изкикоти: — Ти ли, след пет години брачен живот! Ела, скъпи мой.
Ескортираха го до колата. Кучето, което вече ги смяташе за гости на господаря си, стоеше отстрани, махайки с опашка. На прага Овърбрук ги изпрати с широка, сърдечна усмивка.
Мейсън отвори вратата на колата.
Флийтуд се поколеба. Гърти внезапно го блъсна и той направо влетя вътре.
— А-а, не си мисли, че пак ще ми избягаш — възкликна Гърти. — Бедничкият ми!
Мейсън се обърна към Дела Стрийт.
— По-добре карайте вие, Дела!
И седна отзад с Гърти и Флийтуд.
Дела обърна колата, натисна три пъти клаксона в знак на поздрав, махна на Овърбрук и потегли по черния път.
— Какво точно искате вие? — попита Флийтуд.
— Вас — отвърна Мейсън.
— Е, добре, с какво право ме отвеждате с вас? Не искам да идвам с вас. Нека да сляза.
— Уилям, защо искате да изоставите жена си? — попита Мейсън.
— Тя не ми е жена!
— Откъде знаете, че не е?
Гърти се наведе и го целуна влюбено:
— Почакай да останем сами, скъпи.
— Какво означава това? — попита Флийтуд.
— Естествено може да има грешка — подхвана Мейсън.
— Разбира се, че има грешка!
— Ако не сте Уилям Реймънд — продължи Мейсън, — тогава името ви е Робърт Грег Флийтуд и полицията желае да осветлите едно-две неща. Кажете ми сега, Уилям, мислите ли, че сте Уилям Реймънд, или мислите, че сте Робърт Грег Флийтуд?
— Казвам ви, че не зная кой съм!
— В такъв случай ще направим всичко възможно да излезете от това затруднено положение — каза Мейсън.
— Кой е този Флийтуд?
— О, просто друг изчезнал, жертва на амнезия. Полицията го търси.
— Искам да разберете едно: не желая да оставам повече с вас, докато не узная кой съм. Не ми е приятно тази жена да претендира, че съм неин съпруг?
— Смятате ли, че сте Флийтуд?
— Не.
— Тогава вероятно сте Уилям Реймънд.
— Спрете колата и ме оставете да сляза. Все пак имам някакви права, нали?
— Дайте да видим. Или сте Уилям Реймънд, или сте Флийтуд. Ако смятате, че ви оскърбяваме, ще ви отведем в полицията и там ще представите вашия случай. Те имат на разположение психиатър, който ще положи максимални грижи за вас. Ще ви хипнотизират или ще ви дадат хубавичка доза скополамин. Това ще ви накара да се разприказвате и да кажете истината. Наркотикът приспива съзнанието и действа като хипноза. Подсъзнанието взима връх. Ще отговаряте на поставените ви въпроси като човек, който спи.
— Не желая да ходя в полицията! — внезапно уплашен се възпротиви Флийтуд.
— Е, хайде, ще отидете или в полицейския участък, или у дома с Гърти. Трябва да изберете едно от двете.
Флийтуд се обърна към Гърти:
— О’кей, това е игра за двама. Ако искате да си играете на омъжена, съгласен съм. При това сте и доста хубава.
— Вие ли убихте Бъртрънд Олрид, Флийтуд? — рязко запита Мейсън.
— Не разбирам за какво говорите!
— Кога видяхте за последен път Олрид?
— Не познавам никакъв Олрид.
— Това стана, след като загубихте паметта си, Флийтуд. Страдащите от амнезия помнят всичко, което се е случило след като са загубили паметта си. С други думи — лукаво каза Мейсън, — помните от момента, когато една жена се е представила за вашата по-голяма сестра, двамата сте се качили в колата й и сте заминали… а после сте се срещнали със съпруга й. Помните ли всичко това?
— Нищо не помня.
— Откога?
— Не съм длъжен да отговарям на въпросите ви. Впрочем кой сте вие?
— В полицията ще трябва да отговаряте.
— Защо ме наричате непрестанно Флийтуд?
— Защото или сте Флийтуд, и в такъв случай ще ви отведем в полицейския участък, или сте Уилям Реймънд, и в такъв случай си отивате вкъщи. Кой от двамата смятате, че сте?
— Предполагам, че съм Уилям Реймънд, щом момичето казва така — отвърна Флийтуд.
— Все пак би трябвало да познавам собствения си съпруг! — с престорено възмущение възкликна Гърти.
— Да сме наясно — внезапно подозрителен, каза Флийтуд, — нямам намерение да се женя за която и да било жена и няма да подпиша никакъв брачен договор. Не възнамерявам да сключвам граждански брак с когото и да било!
— Чуйте го само какво говори — с укор въздъхна Гърти. — Иска да се отърве от мен. Но защо, скъпи мой, преди да се оженим, ми казваше, че съм единствената на света за теб, че…
— За Бога, ще млъкнете ли! — изкрещя Флийтуд.
— И, разбира се, ако сте Флийтуд — любезно подхвана Мейсън, — един човек на име Джордж Джеръм желае да говори с вас и друг, на име Кийт, гори от нетърпение да влезе във връзка с вас. Вероятно ще припечеля нещичко, ако ви предам на единия или на другия. Кийт особено иска да установи контакт с вас. Приятен човек е Кийт. Познавате ли го?
— Никого не познавам.
— Хайде, Уилям, не упорствай — смъмри го Гърти.
— Ей Богу, лазите ми по нервите! — не се сдържа Флийтуд.
— Собственият ми съпруг ме отблъсква! — лукаво подхвърли Гърти. — През онази лунна нощ край езерото преди пет години ти не говореше така, Уилям.
Дела Стрийт стигна до павирания път и заслиза към града, като плавно взимаше завоите един след друг.
— Мога и със сила да сляза — заяви Флийтуд. — Не виждам кой ще ме спре.
— Опитайте се — предупреди го Мейсън.
— Това е отвличане. Знаете какво означава това.
— Не е отвличане. Просто съм намерил човек, страдащ от амнезия, и го водя в участъка.
— Мен? В участъка?
— Точно така.
— Не желая да отивам в участъка.
— Ако искате всичко да бъде легално — възрази Мейсън, — точно там ви е мястото.
— Кой казва, че трябва да се узаконят нещата?
— Не желаете да дойдете с мен доброволно — отвърна Мейсън, — твърдите, че ви отвличаме. Вие сте душевноболен. Признавате, че не знаете кой сте. Може би всъщност Гърти е сгрешила и най-добре е да ви отведем в полицията.
— А ако си спомням кой съм? Тогава трябва да ме освободите.
— Тогава — съгласи се Мейсън — трябва да ви пусна. Кой сте вие, Флийтуд?
Флийтуд не отговори в продължение на десетина секунди. Накрая каза:
— Не зная.
— Ако сте Уилям Реймънд — каза Мейсън, — отивате с Гърти. Ако сте Робърт Флийтуд, отивате в
