неща, които изглеждат на Класическите невъзможни — да предвидят бъдещето с прилична точност, да помиришат миризмата в съседен космически кораб, да чуят как в създаден предмет отеква гласът на майстора му, да четат мислите на човек по негови стари вещи… Някои от тези способности не могат да бъдат обяснени като точен механизъм дори от елфите. Много Класически съвсем искрено смятат, че това е някакъв вид магия, нещо свръхестествено, непостижимо в рамките на природните закони.
Почти всички елфи живеят на т.нар. Толкинови светове — светове, моделирани по художественото наследство на Толкин. Малка част живеят по други светове.
Има елфи, които не гледат с добро око на елфи, които не са от Толкинов свят. Някои от елфите не гледат с добро око изобщо на раси, които не са Толкинови (включително на Класическите); има дори расисти, които не желаят да контактуват с никого освен с елфи. Те са известни като „елфи-шовинисти“, и са често подозирани в скрита наклонност към зло, или поне смятани за „пътят на злото към елфите“. Понякога Безтелесни са били запитвани дали тези елфи не подпомагат или участват в зли сили и групи; Безтелесните не са дали еднозначен отговор, но са заявявали, че ако това изобщо е възможно, то е много малко вероятно.
На тези шовинисти дължат появата си т.нар. Върховни елфи. Ядосани от проявите на расизъм сред елфите, около двеста години след Разделението Айнурите се отказали от по-нататъшна работа с тях като цяло. Заели се само с малък брой елфи, подбрани по достойнства на личността, и създали от тях най- доброто, което им било по силите. Тези елфи далеч превъзхождат обикновените във всяко отношение; те са и най-бързо развиващата се част от елфите. Твърди се, че мъдреците сред тях са равностойни на най- напредналите Аугментирани, и превъзхождат дори доста от Безтелесните, и че за обясняване на някои от развитите от тях впоследствие способности се е налагало привличане на интелекти чак от Предния фронт. Върховните елфи обитават две релейни групи в Толкиновия възел. Биват признавани за еталон за достойнства, мъдрост и величие дори от тези, които не ги обичат.
Като цяло елфите твърдят, че са отворени към развитие (отново „фундаменталистите“ сред тях са изключение). Поради дългия им живот обаче това развитие става много бавно, и най-често е в някакви специфично елфически насоки — мъничко повече мъдрост, или проницателност, или интуиция. Броят им се увеличава бавно, предимно за сметка на раждаемост, но има и приемане на нови членове на расата (което не става никак лесно).
Елфите изпитват наследствен стремеж към красотата, и имат феноменален усет за нея. Всеки среден елф би могъл за ден-два да сътвори нещо, равностойно на най-добрите шедьоври, създавани някога от Класически. Почти всеки елф е истински майстор в поне едно умение, било то владеене на словото, или коване на метал, или разбиране на другите; не са малко тези, които са таланти или гении в по нещо дори по елфическите критерии. Освен това, почти всеки елф се справя с на практика всички изкуства на нивото на талантлив Класически. Красотата на елфическите обиталища е нечовешка, и това често ги прави едновременно харесвани и нежелани от хората — няма как да живееш на място, където всичко е шедьовър, и на което не смееш да се отпуснеш и за миг, за да не повредиш по невнимание нещо безценно. Изработените от елфите вещи са пример за горното; на Мидгард живее във временно изгнание един елф (срокът на изгнанието е двеста години, и към 972 ОП вече изтича), наказан, защото е подарил изработен от него нож на свой приятел-човек, и това в крайна сметка е довело до война на един от световете, с повече от хиляда убити. Заради един нож… Музиката на елфите е най-добрата, сътворявана някога от човешкия род; Безтелесните твърдят, че е принципно невъзможно да се създаде по-добра музика. В заседателната зала на Научния съвет на Академия има стенопис, нарисуван от елф-художник; на пръв поглед той е абстрактно изкуство, но след кратко вглеждане човек започва да различава в него образи, да чува звуци и т.н. Твърди се, че в него е възможно да видиш какво бъдеще заслужаваш.
