— Мистър Мейсън — предаде старецът по телефона — …Много добре. Не бях сигурен, дали не сте си легнал.
Чиновникът изключи връзката и измърмори неприветливо:
— Можете да се качите.
Мейсън кимна на Дела. Асансьорът бе автоматичен и времето до шестия етаж им се стори безкрайно, докато кабината се люшкаше и тракаше нагоре.
Хари Ван Нийз ги очакваше на вратата на стаята си. Мейсън има възможност да го измери, докато дълги пръсти се обвиваха около неговите. — Мистър Мейсън, предполагам? — възкликна сърдечно Ван Нийз. — И мисис Мейсън?
— Мис Стрийт.
— О, простете! Моля ви, заповядайте! Ще ме извините за състоянието на стаята. Никак не съм очаквал посетители и е разхвърляно. Моля, този стол, мис Стрийт, ще видите, че е удобен. Сега ще прибера списанията и вестниците от него.
Тонът му беше любезен, учтив, добре модулиран и изразителен. Неспокойните му очи бяха толкова черни, че трудно би се открило изражение в тях, но гласът бе явно нагласен да допълва тази липса. Пред тях стоеше човек, у когото всяка дума прелива от изразителност. Движенията му, докато привеждаше в ред стаята, бяха грациозни, добре разчетени и ефикасни.
— Винаги ли сте така гостоприемен към всички посетители? — запита шеговито Мейсън. — Ние може да сме от тези, които предлагат книги и молят за благодеяния.
— Какво от това, ако сте такива, мистър Мейсън? — засмя се сърдечно Ван Нийз. — Направили сте си труд да ме посетите в необичаен час. Считам че каквато и да е целта на посещението ви, е достатъчно значима, за да ви накара да принесете в жертва времето си и заслужава моето най-дълбоко внимание. Самият аз се занимавам с покупки и продажби и винаги съм държал на това, че е задължение на всеки един да изслуша другия.
— Добре — съгласи се Мейсън, — това са вашите разбирания, но вие не знаете кой съм аз и с какво се занимавам, така ли е?
— Не зная.
— Аз съм адвокат.
— Мейсън… Мейсън… Да не би Пери Мейсън?
— Прав сте.
— Наистина чувал съм за вас, мистър Мейсън! Дафни ми каза, че сте я посетил.
— Дафни? — учуди се Мейсън.
— Мисис Милфийлд.
— О, да. Тъкмо тя е причината за тази моя визита.
— Наистина!
— Познавате я добре.
— О, да!
— Познавахте и нейния съпруг?
— Разбира се, много добре, мистър Мейсън.
— Тогава защо — постави внезапен въпрос адвокатът — тя промени решението си да отлети за Сан Франциско в петък следобед?
Ван Нийз не бе в състояние да овладее гласа си, въпреки че очите и лицето му си останаха маска.
— Много съжалявам — каза той и гласът му показваше, че се намира наистина в затруднено положение, — но не ми бе известно, че някой знае за това.
— Мога ли да ви помоля за обяснение?
— Боя се, че то няма нищо общо с интересуващите ви въпроси, мистър Мейсън.
— С други думи, не е моя работа?
— Не, не, моля ви, не ме разбирайте криво, мистър Мейсън. Аз… аз не се чувствувам свободен да излагам подробности.
— Защо не?
— Преди всичко тук има личен елемент. Аз бях този, който отиде до летището и я накара да се върне. По-нататък в известен смисъл то има връзка с моя приятел, който, може би, би дал, а може би не, разрешение да ви говоря, ако беше жив, но при това положение… сега вече изобщо не мога да получа това позволение.
— Имате предвид Фред Милфийлд?
— Да.
— Защо? Нима това има връзка с него?
— Ох, това са семейни проблеми.
— Вижте какво, Ван Нийз — тонът на Мейсън бе твърд — нямам намерение да бия напразно по храстите. Полицията разследва убийството. Те не ще оставят непреобърнато ни едно камъче. Аз разследвам същото убийство и възнамерявам също да не оставя нито едно непреобърнато камъче.
— Мога ли да попитам как разбрахте какво стана на летището? — запита внезапно Ван Нийз.
— Тъй като проучвам убийството на Милфийлд, сметнах, че отказването на жена му от това пътуване има отношение към убийството.
— Тези два момента нямат никаква връзка.
— Предпочитам сам да преценявам това.
— И все пак не ми казахте как узнахте за това?
— Е добре, нямам намерение да ви давам обяснения как съм го разбрал и как се е случило да узная, че сте свързан с това. Не е и наложително да го правя.
— Съжалявам, но моето мнение не е същото.
— По дяволите! Аз се мъча да ви обясня по най-деликатен начин, а вие ме карате да ви го набивам в главата с ковашки чук. Ето какво искам да разберете. Ако не ми разкажете всичко, и то като ми дадете задоволяващо обяснение, не ми остава нищо друго, освен да уведомя полицията и тя да получи обясненията.
— Защо?
— Защото представлявам някого, който е заинтересуван мистерията с убийството на Фред Милфийлд да бъде напълно изяснена.
— Аз също съм заинтересуван в това дело и съм готов да ви разкажа всичко, ако то има отношение към него.
— Вие ми разкажете, а аз ще, решавам дали има отношение.
Ван Нийз хвърли поглед към Дела Стрийт, сне крака си, който бе преметнал върху коляното на другия, след миг отново кръстоса краката си, само че обратно, после бръкна в джоба си, извади табакера от ковано сребро и я предложи на Дела.
— Пушите ли?
— Благодаря — отказа му тя.
Мейсън взе цигара, запалиха и после подметна:
— Този номер с цигарите ви обезпечи достатъчно време, за да измислите задоволително обяснение.
— Време ми даде — прие мрачно Ван Нийз, — но не ми подсказа какво да правя.
— Тогава помислете още малко — посъветва го адвокатът, като се нагласяваше удобно на стола си.
— Добре — изтърси изведнъж Ван Нийз — знаете ли нещо за Дафни, за миналото й?
— Абсолютно нищо.
— Тя е странна, в смисъл емоционално нестабилна.
— Какво означава това?
— Склонна към всякакъв вид емоционални волности.
— Опитвате се с по-подбрани думи да кажете, че е непочтен човек?
— Не, не! Съвсем определено не! Тя е… тя е нещо повече от емотивна циганка.
— А какво означава емотивна циганка?
