часа.
— Нямам нищо против — отвърна Флийтуд. — Вече ви се изповядах. Повярвайте ми, лейтенанте, истинско бреме се смъкна от плещите ми.
— Сигурен ли сте, че сте хвърлил пистолета?
— Абсолютно. Може да проверите показанията ми, лейтенанте. Ще откриете мястото, където оставих колата и навярно ще намерите оръжието. Метнах го пред колата наляво на не повече от… сто, сто и петдесет стъпки. Там почвата е мека и вероятно съм оставил следи.
— Следите са открити — сухо заяви Трег. — Отивам да ги разгледам. Те като че ли потвърждават сто процента версията ви. Сега внимавайте. Угасихте ли мотора, когато спряхте?
— Да.
— Угасихте ли фаровете?
— Не, оставих фаровете да светят.
— Така че колата да се вижда съвсем ясно?
— Да.
— А когато заобиколихте колата, отпред ли минахте?
— Точно така.
— Къде се намирахте, когато хвърлихте пистолета?
— Стоях точно пред колата.
— Значи фаровете ви осветяваха, нали?
— Да.
— И всеки, който е бил на известно разстояние зад колата, е можел да ви наблюдава и да види ясно какво сте направил?
— Да.
Трег хвърли изпитателен поглед към Мейсън:
— Каза ли ви нещо за това вашата клиентка?
За миг Мейсън се поколеба, сетне поклати отрицателно глава.
— А е трябвало — забеляза Трег.
— Какво имате предвид? — попита Мейсън.
— Сега мога да сглобя парченцата на мозайката. Клиентката ви бяга по шосето, Мейсън. Спира, чува какво изкрещява Флийтуд за съпруга й, че лежи в колата в безсъзнание. Чака. Наблюдава Флийтуд, който застава пред фаровете. Вижда, че хвърля пистолета и тръгва към къщата на Овърбрук. Изчаква още известно време. В ръката си държи щанга. Знаела е, че съпругът й е искал да я убие. Стояла е под дъжда в мрака и чакала. Когато разбрала, че Флийтуд няма да се върне, се върнала крадешком до колата, за да се увери с очите си. Казал й бил истината. Съпругът й вече идвал в съзнание. Мисис Олрид се качила от лявата страна и нанесла смъртоносен удар на мъжа си по главата. След това обърнала колата, потеглила обратно по шосето и когато стигнала до отвесен склон, свалила куфара си, изхвърлила щангата, влязла отново в колата и я устремила към пропастта като в последния миг скочила, оставяйки съпруга си вътре. После спряла на автостоп една кола и се върнала в града. Сега, ако иска да ни съдейства, може предварително да се признае за виновна, да признае, че е извършила убийство.
— Нищо такова не е извършила! — възрази Мейсън.
Трег се подсмихна като професионалист:
— Следите показват, че го е извършила, а следите не лъжат.
— Флийтуд, ако говорите истината, как така…
Трег внезапно стана:
— Струва ми се, че свършихме, Мейсън.
— Как така? — смая се адвокатът.
— Много ми помогнахте, Мейсън — усмихнато каза Трег. — Принудихте този свидетел да говори. Той даде показания, които напълно се потвърждават от фактите. И точно сега искам да спрем дотук. Ще имате възможност да подложите свидетеля на кръстосан разпит, когато застане пред съда. Моля, спестете ни въпросите си. Идете да се наспите.
— Искам само да задам един-два въпроса, Трег. Да изясня няколко пункта.
Трег се усмихна и поклати глава.
— По дяволите, поднесох ти всичко на тепсия. Аз…
— Каквото и да говори Мейсън, вие, Флийтуд, не бива да произнесете и дума, докато той е в стаята. Разбрано? — обърна се Трег към Флийтуд.
Флийтуд кимна.
Мейсън разбра, че е победен, откъсна края на цигарата си и подхвърли на Трег:
— Беше ми много приятно!
— Веднъж — ухили се Трег — примката да е около врата на клиент на Пери Мейсън и при това великият Пери Мейсън сам да я надене.
— Прав си — мрачно продума Мейсън. — Стремях се към истината. Сигурен бях, че Флийтуд лъже, за амнезията.
— Кой ли не беше? — отвърна Трег. — Чаках го сам да признае. Помислих си, че при появата ти ще престане да се съпротивлява. Не си представях, че ти самият ще ми дадеш толкова козове.
— Нито пък аз — недоволно изсумтя Мейсън и напусна стаята.
ГЛАВА XVI
Часовникът на стената на помещението за свиждания при затвора показваше девет и десет сутринта. Мейсън седеше от едната страна на здравата стоманена решетка, разделяни на две стаята. Мисис Олрид седеше от другата. В отдалечения ъгъл полицейска инспекторка чакаше адвокатът да свърши разговора си със своята клиентка.
— Какво казахте на лейтенант Трег? — попита я Мейсън.
— Нищо. Изобщо не е разговарял с мен.
— Лошо — заяви Мейсън.
— Защо да е лошо?
Мейсън набързо й предаде версията на Флийтуд. Мисис Олрид внимателно го слушаше. Когато свърши, тя помълча известно време. После припряно сподели:
— Това е абсолютна лъжа, мистър Мейсън.
Мейсън поклати глава:
— Нещо потвърждава версията на Флийтуд. Все още не зная какво точно. Щом Трег не бърза да ви разпита, вероятно разказът на Флийтуд е подкрепен с веществени доказателства от начало до край. От една страна, следите. Обяснението е само едно: вие не ми казвате истината. Флийтуд дълго шикалкавеше за едно, за друго, но когато реши да говори, се справи чудесно. Според неговата версия излиза, че сте извършила хубавичко убийство. И силната й страна е, че в нея са налице подбудите. Налице е и мотивировката. Всичко е превъзходно скроено така, че съдебните заседатели да ви симпатизират, но да решат, че от техническа гледна точка вие вероятно сте извършила убийство.
— Сигурно Флийтуд го е убил, мистър Мейсън.
— Не съм много сигурен — недоверчиво поклати глава адвокатът.
— Но сигурно го е убил! Или е Боб Флийтуд, или съм аз.
— Така изглежда.
— А аз зная, че не съм го убила!
— Иска ми се по някакъв начин да убедя в това и съдебните заседатели.
— Смятате ли, че… съм в опасност?
— Версията на Флийтуд звучи много убедително.
— Дори и за вас?
— Един от принципите в работата ми е винаги да вярвам на клиентите си.
— Ако не бяхте мой адвокат, щеше ли разказът на Боб Флийтуд да ви убеди?
— Вероятно — призна Мейсън. — Исках да разбера какво ще ми кажете по повод това, че сте била в
