— Да.
— Можете ли да ми кажете името на шофьора, който ви качи?
— На шофьорите — провлачено каза тя, като наблегна на „и“-то. — Бяха трима. Последният беше почти старец.
— Направо тук ли ви остави?
— Не, остави ме там, откъдето можех да взема такси.
— А куфарът ви? Нима го забравихте в колата?
— Оставих го на съхранение, защото смятах, че ще ми е трудно да вляза тук с куфар. Без него просто щях да вляза и лесно да стигна до апартамента на Пат, докато в противен случай, щяха да ме спрат и трябваше да обяснявам.
— Защо не искахте да ви разпитват?
— Не бях вътрешно готова.
— Защо не се върнахте у дома?
— Защото… защото се страхувах.
— Защо?
— Не зная. Имах лоши предчувствия, исках да бъда с Пат.
— По-рано тази вечер телефонирахте на мъжа си и му казахте къде ще бъдете, нали?
— Точно така.
— И той трябваше веднага да дойде при вас.
— Веднага, щом се освободи. Каза, че ще пристигне към десет.
— А Пат?
— Защо ви интересува Пат?
— Телефонирахте ли й?
Тя замълча за миг.
— Полицията естествено ще проследи обажданията ви.
— Какво общо има тук полицията?
— Не зная — подхвърли Мейсън и добави многозначително — все още.
— Не виждам причина да занимаваме полицията с тази история.
— Колко чаши изпихте с Флийтуд?
— Две-три. Започнахме след вечеря, някъде към девет…
— Той много ли пи?
— Изглеждаше много жаден — призна тя. — Опитвах се да го възпирам, доколкото мога.
— Каква беше бутилката?
— Половин литър.
— Остана ли нещо в нея?
— Не.
— Позвънихте ли на Пат?
— Да.
— Поискахте да дойде при Вас?
— Да.
— Защо?
— Защото… имах чувството, че върша нещо нередно. Исках да разкрия картите.
— Споделихте ли това със съпруга си по телефона?
— Не. Позвъних на Пат едва в девет, точно преди да затворят рецепцията. Боб открадна колата ми малко след това.
— Какво казахте на Пат по телефона?
— Просто къде се намирам.
— Казахте й да дойде в планината?
— Дадох й да подразбере.
Мейсън се обърна към Патриша.
— Помъчих се да ви се обадя, но никой не отговори — каза тя.
— Защо не позвънихте на детективското бюро на Дрейк?
— Исках първо да говоря с майка си.
— Успяхте ли?
— Бунгалото беше празно, когато стигнах.
— Влязохте ли вътре?
— Да.
— За колко време се върнахте? — обърна се Мейсън към мисис Олрид.
— Не мога да кажа, струваше ми се, че чакам часове. Понякога кола подир кола отминаваха, без да спрат. Друг път спираха, но отиваха другаде. Не бих желала да изживея повторно това. Нямам точна представа за времето.
— Вярно — сухо забеляза Мейсън. — И двете нямате представа за него.
Мейсън се доближи до телефона и тъкмо се канеше да вдигне слушалката, когато някой почука на входната врата.
— Господи! — възкликна мисис Олрид. — Кой може да бъде?
Чукането се повтори, по-силно, властно.
— И за двете ви се отнася, не говорете. Оставете ме аз да говоря.
— Няма ли да е по-лошо, ако не обясним?
— Нито дума! — предупреди Мейсън. — Оставете ме само аз да говоря.
Стенният часовник удари, и отново се чу тропане. Мейсън прекоси стаята и отвори вратата.
Лейтенант Трег от оперативната група за разследване на убийства и Франк Инмън, представител на шерифа, бяха много по-изненадани да видят адвоката там, отколкото той тях.
— Влезте — покани ги Мейсън.
— Какво по дяволите търсите тук? — смая се Трег.
— Мисис Олрид, това е Франк Инмън от службата на шерифа и лейтенант Трег от отдела, разследващ убийства. Господа, това са мисис К. Олрид и дъщеря й Патриша Факсън. Мис Факсън е наела този апартамент под името Морин Милфърд, защото мечтата й е да стане писателка. Иска да разполага с място, където да може да пише, без никой да я безпокои.
— Мисис Олрид ли? Добре, добре — саркастично го пресече капитан Трег. — И също церемониалмайстор. Може ли да дадете думата на жените за малко, Мейсън?
— Мисис Олрид се е простудила — възрази Мейсън, — а дъщеря й има лек дефект в говора. Кажете вие първо какво има.
— Сигурен ли сте, че това е мисис Олрид? — попита Трег.
— Дъщеря й би трябвало да е сигурна.
— Избягала сте с Боб Флийтуд, така ли, мисис Олрид?
Тя понечи да отговори. Мейсън я спря с жест:
— Ех, господа. Не можете ли да бъдете по-дипломатични?
— Дявол го взел, какво общо имате вие с тази история?
— Той е говорителят — подхвърли Трег. — Фактът, че е тук е най-добрата улика според мен.
Мейсън се засмя:
— Всъщност тук съм в качеството си на адвокат.
— Ние също сме по служба — отсече Инмън.
— По нищо не личи — отвърна Мейсън. — Навярно ще ни кажете какво се е случило?
— Първо искаме да ни се отговори на няколко въпроса.
— Алергични сме към всякакъв вид въпроси, преди да знаем какво се е случило.
— По дяволите! Мога да арестувам тези жени и да ги хвърля в пандиза, ако се налага.
— Разбира се, а аз да подам жалба за незаконното им задържане.
— Така не стигаме до никъде. Добре, ако искате да узнаете жестоките факти, тъй да бъде. Кога видяхте за последен път Боб Флийтуд, мисис Олрид?
