на всяка от гумите, са ясно очертани. Също като че ли са били намазани с мастило и после прекарани върху лист хартия. Всеки детайл може да се види съвършено отчетливо. Предварително бях скицирал протекторите на всяка от гумите на колата на мисис Олрид, след като полицията я намери на дъното на урвата. Това е нейната кола или кола, която е имала абсолютно идентични гуми.
Мейсън кимна.
— Просто исках да си изясня този момент.
— Заповядайте — каза Хъмфрис, посочвайки картата. — Пътят минава точно покрай обработваемите земи. Or едната страна има ограда и люцерна, от другата страна са неоградени ниви. Там, където колата се е отклонила, земята е мека и следите се виждат ясно, както върху току-що навалял сняг. Сега погледнете на тази скица. Ето къде колата се е отклонила, продължила е дотук и е спряла. Можете да видите къде Флийтуд е слязъл от колата. Това са следите при излизането му през вратата от лявата страна. Виждате, вървял е покрай колата към предницата й и е пресякъл пред фаровете. Следите показват, че малко е завил, когато е стигнал до тази точка, почти пред фаровете. Поспрял е за секунда. Отначало следите му са обърнати в тази посока. Тук е стоял, когато е извикал на мисис Олрид при изскачането й от багажника на колата.
— Видяхте ли нейните следи?
— Ето ги на картата. Тя е изскочила от багажното отделение. Мястото е точно където би трябвало да се намира багажникът. Точно тук. Скочила е на земята и е започнала да тича. Вижда се, че е бягала с все сили право към този път. Покрит е с чакъл, така че не можахме да открием следите й, след като е стигнала до него. Но не би могла да отиде много далече. Трябва да е стояла там, чакайки. От това, което дочух да си говорят полицаите, преди да ме отстранят, за показанията на Флийтуд, излиза, че тогава той е извикал, че мъжът й е обезвреден и всичко е наред. И така можете да видите следите й съвършено ясно. Отишла е до пътя и е изминала известно разстояние по него. Никой не знае точно колко, но вероятно не се е отдалечила толкова, че да не чува, когато й извикат или да не вижда колата. Обмислила е всичко, обърнала се е и е тръгнала обратно. Това са следите й, когато е тръгнала назад. Можете да ги видите насочени право към мястото, където е била оставена колата. Движела се е точно към лявата врата, тази на шофьора.
— Какво е станало после? — попита Мейсън.
— Качила се е на колата и е потеглила.
— Откъде знаете, че го е направила?
— Преценете сам — каза Хъмфрис. — Изследвах внимателно следите. Тази рисунка ви показва точно какво се е случило. Тя е излязла от колата, изтичала е на пътя, върнала се е — и отново се е качила в колата. Флийтуд е излязъл от колата и е тръгнал към къщата на Овърбрук. Това са единствените следи. Колата е стояла върху мека почва. Никой не би могъл да се качи в нея или да слезе, без да остави следи. Ако Флийтуд се беше върнал в, колата, той щеше да остави следи.
— А следите на Овърбрук? — попита Мейсън.
— Те са направени тази сутрин. Можете лесно да ги проследите. Равномерна, непрекъсната редица от следи. Той се е отдалечил от къщата си, точно както съм нарисувал следите му тук. Започнал е да пресича отпечатъците, оставени от автомобила. После, като е помислил и е оценил тяхното значение, се е завъртял и е тръгнал обратно към фермерския път. След това е докарал трактора си и е поставил дъските.
— Не мислите ли, че някой би могъл да се качи в колата или да слезе от нея, като избира внимателно пътя си и…
— Невъзможно — каза Хъмфрис. — Почвата е толкова мека, че можете да видите дори следите, оставени от кучето на Овърбрук, докато е поставял дъските. За да покажа къде са, просто съм нарисувал множество малки точки. Не съм скицирал всяка отделна следа. Но това, което исках да кажа, е, че земята е толкова размекната, че дори куче оставя много ясна, дълбоко издълбана следа.
— И няма съмнение, че това са следите на Флийтуд?
