— И в случай, че го открият — предупреди Мейсън, — кажи им изобщо да не се месят. Просто да отидат до някой телефон и да ни съобщят. Другото детективско бюро още ли действа, Пол?
— Изглежда, че да, но явно не търсят в близост до мотела. — Също както полицията смятат, че Флийтуд е избягал далеч.
— Това винаги е погрешно — подигравателно се изсмя Мейсън. — Е, хайде, Пол, довиждане!
Дрейк излезе, а Мейсън направи знак на Дела Стрийт:
— Нека да видим какво желае Диксън Кийт, Дела.
Диксън Кийт, бърз широкоплещест мъж на трийсет и седем, трийсет и осем години, имаше черни подвижни очи, черна коса, започнала да оредява на слепоочията и пъргава пружинираща походка на атлет. Краката му бяха къси, но беше набит, с квадратни рамене. Без да губи време в любезности, той заяви:
— Мейсън, предполагам, че сте слушал за мен.
Мейсън кимна.
— Завел съм дело срещу Бъртрънд Олрид и Джордж Джеръм. Това са двама влиятелни мошеници, които са готови да минат през трупове. Открих много за двамцата, откакто влязох в делови отношения с тях.
— Имате ли адвокат?
— Да.
— Не смятате ли, че би било по-добре да дойдете с него при мен?
— Мога да ви кажа какво искам съвсем накратко, Мейсън. Това е делово предложение, няма никаква връзка с правото. Просто бизнес.
— Какво е то?
— И двамата с вас сме пълнолетни, мистър Мейсън. Знам, че всичко се получава срещу нещо. Аз искам нещо и съм готов да дам.
— Какво искате и какво сте готов да дадете — попита Мейсън, — като имате предвид първостепенното ми задължение към клиентите ми?
— Прав сте, вие представяте мисис Олрид, а ако не се лъжа, тя е в беда.
— Наистина ли? — Мейсън повдигна вежди.
— Вижте, Мейсън, хайде да не играем на криеница — предложи Кийт. — Вашите детективи работят по случая. Моите детективи също. Разполагате с превъзходно детективско бюро и аз също. Аз не зная какво точно сте узнал и вие не знаете какво точно аз съм узнал, но няма да плащаме на детективи, ако не получаваме нещо срещу това. Нали така?
— Точно така! — усмихна се Мейсън.
— Тялото на Бъртрънд Олрид е намерено в колата на жена му. Колата се е преобърнала в каньона, но е била включена на ниска скорост. — абсолютна улика. Трудничко е да го направиш при висока скорост, но е възможно.
— Говорите сякаш сте опитал — забеляза Мейсън.
— Експериментирах — призна Кийт, — за да разбера какво трябва да направи човек, за да преобърне така една кола. Можете да я подкарате на ниска скорост, да отворите вратата, да скочите на стъпалото и лесно да се спасите. Но ако превключите на висока скорост, става опасно. Ако склонът е твърде стръмен, независимо от храсталаците, колата стремително полита напред, преди да успеете да скочите. Най-добрият начин е да включите на висока скорост, да запалите, да вдигнете ръчната спирачка, да се измъкнете, да изключите спирачката и да оставите колата да се движи. Когато набере инерция, тъй като е на скорост, моторът заработва. И ако смукачът е леко освободен, колата се устремява надолу.
— Жалко, че не сте го казал на убиеца — пошегува се Мейсън.
— Наистина — съгласи се Кийт. — Техническа грешка е да се остави колата на ниска скорост. Това означава, че ще ви е доста по-трудно, отколкото иначе.
— Ако предположим, че клиентката ми е убийца.
— Ако предположим, че ще бъде обвинена в убийство — поправи го Кийт. — И двамата го знаем.
— Струва ми се, много сте мислил по този въпрос.
— Това ще е от значение за мен — призна Кийт. — Трябва да намеря Робърт Грег Флийтуд.
— Както виждам, доста хора го търсят.
