— Така е заявил той. Не съм приказвал с него. Един от журналистите ми каза, че неговата история ще ти прозвучи правдоподобно, ако само видиш този приятел. Има и нещо друго, Пери. Ван Нийз е споделил с чиновника в хотела, където е настанен, че ако вчера следобед не е възпрял мисис Милфийлд да замине със самолет за Сан Франциско, сега тя щяла да се окаже забъркана в хубава каша. Мой човек се е въртял из хола на хотела и е чул доста от разговора, за да може да добие представа за нещата.
— Добре си подредил всичко, Пол. Ще видим какви изявления ще даде този приятел.
— Моля те, Пери, не изкарвай моя човек наяве, ако можеш.
— Добре. Ти гледай да установиш контакт с Ласинг, а аз смятам да проведа разговор с Ван Нийз още сега, ако мога да изпреваря полицията. Той е в хотел Корниш, нали?
— Съгласно последните донесения все още е там.
— Откога е това донесение?
— От около преди тридесет минути.
— Отлично. Ще се постарая да надникна при него. Как се е случило така, Пол, че полицията не е огледала досега този Ван Нийз?
— Явно полицията не знае нещо много относно работите на компанията. Не забравяй, че ние започнахме проучванията на тази каракулска компания преди убийството да бе известно и това ни даде предимството да знаем повече от полицията.
— Добре. Ще ти позвъня пак, ако потрябва.
— Ще стоя тук да приемам донесения до 2.00 или 2.30, но за бога, Пери, не ме търси след това, освен ако е нещо страшно важно.
Мейсън затвори и бутна телефона настрана.
— Как е храната, Дела.
— Чудесна. Разкажете ми за Карол.
— Какво те интересува?
— Защо, когато се прибрахте, издухте буза с езика си? Адвокатът посегна към страничния джоб на сакото и измъкна пачката от двадесетдоларови банкноти, които Карол му бе дала.
— Какво значи това? — запита секретарката му.
— Пари за дребни разходи.
— Изглежда е предполагала, че ще имате цял куп дребни разходи.
— Така ли мислиш?
— Какво имате на ум, шефе?
— Кога банките преустановяват работата си, Дела?
— Какво искате да кажете? А, ясно, днес е събота.
— Точно така. Пред нас лежат петстотин долара в банкноти от по двадесет. Пачката е прихваната с лента, носеща печата на Сийборд Нешънъл енд Сейвинг Тръст Банк. Новички, красиви банкноти, интересно, нали?
— Искате да кажете, че Карол е теглила тези пари от банката преди…
— Точно така!
— Но тя не е знаела за убийството преди обяд, вали така?
— Не съм я питал — усмихна се Мейсън. — Внимавах много да не й задам тъкмо този въпрос. Какво би правила ти, Дела, ако си изправена пред необходимостта да си изфабрикуваш алиби?
— Искате да кажете, ако стане нужда да съшия нещо с бели конци?
— Да.
— Небеса! Никак не ми е ясно. За мен това е неразрешим проблем.
— Даже ако имаше достатъчно дълго време на разположение, за да обмислиш всичко добре, слагам бас, че не би могла да измислиш нещо по-добро от това да претендираш, че си присъствувала на съвещание от политически характер от изключително голяма важност, толкова голяма, че важните личности, с които си била, в никакъв случай не биха допуснали да се споменат имената им, биха отрекли да са били там. След това, ако можеш да отведеш някой свидетел, да му покажеш мястото, където се е провела конференцията, да му посочиш препълнените с угарки пепелници, кошчетата за боклук, съдържащи празни бутилки, банята с мокри хавлии и в заключение се провикнеш: „Ах, татковата самобръсначка на полицата в банята“, бих казал, че това е изпълнено много артистично. — Наистина много.
— След това, ако се случи така, че полицията да открие таткото тъкмо в подходящ момент и таткото никак не изглежда да гори от желание да установи това алиби, а го прави само под натиска на дъщеря си, а после съвсем колебливо бръква в джоба си и изважда оттам ключа на вилата, където се предполага, че се е провело съвещанието, това би било изкусна работа по изграждане на алиби, нали?
— Мислите ли, че всичко това е било скалъпело?
— Не зная. Само ти насочвам мисълта.
— Но полицията може да провери всеки един детайл, не е ли така?
— Какво имаш предвид: „може“ или „ще“?
— Каква е разликата?
— Пита се, какво би сторила ти, ако беше полицай и имаше да решаваш дали ти се ще да смъкнеш маската на секретност, която някой важен политик е натъкмил грижливо върху лицето си?
— Все пак може да се опитам да измъкна истината наяве, а може и бързо да изоставя пялата работа.
— Точно така!
— Явно — каза замислено Дела — Карол Бърбанк е необикновено момиче.
— Или баща й е необикновен. Интересувам се да разбера кое от двете е истината. Впрочем свършвай вечерята, защото ще си вървиш в къщи да поспиш малко.
— Не — усмихна му се секретарката, — ако сте тръгнал да изпреварвате полицията в хотел Корниш, моят бележник може да се окаже твърде полезен.
— Това ще ти струва десерта — засмя се шефът й.
— Изобщо не съм пожелавала десерт.
— Но то ще вдигне кръвното налягане на Пиер. Дела отвори чантата си и се зае с червилото.
— Трябва да предполагаме, че кръвното налягане на Пиер се е повишавало и спадало в различни интервали в продължение на последните четиридесет години.
— Това ще рече — отбеляза Мейсън, — че то е започвало, когато е бил приблизително на четиринадесет.
— Е, тогава нека кажем четиридесет и две — отвърна Депа, прибирайки червилото и огледалцето си обратно в чантата.
VIII
Хотел Корниш бе един от малко претенциозните, затикан в покрайнините на деловите райони. Дежурният чиновник, човек някъде в края на шестдесетте, с високо чело и оредял пухкав мъх шесто коса, щръкнал само около ушите му, изгледа двамата късни посетители над очилата си и отсече:
— Препълнено е. Няма никакво място.
— Има ли записан при вас някой Хари Ван Нийз? — запита Мейсън.
— Има. Ван Нийз, Лас Вегас, Невада, стая 618. Искате да у оставите някаква бележка ли?
— Бих искал да му телефонирате и му известите, че съм тук.
— Той очаква ли ви?
— Не, казано откровено.
— Доста късно е.
— Известно ми е колко е часът.
Чиновникът се поколеба, а после някак неохотно взе телефона.
— Лейди и джентълмен са долу и искат да ви видят, сър. Старият човек почака малко, а след това изви глава през рамо.
— Как беше името?
— Мейсън — отвърна адвокатът.
