— Пфу — възмути се Мейсън, — първо, неин адвокат съм и второ, всъщност вие не сте я арестували и обвинили в каквото и да било. Просто я задържахте, за да ви е под ръка.
— Трябваше да се досетя, че това е уловка — подхвърли Трег.
— По дяволите! — извика Мейсън. — Гледат ли се зъбите на подарен кон?
— Точно това възнамерявам да сторя — отвърна Трег. — Всеки път, когато ми подарявате нещо, ще бъда нащрек.
— Е, добре. Правете каквото си искате. Но няма да откриете друго освен зъбите му. Няма да проговори и да ви каже възрастта си. Ако ми се доверите, конят ще се разприказва.
— А може и хубавичко да ми се присмее — подозрително смънка Трег.
Мейсън сви рамене.
— Какво ще стане, след като разговаряте с мисис Олрид?
— Тя ще даде показания. Ще ви разкаже точно какво се е случило.
Трег му попълни пропуска:
— Тъй да бъде, дайте това на полицейската инспекторка.
— По-добре й телефонирайте — предложи Мейсън. — Така ще ме улесните. Мисис Олрид ще се облече и ще…
— Добре, добре — съгласи се Трег, но добави: — Но помнете, че тя трябва да даде показания!
— Ще го направи — увери го Мейсън.
— Кога?
— В осем сутринта.
— Защо не преди това?
— Не преди това.
— Защо е това забавяне?
— Защото трябва да закуси — отвърна Мейсън. — Може да получи язва, ако говори на празен стомах.
— Дадено, а кога ще ми дадете информация за Флийтуд?
— Ще дойда пак преди да разпитате мисис Олрид и да ви дам муниции, с които ще разпердушините тази история с амнезията.
— Обещано?
— Обещано — мрачно потвърди Мейсън. — Беше при един фермер на име Овърбрук. Влязъл и казал, че няма представа кой е. Ще ви дам възможност да разбиете на пух и прах алибито му. Ще ви дам мунициите, а вие ще стреляте.
— О’кей, ще позвъня на инспекторката. Идете и се вижте с мисис Олрид.
Мейсън взе пропуска, който лейтенант Трег бе написал, и се отправи към отделението на задържаните. След като чака десетина минути, го отведоха при мисис Олрид, която явно бе разбудена от дълбок сън и не бе имала възможност да се гримира.
— Открихме Флийтуд — й каза Мейсън.
— Къде?
— При фермер на име Овърбрук. Говори ли ви нещо това име?
Тя поклати глава.
— На седем километра и половина от местопроизшествието — продължи той. — Според Флийтуд той е отишъл в понеделник вечерта пеш до къщата на Овърбрук и страдал от амнезия. Някакви предположения?
Тя отново поклати глава.
— Искам да ви дам последна възможност да премислите вашата версия.
— Какво искате да кажете?
— Това ли е истината?
— Да.
— Имам предчувствието, че Флийтуд ще хвърли вината върху вас — предупреди я Мейсън.
— По какъв начин?
— Не зная — отвърна Мейсън. — Зная със сигурност, че не страда от никаква амнезия, това е чиста измама. Той сам се издаде малко преди да го отведа в полицията.
— Тогава той ще им каже всичко?
— Ще им разкаже всичко до момента, когато е бил ударен по главата. След това той не знае какво се е случило. Не може да си спомни.
— Сигурен ли сте?
— Разбира се — увери я Мейсън. — Трябва да приеме тази версия, защото човек, който страда от истинска амнезия не помни нищо от това, което му се е случило през периода на амнезия.
— Но дали Флийтуд го знае?
— Дявол го взел, знае го — отвърна Мейсън и се изсмя: — Постарах се да му го втълпя.
— А, разбирам.
— Сега идваме на най-важното — каза Мейсън. — Докато мълчахте и не давахте показания, Трег не смееше да действа: да ви обвини в убийство и да говори пред журналистите при уликите, с които разполагаше. Боеше се, че след като залови Флийтуд, нещата могат да вземат друг обрат. Сега положението е различно. Струва ми се, че Флийтуд ще обвини вас. Моята стратегия е отсега да го привлекат като обвиняем.
— Какво искате да кажете?
— Ако мога, ще му го лепна на него — изсмя се Мейсън.
— Но защо?
— За да ви спася.
— Искате да кажете, че ще му скроите лъжливо обвинение в убийство?
— Така ще го впримча, че наистина да му стане жежко и да започне да се гърчи. Разберете, с версията си за амнезия той има предимство, крие се зад пълната липса на памет. И става много уязвим, защото независимо, че не може да бъде разпитван в полицията за онова, което се е случило след удара в главата му, той естествено не може нищо да отрече. Следователно, мога да го обвиня във всевъзможни престъпления и той не е в състояние да се защити. Трябва да ги приеме с наведена глава и единственото оправдание, че не помии. Ще трупам съчки, докато каруцата се преобърне.
— Но ако предположим, че… ако предположим, че дотогава измисли версия, която…
— Точно така — съгласи се Мейсън. — Ще се помъча да форсирам нещата, преди да успее да измисли каквото и да било. Веднъж притиснат до стената, той ще се опита да хвърли обвинението върху вас. Ще се кълне в Дявола и Бога. Досега само двама души може да са убили съпруга ви и да сложат трупа в колата ви. Вие и Флийтуд. При подобен процес симпатиите ма обществеността са от голямо значение. Ако откажете да говорите, ако следователят окаже истински натиск върху вас, този факт бързо ще получи гласност на страниците на вестниците, ще събуди подозрение към вас и ще отблъсне читателите. Утре сутринта Трег ще ви разпита. Трябва да отговаряте свободно и откровено. Ще се помъчите да го убедите, че сте невинна. Няма да е лесно. Ако сте искрена, ще успеете. Ако не сте, по-добре обмислете още веднъж…
— Аз казвам истината, мистър Мейсън.
— Тогава няма какво повече да ви кажа.
— И ще отговоря на въпросите на лейтенант Трег.
— Направете така, че подозренията да паднат върху другия — посъветва я Мейсън. — Говорете чистосърдечно с Трег. Позирайте за вестниците. Изповядайте се на всички, без да скривате нищичко. Единственото важно нещо е да казвате истината, защото ако се опитате да излъжете, ще ви хванат, а ако ви хванат в лъжа, това ще означава доживотен затвор, дори смъртно наказание.
— Казах ви истината, мистър Мейсън.
— Е, добре. В осем утре сутринта започвате предаването.
— И смятате, че ще успеете да принудите Флийтуд да говори преди този час?
— Аз ще се поразшетам и така ще притисна Боб Флийтуд до стената, че нервите му няма да издържат.
— Изключително мил сте, мистър Мейсън — благодари му тя.