— Хайде да не увъртаме, Мейсън. Вие го търсите, защото смятате, че ако го откриете и той даде показания, може би ще успеете да помогнете на клиентката си. Аз го търся, защото ако той даде показания, мога да спечеля делото. Освен това ще мога да уредя още куп неща. За известен период от време Флийтуд е бил дясната ръка на Олрид. Олрид е замислял ударите в миннодобивната индустрия, Флийтуд му е помагал в изпълнението. Флийтуд много се е възхищавал от Бъртрънд Олрид и би направил почти всичко, което Олрид му нареди. Стигам до заключението, че Флийтуд е искал да напредне в живота. Знаел, че човек не прави кариера, когато е много алтруистичен. Ако искаш нещо от живота, отиваш и си го взимаш. Иначе оставаш измамен. Олрид му бил втълпил тази житейска философия. Сега ако пожелае да говори, а мисля, че навярно ще пожелае това, Флийтуд може да каже много. Искам да чуя това, което ще каже, но искам пръв да го чуя. Ще ви предложа нещо. Вие искате да намерите Флийтуд преди другите. Ако стане така, сигурен съм, че ще разговаряте с него за онова, което интересува вас. После ще го предадете на полицията. Ето какво е моето предложение. Ще ви платя добре, ако не го предадете на полицията, а на мен.
— Ваши детективи работят по случая. Приемате, че сте научил вече доста много. Да предположим, че вие сложите ръка върху него преди мен. Ще го предадете ли на мен? След като сте взели показанията му?
Кийт поклати решително глава.
— Защо не?
— Защото се стремя да спечеля благоразположението на полицията. Мога да парадирам с това. След като взема показанията му, искам да бъда абсолютно сигурен, че те няма да бъдат видоизменени по някакъв начин. Мисля дори, че полицията ще ми помогне в това отношение.
— И така вие искате да ви сътруднича, но отказвате да сътрудничите на мен?
— Това е самата истина — отвърна Кийт без сянка от колебание.
Мейсън само се усмихна.
— Но от друга страна, мистър Мейсън, мога да предложа компенсации.
— Пари ли?
— Пари.
— Колко?
— Доста. Определена сума, когато ме свържете е Флийтуд, и остатъка, ако може да отговори на някои въпроси, които му поставя.
— Какви са те?
— Ще ви оставя списък. Ще ви оставя списък, съдържащ отговорите, които, надявам се, ще даде Флийтуд, отговорите, които ще бъдат в моя полза.
Мейсън се изсмя, поклащайки глава.
— Какво лошо има в това? — попита Кийт.
— Нищо не е както трябва — сряза го Мейсън. — Искате да обработя Флийтуд.
— Не ви разбирам.
— Съмнявам се. Ще ми дадете известна скромна сума, за да ви свържа с Флийтуд. Ще ми дадете и още малко пари, ако Флийтуд отговори на въпросите, както вие желаете. Ще ми оставите списък с въпросите и списък с отговорите, които искате Флийтуд да даде. Бих бил много лош адвокат, ако не си дам сметка, че за мен е изгодно да принудя Флийтуд да отговори точно така и ще бъда изкушен да прегледам заедно с него списъка и да се помъча той да даде исканите отговори.
— Е, добре, какво от това? Това е обичайна практика. Щом един адвокат се заеме с някое дело, той знае какви отговори се очакват от свидетелите, за да спечели делото.
— Разговорът ни е хипотетичен, защото тъй или иначе щом открия Флийтуд, сам ще го предам на полицията. Разбира се, ако полицията се интересува от него.
— Можете да спечелите хиляда долара, ако ми го предадете.
— Чудесно! — изсмя се Мейсън. — Нулите се прибавят отдясно.
Кийт присви очи. Няколко секунди замислено се взираше в Мейсън, после каза:
— Трябваше да се досетя, Мейсън. Искам да съм сигурен, че ще съм пръв в прибавянето на нулите.
