— Разбрах.
— Добре, просто за информация. Ще ви предложа повече от всеки друг — заяви Кийт и излезе.
Мейсън стана и се заразхожда из стаята, като ритмично се поклащаше напред, назад, пъхнал палци под мишница, привел съсредоточено глава.
Дела Стрийт мълчаливо го наблюдаваше, когато телефонът на бюрото й иззвъня. Тя вдигна слушалката.
— Ало? Да, Пол… чудесно… Добре, не затваряй. Ще му кажа. — Дела вдигна очи към Мейсън. — Според Дрейк някакви детективи наблюдават кантората ви. Той смята, че са наети от Диксън Кийт и целта е, ако напуснете набързо офиса, евентуално, за да заловите Флийтуд, те да се прикачат към вас.
Мейсън се засмя.
— Очаквах подобно нещо. Нека да говоря с Пол. — Мейсън взе слушалката: — Ало, Пол? Ще напусна кантората. Ще се отърва от преследвачите и ще установя главната си квартира там, където няма да ме открият. Стой си в бюрото и чакай да ти се обадя. Флийтуд е къде-къде по-важен, отколкото си мислиш.
— О’кей — съгласи се Дрейк, — но как ще постъпиш, ако го откриеш, Пери? Мислиш ли, че ще проговори?
— Ще го накарам да говори. Мисля, че зная как.
— Е, добре, това ще те закопа — предупреди го Дрейк. — Носиш наказателна отговорност, ако го отвлечеш.
— Известно ми е, веднъж четох учебник по право.
— Пази се, Пери — разсмя се Дрейк. — Ще стане горещо.
Мейсън остави слушалката и се обърна към Дела Стрийт:
— Искам да измамя тия детективи, Дела, и то така, че изобщо да не се усетят, че съм го направил нарочно. Би ли извикала Гърти? Кажи й да заключи външната врата. Ще затворим кантората.
Дела Стрийт кимна, безшумно се измъкна от стаята и след няколко секунди се върна с Гърти, едрата, добродушна малко над нормата секретарка.
— Искам да ви помоля за една услуга — каза й Мейсън.
— За вас съм готова на всичко — отвърна тя.
— Как ви харесва да играете ролята на омъжена жена за известно време?
— Това предложение за женитба ли е, мистър Мейсън, или просто предложение? — пошегува се Гърти.
— Просто предложение.
— Както винаги — въздъхна Гърти. — Кажете какво трябва да правя.
— Надявам се, че ще успеем да открием местонахождението на човек на име Флийтуд. Той или е жертва на амнезия, или се преструва, че страда от амнезия. Горя от желание да узная кое от двете е вярно.
Гърти кимна в знак на разбиране.
— Полицията издирва Флийтуд и най-малко още едно частно детективско бюро също е по петите му. Беглецът скоро ще бъде открит. Целта ни е не само да заловим Флийтуд, но да го отведем на място, където да е изцяло под наш контрол. Няма да е леко. Флийтуд ще се инати. Ако наистина страда от амнезия, ще трябва да го убеждаваме. Ако се преструва, ще гледа да се измъкне. Но човек, който претендира, че има амнезия, е крайно уязвим.
— Защо? — попита Дела.
— Ако му кажете каквото и да е от предишния му живот, той не е в състояние да ви противоречи.
Лицето на Дела Стрийт светна, когато тя прозря мисълта на Мейсън.
— Искате да кажете, че Гърти…
Мейсън се изкикоти.
— Що за птица е той? — попита Гърти.
— Истински Дон Жуан, Гърти. Дълги мигли, черна вълниста коса, романтичен…
— Съгласна съм — оповести Гърти и добави през смях: — и или ще разпердушиня алибито му или ще докажа, че има истинска амнезия. Тъй ще бъде.
