премести на другия край на масата. Не щя даже да мръдне.
— Свързваш ли се? — попита иронично на Христина. Странно — чувах през тапата, все в ухото ми няма нищо.
— Почти. Не ми пречи!
Тя се изхили, а аз се ядосах. Нека си мисли, че правя нещо! Седнах на пода, затворих очи и започнах мислено да играя шах със себе си.
— Я! Как го направи? — чух гласа на Христина.
— В моя свят всеки го може. — Не бях се замислял, че не съм ги виждал да сядат на пода.
— Я стига си се подигравал!
Отворих очи да й възразя и щях да се задавя. Във въздуха пред мен светеше разтворена кесията на отец Геласий, и фигурите на нея бяха наредени точно както ги бях местил наум!
— Не зяпай, а кажи как активира връзката!
Преместих наум топа. Пред очите ми фигурката на дъската се премести!
— Не знам. Просто почнах да играя шах наум, и…
— Дай ми комуникатора!
Измъкнах го от ухото си — кесията и фигурите мигновено изчезнаха. Подадох тапата на Христина, тя я натъпка в ухото си и затвори очи. Известно време не ставаше нищо. След това компютърът на масата внезапно светна. На екрана се виждаше как тя ме дърпа за ухото, и ухото ми става цял разтег дълго. След това как ме удря с голяма тояга по главата, и наоколо летят и писукат птички. След това как ритва няколко пъти Отговорника отзад, и при всеки ритник от джобовете му хвърчат шепи метални тапи за уши. След това как сече на парчета компютъра на масата с брадва като на Гунар, два пъти по-голяма от нея самата. Това последното ми хареса.
— Хей, ще го повториш ли това с брадвата? Ангел Брадваря ряпа да яде!
Христина подскочи, отвори очи и ме зяпна. След това видя изображението на компютъра и се изчерви чак до върховете на ушите.
— Хайде, повтори го де! Страшно ми хареса как скачаш до тавана при всеки удар.
Тя ме изгледа сърдито и пак затвори очи. Екранът отново я показа как замахва с брадвата, но угасна, преди да се види какво сече. След това светна пак, и на него се запоявява какво ли не — рисунки от светещи линии, някакви неща, написани сигурно на латински (поне буквите бяха същите), след това повече цифри, отколкото в тетрадките на чичо Дамян, и после какво ли не. Накрая се появи лице, надраскано с бели черти върху черно, грозно все едно аз съм го рисувал, и изплезено. Христина отвори очи и се ухили победоносно:
— Хванах му цаката! Ако мама разбере какво имаме, ще й стане лошо.
— Сигурно и на татко — добавих аз.
— Още повече! — Тя извади тапата от ухото си и я пъхна в чекмеджето при металната кутийка. — А сега да се захващаме с уроците, иначе татко пак ще се сети, че нещо не е наред.
— Да не сте свършили пак някоя беля? — попита татко на вечеря. — Нещо сте прекалено примерни.
Христина се изчерви. Мама я изгледа много внимателно. Май се досещаше какво може да не е наред.
— Христина вече си има ново име — намесих се аз. — Казва се като някакъв чорап, не помня точно какъв. И си загуби компютъра на бас срещу Отговорника. Той не го взе, де, сигурно неговият вече скоро ще порасне…
— Затваряй си устата, тъпендер такъв! Глупчо селски…
Татко и мама се пресегнаха едновременно и хванаха Христина за ръцете. Тя се заопитва да ме ритне под масата, но успях да се дръпна навреме.
— Каква е историята? — попита татко.
Набързо разказах за връщането й в къщи. Докато привърша, тя беше изпоритала всичките крака на масата и беше започнала да преграква.
— А сега имам да ви питам нещо — заяви мама. — Христина, млъквай, за да не те шамаросам! Кажете ми и двамата дали Отговорникът ви е дал нещо! Без лъжи — ще ви хвана. Била съм Аугментирана.
Христина я гледаше уплашено. Значи сигурно наистина ще ни хване. Как тогава да й отговоря така, че да не се сети?… Отговорникът не ни даде трансмитера — изхвърли го. Ние си го взехме. И комуникатора също.
— Не. Не ни е давал нищо. Нито на мен, нито на Христина.
— Да ви е предлагал нещо? Например комуникатор за директна връзка с компютри? Или ти да си му искала подобно нещо, Христина?
— Не съм му искала абсолютно нищо! — кресна Христина, на път да се разреве.
— Нито ни е предлагал нещо. Освен на мен да играем на шах — добавих аз.
— Да ви е говорил нещо за Аугментираните?
— Нищо. Освен че им идвали прекалено много някакви Безтелесни и Преден фронт. Те какво са? И как така ту имат тела, ту нямат? И имат и по повече от едно, ако поискат? Нещо бетер самодивите и караконджолите ли са?
— Мария, успокой се — намеси се татко. — Заради комплексите си плашиш децата. Лъжат ли те?
— Не. Само че Отговорникът не би дошъл дотук само за да поиграе шах с Петърчо. Трябва да има нещо.
— И какво е според теб?
— Не знам. И ме е страх да не разбера прекалено късно.
— И да има нещо, можеш ли да се бориш с Аугментираните? Знаеш с какво имаш работа.
— Длъжна съм. Заради децата си.
Мама стана и излезе от трапезарията. Татко я последва. Останахме с Христина сами.
— На границата да се сети е — прошепна Христина. — Трябва да ги скрием някъде.
Двамата бързо отидохме до стаята й. Тя измъкна трансмитера и тапата от чекмеджето и ги бутна в ръцете ми:
— При теб няма да се сети да ги търси.
— Ама намери ли ги, сме вътре и двамата. — Тупнах ги обратно в скута й.
— Страх ли те е?
— Просто е разумен, Христина — обади се внезапно мама откъм вратата. — Сега ми ги дайте! Петърчо, не подозирах, че си толкова талантлив лъжец!
— Да видиш какво ми беше, като ме преметна! — заяви сърдито татко иззад нея. — И дали е хубаво десет години да не ти кажат, че Отговорникът на Възела ти е тъст!
— Не си попитал — защити се мама.
— И аз не съм излъгал! Само казах, че не ни го е давал или предлагал — обадих се аз.
Мама помрачня като буреносен облак:
— И как тогава го имате?
— Трансмитера го изхвърли той, защото не работел както трябва — обясни Христина. — А комуникатора го изхвърли ти. И ние си ги взехме от боклука.
Татко изгледа мама и поклати глава. Мама въздъхна:
— Личи си Аугментираният. Предсказал ни е до съвършенство. Ако не ви бях подслушала, нямаше да се сетя.
— Да се подслушва не е ли невъзпитано? — заяде се Христина.
— Понякога е детеспасяващо. Сега ми ги дай.
— Няма!
Мама направи крачка към нея, но татко я хвана за ръката — Христина светкавично напъха тапата в ухото си и вдигна трансмитера:
— Още крачка, и бягам оттук! Ако това е нарочно, трансмитерът сигурно работи! Иначе защо е подхвърлен?
— И къде бягаш? — отбеляза горчиво татко. — На Джунгла? Или на Ортодокс? Или на Средната земя,
