Едно възможно бъдеще (Версия 0.12)

висока, и разнообразието бива умишлено търсено.

Отношението на Аугментираните към Стандартните обикновено е много добро. Част от задължителното ранно обучение на Аугментирания е, че Стандартните може да ти отстъпват в едно, друго или дори всяко отношение, но това да ги смяташ за полухора е глупост на дребно, и дефектира собствената ти личност. (Поради типичния им начин на общуване Аугментираните усещат такива дефекти така явно, както Стандартните виждат физическите дефекти на събеседника си.) Въпреки това подобни Аугментирани могат да бъдат срещнати, особено от Стандартни (тъй като останалите Аугментирани не ги търпят лесно). Някои такива в крайна сметка стават престъпници; част от тях, за щастие много малка, свършват на световете- затвори.

СТАНДАРТНИ

Към 972 ОР разнообразието на расите Стандартни вече е трудно представимо за човек от началото на 21 век, и продължава да расте — непрекъснато се създават нови раси. (Някои пък изчезват, но създаването далеч надвишава изчезването.)

С доста напън расите, причислявани към Стандартните, са разделени на три групи: Хуманоиди, Трансформирани и Тласнати (Ъплифтирани).

Хуманоидите са тези раси Стандартни, които приличат в една или друга степен на хора (или поне не приличат особено на животни). Тук спадат класическите хора, Толкиновите раси, много дребни расички от най-различни светове, най-често фентъзи-ориентирани, и някои други. Над 95%, може би дори над 98% от Стандартните спадат към тази група.

Трансформираните са раси, които са избрали пълна трансформация на физиката им до нещо, което изобщо не напомня човек. Разликите в тази група, естествено, са много по-големи, отколкото при Хуманоидите — трудно е да се сравнява разликата между джуджета и елфи с тази между разумни птици и разумни костенурки (или дори саламандри).

Тласнатите са животински видове, които чрез селекция и/или генна намеса са били подсилени като разум до ниво владеене на втора сигнална система (използване на символи за предаване на идеи и представи, каквото и да значи това в конкретните случаи). Поставени са изобщо при Стандартните по две причини: заради приликата си с някои от Трансформираните, и защото все пак трябва да ги причисляват някъде, като вид признаване на разума им.

ХУМАНОИДИ

Като изключим Класическите, Толкиновите раси и базираните на някои популярни митологични образи, повечето (като брой) раси тук са ограничени до един свят.

Класически

Това са обикновените хора, каквито са по начало като биологичен вид. Това е, естествено, най- масовата раса Стандартни, смята се, че около 80% от Стандартните спадат към нея. Често към нея биват отнасяни и всички „други“; това повишава процента над 85.

При Класическите има най-големите разлики вътре в една раса, във всяко отношение. Причините са както че всякакви „други“ биват отнасяни най-често към Класическите, така и че повечето други раси, тъй като са изкуствено възникнали, имат ясни и строги критерии какво спада към тях, и какво — не: това предизвиква естествен стремеж към определен стандарт за индивид, какъвто за Класическите няма. При тях положението е обратното — всякакви опити за неприемане на дори много странни расово индивиди се тълкува като расизъм, и на много места се осъжда.

Класическите на практика не се различават от стандартния хомо сапиенс от 21 век. При повечето продължителността на живота стандартно е около 100–110 години, и здравето е подобрено, особено в напреднала възраст — това е единствената по-масова разлика, и и от нея има доста изключения, особено на конфесионални и някои други типове светове.

Доста Класически имат някакви дребни аугментации; на някои светове те са желателни, или дори задължителни.

Елфи

Това е вероятно най-рано възникналата не-Класическа раса — дефинирана е повече от петдесет години преди Разделението; първите й „лястовички“ датират от още по-рано, от времето на първите аугментации. Създадена от поклонници на Толкиновото художествено наследство, по-късно е привлякла най-различни хора (не всички по елфически чисти). Отначало са се отличавали от Стандартните единствено по елементи на външността. По-продължителен живот, дори до безсмъртие, са били добавени по-късно, други усъвършенствания — още по-късно. Повечето от тези усъвършенствания се дължат на група Безтелесни, получили прякора „Айнури“, работила с и върху елфите. Сегашния си вид елфите са придобили окончателно около двеста години след Разделението.

Елфите се класифицират като специален вид Стандартни, но в някои отношения ги смятат за Аугментирани. Аугментациите им са изцяло биологични, и се предават по наследство. Сетивата, ловкостта и координацията им далеч превъзхождат не само човешките, но и тези на почти всички животни; имат допълнителни мозъчни зони и слоеве мозъчна кора, които им дават способности, еквивалентни в очите на Стандартните на описаното от Толкин (смята се, че елфите всъщност имат мозък на високо Аугментирани, на който само най-горното ниво, на личността, е ограничено до що-годе човешки еквивалент, и взаимодействието с мощните допълнителни по-долни нива е изведено на подсъзнателно ниво). Способността им за концентрация също далеч превишава тази на Класическите.

Безсмъртни, или почти безсмъртни са (продължителността на живота им се оценява на не по-малко от 10 милиона години, ако няма нещастен случай, и нищо чудно наистина да е неограничена във времето); здравето им позволява да преживяват лесно рани и болести, смъртоносни за обикновените хора. Физическите им увреждания не просто заздравяват, а се възстановяват; по-тежките от тях — по-бавно, но за хиляди години вероятно дори отрязан крайник или извадено око биха израсли отново. (Твърди се, че това не е особеност на организма им, а се постига умишлено и с усилие; без съмнение обаче са нужни и биологични заложби.) Външността и физиката им са съвършени до нечовешка степен; нормално един елф изглежда като еталоните на човечеството за красота. Притежават някакво подобие на наследствена памет — личните спомени не се унаследяват, но общи наклонности и умения се предават в по-голяма или по-малка степен. Съчетанията на наследеното от двамата родители могат да породят ефекти, липсващи в родителите.

Доказано е, че организмът на елфите може да преработва не само традиционните храни на Класически, но и почти всякаква органична материя. На практика обаче почти всички елфи са вегетарианци (всъщност, не ядат дори доста храни от растителен произход). Критерият е доколко храната се получава чрез насилие върху нещо живо. Например никой елф не би отказал мляко или млечни продукти, но твърде малко биха яли примерно салата от зелени листа (защото тя е всъщност убито и нарязано растение). Нямат скрупули срещу консумирането на плодове, зеленчуци и зърна, но биха яли яйце само ако е било неоплодено (и са в състояние мигновено да разберат това, независимо как е сготвено яйцето). Идеята да ядат месо изглежда на повечето елфи точно както на стандартния Класически човекоядството; ако обаче месото не е от убито животно — например ако е биотехнологично или химически синтезирано — нямат възражения срещу него. Причината за всичко това е, че те разбират и усещат всичко живо много по-близко и ясно, отколкото Класическите.

Свръхспособностите на елфите биват наричани от Стандартните събирателно „елфически усет“ или „елфическа магия“; повечето от тях изглеждат за елфите така естествени, както на хората им изглежда естествено да могат да говорят или да виждат или чуват. Заради изключителните си сетива и допълнителните мозъчни зони, вършещи автономно сложна обработка на информацията, елфите умеят