— Ни най-малко. Можете да ги видите как тръгват от автомобила, обикалят колата. Тук е стоял, когато е погледнал назад към мисис Олрид. Тук е бил, когато се е завъртял и е хвърлил пистолета. Тук е продължил да върви и можете да проследите дирите му, докато е стигнал на осем или десет стъпки от пътя към къщата на Овърбрук.
Мейсън изучаваше замислен скицата.
— Вие сте сигурен, че тук е отбелязано всичко?
— Абсолютно всичко.
Мейсън каза:
— Ако тези данни са верни, те са страшно важни.
— Верни са. Всичко е там, върху земята. Никой не би могъл да влезе в автомобила или да го напусне, без да остави отпечатъци.
— Няма ли начин някой да се доближи до него, без да остави следи? — запита Мейсън.
Хъмфрис упорито поклати глава.
— Като намери някакъв път по твърда земя?
— Няма такъв.
— Или като… Почакайте за минута — рече Мейсън. — Какво ще кажете за въже? Имаше ли там висящи клони или…
— Няма никакви дървета на стотина стъпки наоколо. Има няколко големи, разклонени дъба, но те са толкова надалеч, че вероятно не биха могли да се впишат в картината. Не, мистър Мейсън, можете да разчитате на думите ми. Преценил съм внимателно ситуацията. Никой не би могъл да се качи или да слезе от тази кола, без да остави следи и следите, които са на тази карта, съответстват на всеки един отпечатък, оставен върху земята там. Когато колата е пристигнала и спряла, в нея е имало поне двама души. Единият от тях е била жената, очевидно в багажника, а другият — мъж, който или е седял на мястото на шофьора, или е излязъл от колата през предната лява врата, от която обикновено слиза шофьорът. Мъжът е обиколил колата, застанал е пред предните фарове и е преместил краката си в положение, което показва, първо, че е гледал към задната част на колата, второ, че е захвърлил пистолет. После е тръгнал право към къщата на Овърбрук. Жената се е върнала, качила се е на колата и е заминала. Това е единственият начин, по който колата би могла да се махне. Жената се е върнала, седнала е на мястото на шофьора и е заминала. Следите ни разказват цялата история. Който и друг да се е намирал в колата, докато е била паркирана тук, той е стоял вътре. Вижда се къде колата е била подкарана на заден ход. Там почвата е била мека и имаше само леки отпечатъци от буксуване, докато е завивала на заден. След това е продължила назад до покрития с чакъл път.
Мейсън изучаваше рисунката, потрепвайки с върха на пръстите си по края на бюрото.
— Е — каза Дрейк, — мисля, че е така, Пери.
Мейсън кимна.
— Разбира се — добави той, — не допускам, че е възможно да се използват тези следи като средство за установяване на самоличност. С други думи, имало е жена в багажника. Тя е излязла, вървяла е по пътя, тръгнала е обратно и се е върнала в колата, заминала е. Следите не идентифицират мисис Олрид, просто някаква жена.
— Разказът на Флийтуд я идентифицира — отбеляза Дрейк.
— Флийтуд лъжеше на всяка стъпка досега — каза Мейсън.
— Но за това има потвърждение — намеси се Хъмфрис. Мейсън допълни:
— Не се доверявам на Бърнис Арчър, Пол. Тя би могла да бъде тази, която е била заключена в багажника.
— Няма начин — рече Дрейк. — Спомнете си, че Бърнис Арчър е била в града в понеделник през нощта. Тя е отговорила на онова позвъняване от сервиза в Спрингфийлд. Има приятелка, която е прекарала вечерта с нея. Седели са и са си говорили до около един или два сутринта и после заедно са спали. Има само едно легло. Проверил съм Бърнис Арчър от край до край. Била е в апартамента си през цялата нощ в понеделник. Спомнете си, че мисис Олрид е спряла в сервиза в около седем часа и собственикът си я спомня, спомня си колата и Флийтуд. По-късно, някъде в около единадесет часа, колата се е преобърнала по наклона. Трябва да е било около десет и половина, вероятно около половин час, преди часовникът върху таблото на колата и часовникът на Олрид да спрат.
— Вярва ли полицията, че колата е преминала по наклона в единадесет часа, когато тези часовници са били спрели?
