— Искам да отговорите на въпроса ми сега — твърдо заяви Трег.
Хванал Мейсън подмишница, Инмън го избута в коридора:
— Не можете да ми попречите да съветвам клиентката си.
— Мога, по дяволите — просъска Инмън, — мога да ви изхвърля оттук и ако се съпротивявате, ще стана груб.
Мейсън извика през рамо:
— Мисис Олрид, те накърняват правата ви. Като адвокат ви съветвам да не казвате абсолютно нищо, докато тези служители се държат така арогантно. Мълчанието ви няма да бъде израз на вина или страх да не бъдете обвинена в престъпление, а само протест срещу арогантните и незаконни методи на тези полицаи.
— Добре я свършихте — обърна се раздразнено Трег към Инмън. — Дадохте му шанс да пледира.
— Пет пари не давам — заяви Инмън. — Тази жена или ще даде показания за мъртвия си съпруг или ще я задържим.
— Винаги можете да ме намерите в кантората, мисис Олрид — каза Мейсън, — или чрез частното детективско бюро на Дрейк.
— Хайде — подкани Трег, — ще се поразходим. Вие и двете ще дойдете с нае в полицията.
Инмън изтласка Мейсън в коридора на хотела и затвори вратата на апартамента.
Мейсън тръгна по коридора, взе асансьора и попита сънения нощен пазач:
— Къде е телефонът?
Пазачът го изгледа с любопитство:
— Тук ли живеете?
— Не, инвеститор съм. Възнамерявам да купя този хотел просто като капиталовложение. С колко според вас трябва да повиша заплатите, за да бъде персоналът любезен?
Пазачът недоверчиво се усмихна:
— Телефонът е ей там, в ъгъла.
Мейсън позвъни в бюрото на Дрейк.
— Къде е Пол? — попита той телефонистката.
— Прибра се да спи и каза да го безпокоят само в случай на убийство.
— Е, добре, позвънете му — ухили се Мейсън. — Кажете му, че изрично спазвате нареждането му.
— Какво означава това?
— Бъртрънд К. Олрид е убит горе в планината над Спрингфийлд. После е бил заключен в колата на мисис Олрид, колата — подкарана на ниска скорост и запратена в пропастта. Един от детективите на Дрейк е в Спрингфийлд. Кажете му да се свърже с него по телефона и да му нареди незабавно да отиде на местопроизшествието! Необходима ми е информация, необходими ми са снимки и ми е необходим Флийтуд. Запомнихте ли?
— Да, мистър Мейсън. Искате ли да разговаряте лично с мистър Дрейк?
— Не сега — каза Мейсън. — Работя по казуса от друг ъгъл и не искам да вися в телефонна кабина, вместо да действам.
Затвори, отиде до вратата на фоайето и надникна, навън.
Вече се развиделяваше. Слънцето още не бе изгряло и улицата изглеждаше неприветлива и сива в безцветното утро.
Полицейска кола с червена сигнална лампа и сирена стоеше паркирана до тротоара. Антената й бе изтеглена до краен предел. Зад волана беше цивилния полицай, отнесъл съобщението на капитан Трег. Моторът работеше и малки кълба бял дим излизаха от ауспуха.
Мейсън остана край входа около пет минути. Стана по-светло. Околните предмети започнаха да се оцветяват.
Мейсън погледна часовника си, протегна се, прозя се и отиде при асансьора. Той все още беше на осмия етаж. Адвокатът натисна бутона и асансьорът слезе на партера. Отвори вратата колкото да прекъсне електрическите жици и да пъхне молив при свивката на вратата, за да не се затваря плътно. После се настани във фоайето, близо до асансьора.
След десетина минути чу леко бръмчене вътре в асансьора, което показваше, че някой се мъчи да го задвижи. Той стана, махна молива, влезе в асансьора и остави вратата автоматично да се затвори. Щом вратата се затръшна, нещо изщрака и асансьорът потегли нагоре.
Мейсън се сви в ъгъла, където не можеха да го забележат, отваряйки вратата. Асансьорът спря на осмия етаж. Вратата се разтвори, Инмън блъсна мисис Олрид и Патриша вътре и ги последва. Трег влезе също и затвори вратата.
— И ако адвокатът ви чака долу, не го заговаряйте. Разбрано?
Обърнаха се с лице към вратата, но внезапно мисис Олрид ахна при вида на Мейсън. Инмън извърна глава, посегна към кобура си. После се овладя.
— Партера, нали? — попита Мейсън и веднага натисна бутона.
Асансьорът се заклати към партера.
— Казах ти, че му сече пипето — сухо сподели Трег.
— Какво им казахте? — попита Мейсън мисис Олрид.
— Млъкнете! — заповяда Инмън.
— Нищо — отвърна мисис Олрид, — следвах инструкциите ви.
— Продължавайте в същия дух — каза Мейсън. — Ще се опитат всячески да ви принудят да говорите. Кажете им само, че мълчанието ви е протест срещу арогантните им методи и че искате среща с адвоката си, преди да дадете показания. Помнете, давала сте пълни и честни показания, преди те да проявят произвол и да започнат да ме блъскат.
— Много съм изкушен наистина да ви заблъскам — измърмори Инмън.
— Не се гневете — подхвърли му Мейсън. — Това повишава кръвното налягане и лицето ви се изкривява.
— Не ставай глупак, Инмън! Опитва се да те вбеси. Ще бъде ужасно пред съда.
Инмън потъна в мрачно мълчание.
Клетката спря на партера. Мейсън отвори вратата:
— Партер, дами и господа! Очаква ви отделът за съдебни инсценировки: отделни килии, фалшиви признания, на дъщерята казват, че майката е признала и обратното, в килиите ви ще поставят провокатори и детективи — всички обичайни полицейски клопки!
Инмън изтика жените във фоайето, обърна се към Мейсън и го заплаши с юмрук.
Лейтенант Трег го сграбчи за ръката.
Полицаите конвоираха жените до полицейската кола й потеглиха.
Мейсън уморено въздъхна, отиде до отсрещната страна на улицата, където бе паркирал колата си, качи се и запали мотора.
ГЛАВА XI
Мейсън отключи вратата на частната си кантора, влезе, кимна на Дела, запрати шапката си към закачалката и седна зад бюрото си.
— Сигурно не сте мигнал? — попита Дела Стрийт. Мейсън поклати глава.
— Обади ли се Дрейк?
— Да, един от хората му е бил на местопроизшествието и е направил снимки. Познавал дежурните от пътната полиция и е събрал възможно най-много информация.
— Как са открили колата?
— Точно там, където колата е излетяла от пътя, е имало предпазен бордюр.
— Странно, да отклониш една кола точно на такова място! — удиви се Мейсън. — Съвсем смачкан ли е автомобилът?
— На парчета — отвърна Дела.
— Повикайте Дрейк тук — нареди Мейсън.
— Диксън Кийт е отвън, чака от доста време. Беше тук още преди да отворим.
