— Не, те мислят, че мисис Олрид е нагласила часовника в колата и този на Олрид напред, за да си осигури алиби.
Мейсън стана от стола и започна да се разхожда.
— Трябва да вземеш предвид тези факти в съда — каза Дрейк, докосвайки листа.
— Зная, че трябва.
— Те са контролиращ фактор в случая — продължи Дрейк. — Каквото и да казва клиентката ти, Пери, то трябва да съответства на наличието на тези следи.
— Нейните показания не съвпадат с това тук, Пол.
— Ще трябва да съвпаднат, докато дойде време да седне на свидетелското място.
Мейсън каза:
— Ако тя говори истината, Флийтуд трябва да е взел някоя друга жена. Сложил я е в багажника, тя е излязла, избягала е и се е върнала и е откарала колата. Ако лъже, значи се опитва да запази някого. Въпросът е — кого?
— Патриша — каза Дрейк.
— Възможно е. Но как би могла Патриша да бъде в багажника на колата на майка си? Знаем ли къде е била тя в понеделник през нощта, Пол?
— Както изглежда, не.
— Разбери тогава.
— Ще се опитам.
— При тези следи, мистър Мейсън — каза Хъмфрис, — ако вие можете да се сетите за начин, по който тази жена би могла да излезе от автомобила, след като се е върнала, вие сте по-добър от мен. Би трябвало да е ангел или да има криле. Всичко е написано върху земята, качила се е обратно в колата и е заминала.
— И Флийтуд е бил при колата само един път?
— Да. Можете да видите следите му, отдалечаващи се от автомобила. Повече не се е връщал при колата.
— Освен, може би, ако Овърбрук лъже за времето, когато е поставил дъските там.
— Не е възможно — каза Хъмфрис. — Говорих със съседа му. Видял го е да поставя дъските там тази сутрин. Овърбрук му е казал, че иска да запази някакви отпечатъци, от които може би ще се заинтересува шерифът. Съседът е стоял и го е наблюдавал как слага дъските, после е заминал към пощата. Овърбрук е пристигнал само няколко минути по-късно, за да телефонира па шерифа.
— Ще трябва да приемеш версията на Флийтуд — каза Дрейк. — Когато най-сетне каза истината, той свърши добра работа.
ГЛАВА XVIII
Д. Т. Данвърс, познат между приятелите си като Д. Тайл Данвърс заради фанатичната си привързаност към произволен дребен детайл на всяко дело, беше назначен от областния прокурор за първото гледане па делото срещу Лола Факсън Олрид.
Данвърс, дребен, набит индивид, с дебел врат, нападателен и непреклонен в съдебната зала, но в личните си отношения приятелски настроен към човека, който му опонира, се спря при стола на Мейсън, за да се ръкуват, преди започване работата на съда.
— Е — каза той, — надявам се всичко да протече по стария познат сценарий. Вие ще си седите тук, правейки възражения и опитвайки се да ни накарате да изложим колкото може повече факти по случая от наша страна, така че да не се намесвате и да можете добре да се прицелите. После, когато дойде вашият ред, ще се спотаите и ще заявите, „Ваша светлост, вярвам, че обвинението установи достатъчно факти, които дават основание на съда за задържане на обвиняемия. При тези обстоятелства не виждам смисъл в този момент да представям аргументите на защитата.“
Мейсън се засмя:
— Какво става, Данвърс? Да не сте бил на къмпинг и да са падали гръмотевици наоколо?
Съдията Колтън зае мястото си и откри заседанието.
— Държавата срещу Лола Олрид. Какво е положението, господа?
— Обвиняемата е в съда, представена от адвокат. Обвинението е готово да започне — отговори Данвърс.
— Защитата е готова — обяви Мейсън.
— Призовете първия си свидетел — каза съдията Колтън.
Първият свидетел на Данвърс беше лекарят, направил аутопсията на тялото па Бъртрънд Олрид. Той описа с технически термини нараняванията по тялото, обяви причината за смъртта и изказа мнението си, че тя е настъпила някъде между девет и единадесет и половина в понеделник, през нощта.
— Можете да пристъпите към кръстосан разпит — обяви Данвърс.
— Възможно ли е всички наранявания, които описахте и които са причинили смъртта на жертвата, да са причинени от падане от петдесет или сто стъпки височина, докато жертвата е била в колата? — попита Мейсън.
— Би могъл да се изключи един удар в скулите, нанесен вероятно с някакъв кръгъл предмет, като цев на пистолет или лост, или къса, много тежка тръба.
— Възможно ли е той да е получен при падането от удар на главата в някакъв предмет, като ръба на таблото или кормилото?
— Мисля, че не.
— Мислите или знаете?
— Не, не зная. Естествено има известен момент на предположение. Разбрах, че мястото, където е спрял автомобилът, в който е намерено тялото, е било на известно разстояние от мястото на падането. В момента на първия удар силата на сблъскването все още е била значителна.
— Това е всичко — каза Мейсън.
Полицейски лабораторен специалист даде показания за резултатите от изследването на парче от мокета, подобно на тези, поставяни обикновено в багажниците на колите. Върху него били намерени петна, според него от човешка кръв.
— Кръстосан разпит — — обяви Данвърс.
— От коя група? — попита Мейсън. — От коя група беше кръвта?
— Нулева.
— Знаете ли кръвната група на обвиняемата?
— Тя също е нулева.
— Знаете ли от коя група е кръвта на жертвата, Бъртрънд Олрид?
— Не, сър, не зная. Не съм я определял.
— Просто сте открил, че кръвта по парчето мокет, за което сте разбрал, че е от багажника на колата на обвиняемата, е от същата група, както кръвта на обвиняемата. След това сте престанал да се интересувате или да разследвате повече.
— Е, аз…
— Така ли е или не е?
— Не.
— Какво направихте по-нататък?
— Аз… аз направих внимателен анализ, за да докажа че това е кръв и след това, че е човешка кръв.
— И после сте определил от коя кръвна група е?
— Да.
— И сте открил, че е нулева група.
— Да, сър.
— Открил сте, че и кръвта на обвиняемата е от същата кръвна група?
— Да.
— Наистина ли не знаете, че кръвта на четиридесет или петдесет процента от хората от бялата раса е