Красотата не е единственият белег на елфическите вещи. Те като правило са премислени до трудно представима степен, и често могат неща, които просто не е ясно как стават. Например повечето пост- Разделенски светове могат да изработят облекло, което да държи топло през зимата и хладно през лятото, да е леко за носене и да се сгъва в шепа, да не пропуска дъжд и вятър, да е с маскировъчен цвят отвън и ярък сигнален отвътре, и т.н. Твърде малко от тези облекла обаче, ако собственикът им изгуби съзнание, докато ги носи, при падането се обръщат с маскировъчната или сигналната повърхност нагоре, според каквото е по-необходимо и подходящо в конкретния случай — и повечето от тях го правят благодарение на вградена супертехника, и само богаташи могат да си ги позволят. Елфическите облекла винаги са такива, и са от най-обикновен плат — също направен от елфи, естествено… С елфически нож е страшно трудно да се порежеш неволно, но срязваш верига не много по-трудно от обикновена връв. Сварен от елфи чай, дори ако е от най-обикновена вода и чаени листа, държи изпилия го бодър и силен много часове. Наместени от елфи-лечители кости заздравяват без абсолютно никаква следа, че са били счупени; лекувани от тях рани никога не гноясват, и дори без лекарства зарастват така бързо, както ако са третирани със специалните мазила на Стражевите светове. Нежните наглед лодчици на елфите остават на вода и спасяват екипажите си в тайфуни, които потопяват атомни самолетоносачи. В елфически съдове водата и храната не се развалят с месеци, и съдовете се чистят просто с едно потупване, въпреки че нямат вид на тефлонирани… Списъкът може да продължава до безкрай.
В добавка към уменията си повечето елфи изпитват непрекъсната необходимост да създават, творят, подобряват и усъвършенстват. Понятието мързел е абсолютно неприложимо за тях (въпреки че често изглеждат, сякаш си почиват или безделничат). Дори когато спят, те също работят — съчиняват нещо ново, или го проектират, премислят или планират. Също, те могат да изтърпят без сън по седмица и повече, без това да се отрази на бодростта им, а обикновено спят по половин-един час дневно. Отделно от това, сънят на елфите напомня повече транса при Класическите — ако е нужно, те могат да се движат, и дори да вършат несложна работа, докато спят.
Като еталонно за елфите се смята умението им да стрелят с лък, вградено на генетично ниво от Айнурите: няма елф, който да не знае по рождение за какво служи и как се използва лъкът, и който да не може да победи с него, дори ако това е първият му опит, кой да е шампион на Стандартни. Елфите-воини довеждат това умение до абсолют: те са способни като на шега да улучат със завързани очи от стотици метри разстояние летящ прилеп или носено от вятъра перце, при по-малко от секунда между стрелите. Пак те са способни да останат незабележими в на практика всякаква среда — повечето Класически просто не могат да разберат как. Елф-воин с лък сред гората е безнадеждно смъртоносен противник — не съществува батальон автоматчици, снайперисти или каквито и да било специални части от Класически, който би имал шанс за оцеляване срещу него, освен ако не се предаде или не избяга много преди началото на боя.
Както и с всичко друго, елфите се справят с всякакви оръжия далеч по-добре от повечето Класически (макар никъде разликата да не е такава, както при лъковете). Ръководствата за действие на повечето Стражеви светове смятат за оправдано за прочистването на гора, град или друг терен с много прикрития от елфи да се използва атомно оръжие, или аналогични средства за масово унищожение. Дори Стражевите светове приемат с огромно облекчение факта, че няма случай елфи да са воювали срещу друго освен орки, и че са пословично миролюбиви — и се изприщват от идеята, че някой ден може свят на елфи да стане Стражев.
Причината за всичко това е в способностите на елфите — благодарение на невероятните им сетива и интуиция, и изключителната им способност за концентрация на тях се удава на практика абсолютно всичко, до трудно представима степен. В механичната изработка те конкурират джуджетата, макар и да е невъзможно да се сбърка какво е изработено от джудже и какво — от елф. Паметта им е предвидена от Айнурите да може безпроблемно да обслужва живот от много милиони години, един елф на практика никога не забравя нещо, на което някога е обърнал внимание, и мигновено прави асоциация с него при нужда. Научаването на кой да е език на Класически за елф е въпрос на няколко дни; елфите като правило говорят чужди езици без нито помен от акцент; някои измежду тях са успявали да овладеят перфектно дори хуздул, езика на джуджетата.
Официалният език, на който елфите разговарят помежду си, е Синдарин — леко модифицирана и силно обогатена версия на Толкиновия оригинал; твърди се, че по богатство превишава всички езици на Класически, и че на негова база много лесно и просто се изразяват дори метаконцепциите от специализираните езици на Аугментираните. Няма случай Класически човек да го е научил истински добре. (Причината не е в елфите — повечето от тях с удоволствие учат всеки пожелал. Класически, изучавали го по няколко месеца при елфи, обикновено могат да изразят с него повече и по-добре, отколкото на родния си