— Вярвам ти, Гърти! Но знай, че кантората ни е под наблюдение. Искам да се отърва от ченгетата, но без да разберат, че го правя умишлено, защото ще предугадят, че ни предстои важна операция. Ето какво ще направим. Ще излезем заедно. Долу при входа ще спрем и ще побъбрим малко. После ще ви оставя, като че ли се запътвам към съда. Вие ще отидете до отсрещния магазин. Ще взема колата, ще карам до втората пресечка и ще паркирам до пожарния кран. В този час на деня никъде другаде няма свободно място за гариране. Детективите, ако са интелигентни, ще са по петите ми. Ще бъдат двама, единият ще остане в колата, другият ще ме последва, в случай, че изляза от колата си. Няма да могат да паркират близо до мен, няма да се осмелят да спрат успоредно до мен. Това ще им създаде проблеми. Шофьорът ще трябва да продължи да кара. Другият ще бъде принуден да скочи от колата и да ме следи пеш. Аз изобщо няма и да се опитам да му се изплъзна. Ще отида до най-близкия телефон, ще се обадя на Пол Дрейк, ще му дам инструкции, ще изляза от телефонната кабина и ще тръгна по улицата, сякаш след разговора си с Дрейк, съм се сетил за още нещо, което трябва да свърша. Вие, момичета, ще излезете от магазина, ще тръгнете по улицата и ще видите автомобила ми от дясната страна след две пресечки. Ще избера първия пожарен кран, който забележа. Ти, Дела, имаш ключове от колата ми. Вероятно ще има някаква квитанция за глоба. Може дори точно в това време полицаят да слага бележката и да започне да се кара с вас. Не му обръщайте никакво внимание. Просто се качвате и потегляте. Аз от своя страна ще отида до спирката на междуградските автобуси. Естествено моят преследвач ще бъде по дирите ми, но партньорът му и колата ще бъдат вече елиминирани. Сега трябва да синхронизирате часовниците си с моя. Ще се кача на първия междуградски автобус, който тръгва точно двайсет минути след като се сбогувам с вас. Ще съм седнал вдясно до прозореца. Моят човек ще мисли, че ще пътувам до последната спирка. Вие, момичета, карате по Седма улица, паркирате достатъчно далеч, за да не се усъмни другият и да вземе такси, и наблюдавате червените междуселищни автобуси. Аз ще ви търся с поглед. Щом моят автобус мине, ще ви направя знак, и вие ще тръгнете след автобуса. Ще сляза на доста усамотено място. Разбира се, детективът ще ме последва, но вие ще ме чакате с колата. Ще вляза в колата и междувременно високо ще ви кажа точно за колко минути съм стигнал от началната спирка до мястото, където слязох. Така че човекът може да си помисли, че проверявам показания на някой свидетел и ще си остане там на пътя, надявайки се да мине такси или да спре някой шофьор и да му предложи пет долара, за да ни гони. Всичко трябва да бъде пресметнато до секунди. Трябва бързо да се измъкнем оттам, преди преследвачът ни да намери превоз и да осъществи връзка със своите хора, така че операцията ни да протече гладко, като по часовник.
— А после? — попита Дела Стрийт.
— После при първа възможност свиваме от магистралата и ето къде ще отидем: ще акостираме в апартамента на Гърти. Гърти, вие ни каните на гости и на вечеря. Ще купим всичко необходимо от близкия магазин за деликатеси и ще се окопаем в апартамента ви.
— Не е ли чудесно! Започнах диета и броя калориите, но чувствам, че катарамата ми стърже гръбначния прешлен. Тъкмо си търсех оправдание да зарежа тая дивотия! Винаги сте обичал пържоли от филето, мистър Мейсън, а моят месар ми каза, че ми е запазил няколко. В крайна сметка, когато едно момиче променя семейното си положение и от необвързана жена се превръща в срамежлива булка, случаят заслужава да се отпразнува.
ГЛАВА XII
Беше седем и половина. В кухненския бокс на Гърти двете момичета миеха съдовете. Целия ден бяха останали затворени в апартамента, играха на карти, слушаха радио, телефонираха на Пол Дрейк, а понякога задрямваха.
Потънал в единствения удобен фотьойл, Пери Мейсън пушеше една след друга цигари и намръщено се взираше в избелелия килим. Пол Дрейк май щеше да излезе прав, може би чак след седмица щяха да открият следите на Боб Флийтуд. Разтвореният прозорец над шахтата отчасти проветряваше стаята, но не можеше да разпръсне тежките миризми от готвенето, от печените на скара пържоли и кафето.
За трети път в интервал от десет минути Мейсън нервно погледна часовника си.
