багажника на колата.
— Никога не съм била там.
— А някои друг бил ли е?
— Не.
— Има кръв върху мокета, полицаите са открили това.
— Зная.
— И не можете да дадете никакво обяснение? Носът ви не беше ли разкървавен?
— Не.
— Знаете ли, ако само ви беше хрумнало да разкажете версията на Флийтуд с още малко вариации, за всяко нещо щеше да има обяснение, включително и за кръвта в багажника.
— Но аз ви казах истината, мистър Мейсън.
— Понякога една артистична лъжа може напълно да обезсили истината. Интересното в разказа на Флийтуд е, че е изключително логичен и ви представя в привлекателна светлина пред публиката. Но в същото време ви превръща в техническия убиец на съпруга ви, надява ви примката около шията. Ще ми се да намерите някакво обяснение за кръвта по мокета на багажника.
— Не съм в състояние.
— Хубавото във версията на Флийтуд е, че обяснява всичко — заключи Мейсън. — Предоставя на полицията един превъзходен, великолепен казус.
— Срещу мен?
Мейсън кимна.
— Не съм убила съпруга си, мистър Мейсън.
— Е, добре — отвърна Мейсън, — ще трябва да дадете показания. Следствието е стигнало до точка, когато вашата версия се съпоставя с версията на Боб Флийтуд. Вие не можете да обясните някои неща, докато Флийтуд обяснява всичко. Има някои веществени доказателства, които не са ми известни. Сега Трег ги проверява. Ако потвърдят версията на Флийтуд, както изглежда ще стане, убийството ще бъде ваше дело. Мога да ви отърва, като пледирам, че във вашия случай няма предумисъл или че сте го убила при самозащита, но тъй или иначе ще отговаряте за нанасяне на смъртоносния удар.
— Какви веществени доказателства потвърждават вината ми?
— Главно следите.
— Казах ви самата истина.
— Надявам се — отвърна Мейсън и направи знак на инспекторката, че разговорът е свършил.
ГЛАВА XVII
Наближаваше обед. Дрейк избарабани сигналния си код на вратата на Мейсън. Отвори му Дела Стрийт. Той влезе, последван от слаб, около шестдесетгодишен мъж.
— Спомняш ли си Бърт Хъмфрис? — рече Дрейк. — Работеше за теб, Пери, по случая с убийството на Мелроуз.
Мейсън кимна и поздрави:
— Здравейте, Хъмфрис.
Хъмфрис отговори с рязко, делово поклащане на главата, като човек, който носи важна информация и бърза да я предаде.
— Седни и им разкажи историята си — каза му Дрейк. После се обърна към Мейсън и вметна: — Веднага щом получих съобщението ти тази сутрин да изпратя някого до къщата на Овърбрук да разгледа за следи от кола наоколо, позвъних на Хъмфрис. Той работеше върху случая в Спрингфийлд. Скочи в колата си и замина на мястото. Имаше най-малко един час преднина пред полицаите. Успял е да направи пълно описание на всичко, което се е случило на мястото, преди те да пристигнат. Ядосали са се ужасно, когато го заварили там, но нищо не са можели да направят.
— Разказвайте — обърна се Мейсън към Хъмфрис. — Какво открихте?
Хъмфрис извади лист хартия от джоба си, разгъна го и каза:
— Направил съм карта, мистър Мейсън, но преди да ви я покажа, по-добре да ви разкажа накратко какво се случи. Отидох при Овърбрук и му казах, че търся следи от кола. Той помисли, те съм от хората на шерифа и ми издрънка всичко, което знаеше.
— Какво каза?
— Изглежда, че колкото повече мислел Овърбрук за всичко, свързано с Флийтуд, толкова по-неспокоен се чувствал. От начина, по който лаело кучето му, той бил сигурен, че някакъв шум е предхождал появата му на пътя. Овърбрук стигнал до заключение, че това трябва да е бил шум от кола и разговор между хора при излизането на Флийтуд от колата. Тогава, тъй като си пада ловец и разбира от следи, той тръгнал да проследява Флийтуд.
— Успял ли е да открие следите му?
— Да. Не непосредствено до къщата, но достатъчно близко до нея. В събота бе валяло силно и земята беше мека, а и след това продължи да ръми, ту по-силно, ту по-слабо, така че пръстта си оставаше доста рохкава. Това предоставяло на Овърбрук прекрасни условия за проследяване.
— И какво е направил?
— Проследил придвижването на Флийтуд без особени затруднения и стигнал до място, където имало следи от паркиран автомобил. Докато ги разглеждал, открил неща, които го накарали да се замисли дълбоко. Дори не се спрял, а продължил да върви.
— Сигурен ли сте в това?
— Разбира се. Следите му се виждат съвършено ясно. Той е вървял право до мястото, където е била паркирана колата, отклонил се е в посоката, в която е стояла предницата й и след това се е завъртял и е продължил да върви напред, докато е стигнал до черен път, минаващ по твърда земя. После се е върнал вкъщи, взел трактор с ремарке и натоварил ремаркето със стар дървен материал, който се въргалял наоколо, откакто бил разрушил кокошарника. Овърбрук закарал трактора и ремаркето обратно до мястото, където бил излязъл на черния път. Той изваждал една по една дъските и направил от тях тясна пътека, минаваща успоредно на неговите следи и стигаща до мястото, където бил открил следите от колата. Внимавал особено при поставянето на дъските. Слагал една или две и се връщал по дъсчената пътека за още дъски, поставял и тях и минавал отново по нея. Така Овърбрук е запазил всяка следа, отпечатана върху земята. Всичко се вижда съвсем ясно. Той е добър, грижлив човек и предполагам, че е свършил по-добре работата по запазване на следите, отколкото ако я беше оставил на полицаите. При сегашното положение те все още могат да се видят, независимо от полицаите, сновящи наоколо. Поне можеха, когато си тръгвах. Точно се готвеха да използват парижки гипс.
— И какво е станало после?
— След като поставил дъските, Овърбрук отишъл до пощата и позвънил на шерифа. Разказал му какво е открил и как е постъпил и шерифът се обадил на Трег. На Овърбрук казали да се върне обратно и да пази мястото до идването на детективите. Когато аз се появих и започнах да разглеждам наоколо, той помисли, че съм от хората на шерифа. Извика ми да обиколя къщата и да карам към фермерския път. Послушах го и Овърбрук ми показа дъсчената пътека, която беше положил и която водеше към мястото, където е била паркирана колата. Разказа ми какво е намерил. Направих скица на всичко и точно когато свършвах, се появиха шерифът и лейтенант Трег. Те бяха малко раздразнени от цялата работа. Благодарение на поставените от Овърбрук дъски обаче не бях объркал нищо и двамата реално нямаше от какво да се оплачат. Естествено, изритаха ме от мястото и вероятно щяха да ми вземат скицата, ако знаеха, че имам такава. Но Овърбрук не спомена нищо за това, докато не потеглих. Предполагам, че служителите вече си имаха свои собствени грижи, правеха скици и снимаха.
— Нека да погледна скицата — каза Мейсън. Хъмфрис я подаде през масата.
— Тук е отбелязано всичко. Ето мястото, където колата се е отклонила от пътя.
— Някакви съмнения, че това е колата, която ни интересува?
— Очевидно не. Там, където е стояла колата, почвата беше доста мека, но на мястото, където се е отклонила от пътя, могат съвършено ясно да се видят отпечатъците от четирите гуми. Гумите на колата на мисис Олрид бяха нови, от три различни марки. Тъй като колата е правила завой, има място, където следите
