— Диксън Кийт?
— Човекът, който е завел дело за измама срещу Олрид.
— А, да — сети се Мейсън, — но първо намерете Дрейк. Идете след това при Диксън Кийт да го поуспокоите. Кажете му, че съм позвънил и след няколко минути ще бъда тук. Не бих желал да си тръгне.
Мейсън се отпусна на стола и потърка чело с върха на пръстите си. Дела позвъни на Пол Дрейк.
— Веднага идва, шефе. Закусихте ли?
— Закусих и се избръснах — отговори Мейсън. — Гореща вана и се преоблякох. Случайно да е открила полицията оръжие у Олрид?
— Не зная — каза Дела Стрийт. — Аз… ето го Пол Дрейк!
На вратата бе прозвучало кодираното почукване на Дрейк.
Мейсън даде знак на Дела. Тя отвори вратата и Дрейк, измършавял, небръснат и измъчен нахълта в стаята и мрачно изгледа Мейсън.
Мейсън се усмихна:
— Май си бил доста зает.
— Така беше.
— Като че ли ми каза, че имаш електрическа самобръсначка в бюрото си, за да се бръснеш между два телефонни разговора?
— Истина е — отвърна Дрейк. — Но по дяволите, нямах време между телефонните обаждания. Бях премного зает!
— Казвай!
— Мястото на катастрофата е на около пет мили от мотел „Гнезденцето“. Най-опасното по целия път, който и без това крие много рискове. Има предпазен парапет — колата направо го е смачкала. Нищо чудно! Била е включена на ниска скорост с напълно вдигнат смукач. Полицията не разбра нищо повече от отломките на колата.
— Първо са сметнали, че мъртвецът е Флийтуд?
— Точно така.
— У Олрид е бил портфейлът на Флийтуд, нали?
— У него са били портфейлът на Флийтуд, кутията му с цигари, писалката. Доста работи.
— Някакво обяснение за това?
— Няма обяснение.
— И също ключът от мотела?
— Да, ключ от бунгалото на Флийтуд.
— Как се е озовал Олрид там?
— Засега не се знае, Пери. Ключът беше паднал вътре в колата.
— Имало е кръв в багажника?
— Точно така.
— Въоръжен ли е бил Олрид?
— Не.
— Пол, искам да открия Флийтуд! — извика Мейсън.
Дрейк саркастично се изсмя:
— И аз искам същото!
— И все пак аз желая малко по-силно от другите да го намеря.
— Когато го намериш, ще бъде мъртъв.
— Имаме известна преднина, Пол — подхвана Мейсън.
— Каква?
— Флийтуд или страда от амнезия, или се преструва, че страда. Ако наистина има амнезия, той все още ще броди замаян. Ако е номер, струва ми се, че ще се опита да се възползва от това.
— Освен ако е мъртъв — предположи Дрейк.
— Някой е запратил колата в пропастта. В колко часа е станало, Пол?
— Часовникът на таблото показва единайсет и десет. Ръчният часовник на Олрид — също единайсет и десет.
— Това, разбира се, може да е нагласено. Часовниците може да са спрени преди това.
— Или след това — добави Дрейк. Мейсън кимна.
— Какво общо има амнезията на Флийтуд?
— Има ли твои хора горе в планината? — попита Мейсън.
— Що за въпрос! — уморено въздъхна Дрейк. — Естествено, че има. Чакат на телефоните, предават всичко, до което се доберат и очакват инструкции.
— Иска ми се да търсим по страничните пътища, Пол, местата, където човек може да се отбие от главната магистрала. Дали Флийтуд познава добре околността?
— Би трябвало — отвърна Дрейк. — Именно там е мината, за която сега Олрид и Флийтуд имаха неприятности, първо са продали контролния пакет акции, а след това са накарали акционерите да повярват, че става някакво мошеничество и…
— Известно ми е всичко това — прекъсна го Мейсън. — Значи този обект е там горе? А Флийтуд е бил дясната ръка на Олрид по това време?
— Да.
— Тогава познава добре околността. И така, претърсете всички странични пътища — нареди Мейсън.
— Според полицията Флийтуд се е движел на автостоп и навярно вече е на петстотин мили оттук… освен ако е мъртъв. Някои са на мнение, че тялото му ще бъде намерено на триста-четиристотин метра от мотела „Гнезденцето“.
— Изключват възможността да е злополука? — попита Мейсън.
— Имаш предвид Олрид ли?
— Да.
— По дяволите, не! Типичен случай: убиецът е направил същата грешка, която обикновено правят. Вместо да остави колата на висока скорост, както трябва да бъде, ако е било произшествие, убиецът я е оставил на ниска скорост. Който и да е бил, е застанал на стъпалото, насочил е колата към бездната, включил е смукача докрай и е скочил на земята. Колата се е понесла надолу, полетяла е в пространството и се е разбила с трясък секунди след това.
— Някакви следи от куршуми в тялото?
— Не, очевидно смъртта е настъпила вследствие на удар по главата.
— Може да си е ударил главата при падането?
— Вероятно е бил мъртъв преди това. Хирургът, извършил аутопсията като че ли смята така.
— Колко преди това?
— Не желае да си навлича неприятности, но както успях да подразбера, той няма да се учуди, ако Олрид е бил мъртъв повече от час, преди колата да бъде хвърлена в пропастта.
— Кога са я намерили?
— Около три часа призори. Полицаите от пътната полиция веднага отишли в мотела, щом намерили ключа от бунгалото. И посредством телефонните обаждания бързо открили нишката към апартамента в Лас Олитас.
— Ако мисис Олрид бе замисляла убийство — сподели Мейсън, — надали щеше да остави такава улика!
— Не е ясно — отвърна Дрейк. — Шестото ми чувство ми казва, че полицията е на прав път. Флийтуд или е мъртъв, или е офейкал. Най-възможно е да е в някой самолет в този миг, или в противен случай е мъртъв.
— Тази история с амнезията може да се окаже голяма работа — настоя Мейсън. — Инсценировката е вече факт. Самият аз бих се възползвал от това при подобни обстоятелства. Действай, Пол, претърсете целия район на Спрингфийлд, всяка ферма, всяка къща.
— О’кей, щом искаш.
