позвъняване. Докато се спускаха, не продумаха нищо. Вече на улицата се усмихнаха един другиму в безмълвен коментар по повод изгрухтяването на портиера, а поене ръка в ръка отидоха пешком до девета улица, влязоха в малък непретенциозен ресторант, където собственикът им бе познат, и седнаха в обградено със завеси сепаре, разположено близо до входа.
Притежателят на ресторанта, с огромна цъфтяща фигура на як мъж, с кепе на главен готвач върху главата и запасан с престилка, дойде при тях да ги приветствува.
— Ах, великото Пери МЕЙСЪН! И таз така очарователен Дела Стрийт! Добре дошли! Пиер с неговото ръка готви за вас храната и сервира питие!
— Много мило — отвърна Мейсън, — това е чест за нас! Мартини за Дела и уиски със сода за мен. После хубаво филе-миньон за Дела с огретен и кафе за двама ни. Случайно да имате хубаво филе-миньон, Пиер?
— За мис Стрийт, да! Всичко каквото поиска! Сега веднага нося тези питие!
Той се измъкна гърбом през завесите. Дела отвори чантата и подаде на шефа си рапорта на Дрейк относно убийството.
— Приложени са и някои снимки с размер седем на десет сантиметра — добави тя. — Пол каза, че може да ги увеличи за утре или за понеделник.
Пиер донесе напитките и застана край тях с блестяща усмивка, наведен бащински грижовно.
— Идвате тук и пак приказвате работа! С такова хубаво момиче, ако Пиер беше двайсет години по-млад! Пфу! Работа!
Мейсън чукна чашата си с Дела и отпи глътка, а после изведнъж улови ръката й, като се наведе през масата.
— Добре, Дела, оттук нататък няма да го прекаляваме. Винаги си ми повтаряла, че ще е много по-добре, ако си седя в кабинета, както нравят другите адвокати, и оставям хората да идват при мен, Пиер е прав. Занимаваме се твърде много с тези проклети служебни въпроси.
— По-добре хвърлете поглед върху доклада на Дрейк — каза скромно секретарката.
Мейсън понечи да каже нещо, после промени намерението си, разгъна листовете и ги погледна небрежно. Те бяха спретнато изписани на машина страници, които гласяха:
Пери, изпращам ти рекапитулация от подробната информация и снимки. Роджър Бърбанк е финансист. Обикновено не се хвърля в спекулативни влагания на пари. Фред Милфийлд и Хари Ван Нийз са го склонили да финансира компанията Скийнър Хийлз Каракул или каквото друго може да представлява тя. Може би твоето предположение за петрол е вярно. Струва ми се, полицията още не се е натъкнала на Ван Нийз. Моите хора го откриха в хотел Корниш и го държат под око.
Убийството е било извършено в петък, някъде рано вечерта върху яхтата на Бърбанк. Това е платноходка, дълга около тридесет и пет стъпки, и Бърбанк я ползува като средство за усамотяване, а не за плуване. Обикновено се качва на борда й в петък вечерта и по време на прилива се забавлява в устието на реката с лов на акули. Когато настъпи отливът, той се закотвя в канала, чете книги и статии и се отдава на бездействие. Понякога една личност, на име Белтин, който е дясната му ръка, е допускан там, за да му предаде особено важна информация. Веднаж или два пъти Милфийлд също е ходил там, видимо по предварителна уговорка. Веднаж е завел и Ван Нийз със себе си. Бърбанк е болен на тема плаване с платна. На борда няма дори някакъв спомагателен мотор. Малък бордов мотор и около пет галона бензин служат за лодката, с която се придвижва до яхтата. Даже готвенето и отоплението се извършва чрез печка, подклаждана с дърва. Осветлението се осъществява посредством свещи. Трупът е бил намерен чак до дясната стена на кабината, но е явно, че убийството е било извършено при входа й и когато при отлива яхтата се е наклонила, тялото се е претърколило. Смъртта е настъпила вследствие единствен смазващ удар в тилната част на главата. До този момент не съм успял да разбера подробно какви са теориите на полицията относно убийството. Едничкото очебиещо доказателство е кървав отпечатък от женска обувка върху долното стъпало на стълбата, водеща от кабината към палубата, откроен точно по средата на стъпалото. Полицията го счита за много важно. Сдобих се с адреси и имена, открих яхт-клуба, където се съхранява яхтата, намерих и плана й. Това е само резюме. Чакам да ми се обадиш, ако искаш. Дела ми каза, че не знае кога ще се прибереш. Прилагам и докладите на моите помощници.
Мейсън прегледа набързо приложените доклади и снимки. Дела Стрийт го наблюдаваше мълчаливо, докато довършваше коктейла и цигарата си.
Пиер донесе поръчаната храна, хвърли смръщен поглед към потъналия в четене адвокат и се обърна галантно към секретарката му.
— Готов да дам дясната ръка, да бъда двайсет години по-млад — и после добави внезапно. — Не, не! С двайсет години млад, Пиер ще му трябва дясна ръка.
— Правилно — усмихна му се Мейсън. — Виж какво, Пиер. Ей там на бюрото си имаш подвижен телефон. Ще бъдеш ли добър да го донесеш тук? Искам да телефонирам.
— Винаги работа — въздъхна Пиер. — Същото бях и аз, когато млад, но по друга линия. Можете да сложите бас.
Той напусна сепарето и след малко донесе телефонен апарат. Мейсън набра номера на Пол Дрейк и почти опря устни до микрофона, така че разговорът да не се чува извън завесите.
Когато Пол се обади, Мейсън го запита:
— Ало, Пол, имаш ли молив под ръка?
— Да.
— Много добре. Запиши: Дж. С. Ласинг. Л-а-с-и-н-г, разбра ли, Пол?
— Ъхъ!
— Сега си отбележи: мотел Прибой и слънце. Намира се на аутобана между Вентура и Санта Барбара. Ясно ли е?
— Ъхь!
— Добре. Ласинг е бил регистриран вчера в споменатия мотел като наемател на вила №14. Искам да узная повече за този Ласинг.
— Добре, ще се заема с него.
— Тъкмо чета твоя доклад. Пол. Кой е открил трупа?
— Овчар, на име Палермо. Искал да види Милфийлд и е знаел, че е на яхтата.
— Как е достигнал до нея?
— Палермо е типичен селянин със своята пестеливост. Той би умрял, но няма да плати петдесет цента за наемна лодка до яхтата, когато си има своя сгъваема. В района на Скийнър Хийлз има езеро, където се практикува лов на диви патици. Палермо развежда контетата за по десет долара дневно, като им осигурява лодка и мюрета. Така че той натоварил тази лодка и с нея отишъл до яхтата.
— Само за да спести петдесет цента?
