Физическата им сила и издръжливост са пословични — за едно джудже цял ден катерене с товар на гръб, два пъти по-тежък от самото него, не се смята за сериозна работа. Средностатистическото джудже би могло с една ръка да вдигне здрав мъж и да го запрати на няколко метра, или с едно стискане да счупи костите на ръката или крака му. (Един от шампионите на Арената по борба, известен като Топуза, е полу- джудже — висок 165 см, тежи около 160 кг, и с юмручен удар смазва черепа на бик.) Затрупано под рухнала мина джудже често успява да си пробие път през стотици метри сринала се порода и да изпълзи без външна помощ. (Това обаче вече се смята за сериозно постижение дори от тях, и за легенда от доста Класически; обикновено стотина метра подобно ровене отнемат около седмица.) За щастие на другите раси, джуджетата не се интересуват особено от спорт (въпреки че реагират срещу официални забрани за участието им с довода, че това е расизъм).
Обичай на джуджетата е всеки мъж, освен престъпниците, да има право на поне едно дете — ако го пожелае. Бащата се задължава да издържа майката и детето до достигане на зрялост на детето. Майката редува ражданията — веднъж „се включва в задължение към рода“, веднъж избира баща сама (в този случай тя договаря предварително времето и размера на издръжката). Между отделните деца има по-малки или по-големи паузи, през които жените имат задължения наравно с мъжете. Обикновено жените имат по 4–5 деца през живота си, но при нужда този брой може да бъде завишен; и жените, и мъжете запазват плодовитост до двайсет-трийсет години преди края на живота си. Узнаването на тези подробности е струвало на учените-Класически стотици години търсене на джуджета, което биха ги разказали, и невъобразими суми, за да се съгласят дори такива изключения да говорят.
Случаи на деца на джуджета и Класически има, но са много редки. Помежду си джуджетата смятат тези от тях, които биха се обвързали с Класически, за „сбъркани“, но не проявяват дискриминация към тях или поколението им. Поколението може да съчетава черти на Класически и джуджета по всякакъв възможен начин, макар че твърде крайни съчетания обикновено са много редки.
Имало е случаи, когато джуджета са осиновявали и отглеждали Класически (както и обратното). Няма известен случай на деца между джуджета и друга раса.
По интуиция джуджетата могат да разберат (и често да ремонтират) дори непознат им като устройство и принципи механизъм, и с лекота разпознават от пръв поглед трудно различими един от друг материали; имат интуитивна представа кой материал за какво механично нещо е подходящ, и кой не. Направени от тях предмети или механични устройства, дори ако са съвсем прости, се ценят наравно с високотехнологичните произведения на Аугментираните, и с право — почти няма случай джуджешката изработка да се повреди, откаже или подведе по какъвто и да било начин. Без да са нечовешки перфектни като изделията на елфите, тези на джуджетата са направени „ама наистина както трябва“.
Джуджетата виждат отлично на тъмно — очите им са чувствителни към инфрачервени лъчи, справят се чудесно и при най-слаба видима светлина, слухът им превъзхожда човешкия и създава пространствено усещане точно като зрението. Обонянието им също превъзхожда човешкото, особено ако се касае до материали: едно помирисване на въздуха на мина, и джуджето ще може цял ден да ви изрежда подробности за нея.
Джуджетата са консервативни по отношение на много неща, но в никое толкова, колкото в облеклото. Когато си як и издръжлив като тях, шлемът и ризницата се усещат не по-тежки от лека шапчица и лятна риза, а когато си здравомислещ като тях, биват предпочитани пред всяко друго облекло и във всякаква среда. Изключително полезни са срещу врагове и при инциденти, а сред приятели… е, просто не пречат. Освен това, са и отлично заменяеми — джуджетата си приличат твърде много като телосложение и ръст, и естествено, няма различни мъжки и дамски модели. Под „официално облекло“ джуджетата разбират официални ризница и шлем. (Какво разбират под „еротично облекло“, и дали изобщо имат подобен термин, е загадка за всички Класически — вероятно защото надали някой е посмял да попита.)
