— Аз… аз…
— Позаинтересувайте се защо ви задават този въпрос, мисис Олрид, преди да отговорите — предупреди я Мейсън.
Трег кипна:
— Отлично, ще ви кажа защо задавам този въпрос. Колата на мисис Олрид е била намерена на дъното на каньон край планински път. Боб Флийтуд е бил в нея и е мъртъв. Сега вероятно ще проговорите, мисис Олрид.
— Боб Флийтуд е мъртъв! — възкликна тя.
— Точно това казах.
— Не бързайте! — възпря я Мейсън.
— Може би е пил прекомерно. Той…
— Защо е карал колата ви на първо място?
— Нямам представа. Просто взе колата ми и потегли.
— Без ваше разрешение?
Мейсън застана зад Трег, привлече вниманието й с жест и й направи знак да мълчи.
— Това обяснява всичко. Искал е да избяга. Мислех, че страда от амнезия, но вътре в себе си чувствах, че се преструва. Казах му, че съм негова сестра и като че ли той повярва и привидно изчакваше умът му да се проясни.
— Що за дяволски объркани показания! — възмути се Инмън.
Трег му направи знак да мълчи и погледна многозначително към Мейсън:
— Всичко, до което се доберем, е от значение — прошепна той.
— Мистър Мейсън, при тези обстоятелства не трябва да рискуваме да бъдем криворазбрани. Смятам, че тези господа заслужават моята откровеност — заяви малко предизвикателно мисис Олрид. — Мистър Флийтуд страдаше от амнезия. Опитах се да му създам благоприятни условия, като се представих за сестра му. Казах му, че съпругът ми е неговият зет. По наше мнение това щеше да го успокои и разведри, и паметта му можеше да се възвърне. Бяхме отседнали в къмпинг и очаквах съпруга си. Имах бутилка уиски й Боб Флийтуд изпи няколко чаши, без почти да ги разрежда. Помъчих се да го въздържа, но той продължи, докато изпи до дъно бутилката.
— Вие не пихте ли? — попита капитан Трег.
— Пих само толкова, колкото мислех, че ще издържа. Знаех, че след като е започнал, Боб ще изпразни бутилката, а не исках това да става, не исках да се напива. Знаех, че всяка капка, която изпия, е от значение. Аз…
— Колко чаши изпихте?
— Две, а той — три.
— Какво стана после?
— Той взе колата и пое към града.
— Без вашето разрешение?
— Да.
— Без ваше знание?
— Да.
— И после какво се случи?
— Не зная нищо друго, но ако е имало произшествие… причината е алкохолът, който изпи. Можете да проверите, нали? Не можете ли да направите анализ на кръвта му?
— Естествено — отвърна капитан Трег, — но бихме искали да узнаем още няколко неща преди това.
— Какво точно?
— Е, добре, първо — започна Трег, — дойдохме тук със завързани очи, така да се каже. Полицаите, които разследваха катастрофата, открили ключ от бунгалата в колата. Отишли там и видели, че са празни. Разбудили собственичката и тя им казала, че стаите били дадени на Флийтуд и сестра му и, че сте се обадили няколко пъти от офиса й, преди да затвори. Момчетата откриха къде сте се обаждала. Единият номер е бил домът на Олрид, другият — тук. Позвъниха ни да проверим. Тъй като нямаше никой у вас, дойдохме тук. Съвсем не очаквахме да ви открием.
— Да, мога да обясня всичко. Точно така стана.
— Практика ли е специалният отряд за убийства да разследва автомобилни злополуки? — сухо каза Мейсън.
— Млъкнете, умнико — сряза го Инмън.
Трег не сваляше поглед от мисис Олрид, приковаваше вниманието й и тя не разбра значението на забележката на адвоката.
— Значи вие смятате, че Боб Флийтуд не е овладял волана?
— Сигурна съм, че е било така.
— Според вас е бил пиян?
— Беше пил. Не мисля, че беше пиян, не. Но щом е катастрофирал, сигурно е бил.
— Добре, има още няколко неща, които трябва да обясните. Едно от тях е защо колата е била превключена на ниска скорост, когато е изхвръкнала от пътя.
— Мисис Олрид, защо в крайна сметка не изчакате да разберете точно какво Трег цели, преди да…
— Не се опитвайте да поправяте счупената делва — отсече Трег.
— Просто исках да… — подхвана Мейсън.
— И докато ми обяснявате това, кажете също защо има кръв в дъното на багажника ви?
— Кръв в багажника на колата ми? — не можеше да повярва тя.
— Това е самата истина.
— Как, аз… аз нямам ни най-малка представа как… сигурен ли сте?
— Разбира се.
— Аз…
На входната врата се почука.
Франк Инмън отвори. Влезе цивилен полицай и се обърна към Трег:
— Лейтенанте, мога ли да говоря с вас? Току-що получихме допълнителна информация по радиото в колата.
Трег излезе в антрето. Инмън каза на Мейсън:
— Според мен можем да минем без вас.
Мейсън само се усмихна.
Капитан Трег се върна и се извини:
— Простете, мисис Олрид, допуснах грешка.
Наблюдаваше я, присвил очи.
— Искате да кажете, че не е имало злополука? Колата ми не е паднала в пропастта?
— Не — възрази Трег, — имало е злополука. Колата ви действително е паднала в каньона. Има мъртвец, заключен в колата, и тя преднамерено е била подкарана през мантинелата на ниска скорост. Грешката ми е относно установяването на самоличността на трупа. Първоначално полицаите се заблудиха, защото откриха портфейл с шофьорска книжка, карта със социалноосигурителен номер и някои други неща, притежание на Робърт Грег Флийтуд. Но след това намерили също друг портфейл и когато сравнили снимките, разбрали, че мъртвецът е носел у себе си портфейла на Флийтуд, но съвсем не е Флийтуд.
— А кой е той? — попита мисис Олрид.
— Съпругът ви, Бъртрънд К — Олрид. — Трег изстреля информацията в лицето й, сякаш превръщаше думите в куршуми. — Кажете ни сега как попадна в колата ви и как е бил блъснат в каньона.
— Как, аз… аз…
— И откъде е тази кръв в багажника на колата ви.
Тя се колебаеше. Широко разтворените й очи се извърнаха страдалчески към Мейсън.
Франк Инмън улови погледа.
— Колкото до вас — извика той на адвоката, — излезте, откъдето сте дошли. Действайте, лейтенанте!