Една пословица гласи: „Джудже без брада може, но без брадва — не“. За джудже без брада не е ясно, подобно нещо е изключителна рядкост, но тежката секира наистина е инструмент, към който джуджетата са пословично привързани. Уменията им с него са близки до тези на елфите с лъка (с тази разлика, че не е известно някой да им е вграждал това умение на генетично ниво). Най-нормална гледка е джудже, което цял ден е ковало желязо с тъпото на брадвата си поради липса на чук, след това да седне да яде, и със същата брадва да си отсече филия хляб и да я намаже с масло. А ако някой се подиграе на гледката, рискува да научи още една употреба на брадвата — и то толкова бързо, че да не разбере кога е отишъл на няколко метра от себе си. Джудже с бойна брадва може да бъде спряно като минимум с огнестрелно оръжие, по възможност автоматично — единичен куршум не пробива лесно обичайните джуджешки шлемове и ризници, а и да ги пробие, е малко вероятно да причини смъртоносна рана. И не с показването, а с употребата на оръжието — джуджетата не знаят що е страх, но знаят твърде добре що е позор.
Почти всички джуджета живеят на Толкиновите светове; Толкинови светове без джуджета са рядкост. Малко живеят на други светове; общопризнати са като майстори на механичната и ръчна изработка. Скарванията между родове джуджета са чести, но до трайна и непримирима вражда се стига рядко (като не се брои, че временните им вражди често продължават по няколко столетия). В основата на почти всички случаи, когато родове джуджета са търсили заселване на нов свят, стоят точно такива вражди.
Всички джуджета използват помежду си като основен един и същи език — хуздул. Базиран е на Толкиновия оригинал, и е сериозно допълнен и разширен от джуджетата (има доказателства, че първоначалното му обогатяване и структуриране е направено от Безтелесни). Не е известно кога и по какъв повод те са го избрали за свой основен език. Освен него, всяко джудже владее поне два-три от езиците на расите, с които контактува.
Джуджетата никога не използват хуздул помежду си пред други раси. Причината не е напълно ясна; официално езикът им не е тайна, и другите могат да го изучават. Структурата му обаче е странна и непривична; твърде малко са тези, които са успявали да овладеят логиката й, и да го говорят без грешки. Още по-труден за овладяване е акцентът на джуджетата: единствено елфи или специално Аугментирани са успявали да го овладеят напълно.
Странен елемент, подобен на Толкиновия оригинал, са имената на джуджетата — обикновено заемки от имена на околни раси. Сериозно се подозира, че джуджетата имат и „тайни“ имена на хуздул, но към момента няма сигурни доказателства. Запитани пряко, джуджетата обикновено отричат да е така.
Известни са с предпочитание към подземни жилища. Много от джуджешките обиталища на Толкиновите светове биха засрамили и най-буйното човешко въображение; за Гил-Естел, един от световете в Толкиновия възел, се твърди, че цялата суша и континенталният шелф са прокопани от тунели на дълбочина много километри, и че общата дължина на тунелите на джуджетата там е над двеста милиона километра. Никой не е могъл да провери това със сигурност, в смисъл да обиколи всичко, но малкото хора, посещавали тунелите на този свят, твърдят, че изобщо не се учудват на подобно число. Красотата на подземните царства на джуджетата често е впечатляваща, макар и доста различна от тази на елфическите обиталища.
Хобити
Хобитите са възникнали само две-три години преди Разделението. Вероятно са щели да останат съвсем малко, ако не е била изключително успешната им кампания за набиране на желаещи (носят се слухове, че Безтелесните са ги консултирали по въпроса). Предложението за спокоен, весел и охолен живот (и то доста над сто години), в пасторална и кротка среда, и с много приятно хапване и пийване, е срещнало отклик у доста хора, особено по-възрастни. В един момент е било допълнено с уговорката, че всеки, поискал да се присъедини към хобитите, започва това си съществуване като дете, дори ако като човек е вече престарял, и това е наклонило немалко везни. (Твърде малко от така убедените са знаели, че спомените за предишния им живот ще са доста мъгляви, но не е известно някой впоследствие да се е оплакал и отказал.)
Точният произход на расата е спорен. Самите хобити официално твърдят, че расата им е била създадена от поклонници на Толкин сред първите Безтелесни, и в това вероятно има голяма доза истина. В същото време се знае, че големи части от технологията на расата не са дело на Безтелесни, и че са използвани наготово елементи от расови технологии, предназначени за съвсем други раси. Неофициалното мнение на повечето учени е, че вероятно Стандартни или Аугментирани поклонници на Толкин са се опитали да скалъпят нещо хобитоподобно от части от технологии за други раси и разработени от тях добавки, и че Безтелесните са били поканени накрая да доправят нещата до стройна и стабилна расова технология.
