наблюдават на практика при всички. По начало са по-добре видими на тъмно; има, разбира се, и изключения.
Разнообразието на качествата между различните индивиди е огромно. Почти всички силфи умеят да местят предмети; някои обаче — не. Някои могат да стават невидими, някои — не. Някои могат да променят образа си, някои — не. (По неизвестни причини това един силф да изглежда като същество от другия пол е изключително трудно дори за най-умелите сред тях.) Някои са добре настроени към Класическите, някои — не (макар изключително рядко да се достига до открита вреда срещу Класически; случаи на пряко нападение и причиняване на рани или дори убийство на практика няма регистрирани). Някои живеят вероятно вечно, други — колкото Класическите; целият диапазон между тези две крайности също е възможен. Реално един силф живее, докато се чувства нужен; варира именно продължителността на това чувство.
Неголям процент от силфите активно работят заедно със Стандартни и Аугментирани, най-често по научни въпроси, или в професии, където качествата им биха били от особена полза. За повечето силфи обаче не е ясно с какво точно се занимават, или поне не е известно да се занимават с нещо смислено. Аугментирани твърдят, че светът изглежда за силфите по по-различен начин, отколкото за Класическите, и че за тях работа като примерно „събаряч на скрежа от игличките на боровете“ или „танцьор в лятното небе“ може да звучи напълно смислено и високо отговорно. Почти няма работа, към която да няма случай някой силф да е проявил интерес — с изключение на включващите насилие. Като че ли силфите не са особено съвместими с него.
Изглежда, че силфите не се чувстват добре, когато около тях няма други раси. Техни представители неведнъж са споделяли, че ако са сами, не изпитват много нужда от съществуването си. На родния им свят, Силфи, отначало почти е нямало други раси, но по-малко от двеста години след формирането на расата силфите са поканили да се заселят Класически и Аугментирани. Заселилите се там са малко — над девет десети от общото население на света са силфи, но и останалата десета изглежда достатъчно, за да поддържа смисъла на съществуването на другите девет десети.
Трансформирани
Точен списък на расите Трансформирани имат сред Стандартните вероятно само специалистите. Списъкът вероятно сравнително често (поне веднъж на всеки стотина години) търпи допълнения. Известни са случаи на изчезнали Трансформирани раси (напр. хората-октоподи на Бездъние), но те са далеч по-малко от новосъздаваните.
Инициативата за създаване на нова раса Трансформирани обикновено се подема от групи Стандартни. Някои дори разработват технологията за създаването на расата сами; в повечето случаи обаче им се налага да прибегнат до помощта на Безтелесните за окончателното й изчистване. (Има и раси, създадени изцяло без помощта на Безтелесните; някои имат проблемите си, примерно дългосрочна генетична нестабилност или фини ненапасвания на инстинктите и безусловните им рефлекси; птицехората на Полет, които са запазили високо технологично ниво, постепенно са успели да доведат расата си до на практика пълна стабилност, други раси също вървят по този път.)
За някои от расите Трансформирани се твърди, че са създадени заради практичност и пригаждане към условията. Някои са го направили по съображения за практичност (хуманоиди трудно биха живели на планета-океан), други — по „личен избор“, казано другояче, заради идеята (неофициално се смята, и вероятно е вярно, че всъщност всички са такива). Почти всичките раси имитират или поне се базират на някой земен биологичен вид, по-рядко на някой образ от художественото наследство.
Трансформираните раси обикновено нямат голямо разпространение — една раса като правило живее само на един свят, по-рядко отделни индивиди или малки групички живеят и на по няколко други свята.
Следва списък на някои от расите (далеч непълен; ще се допълва с времето, и при време :-)
Бездънци
Официално се смята, че тази раса вече е изчезнала. Възможно е да има отделни още живи нейни представители, но никой не се съмнява, че към 1100 ОР вече надали ще ги има.
Единствената известна към момента раса на хора-октоподи. Създадена е конкретно за един определен свят, наречен Бездъние — планета, покрита с около двеста километра дълбок океан. Животът в него е на два слоя. На дъното хранителната верига е базирана на хемосинтезиращи микроорганизми, използващи химикалите във водата, изхвърляна от немалкото подводни вулкани и фумароли. Нагорещената вода от тях се издига към повърхността и носи хранителни вещества, на базата на които, и със слънчевата енергия, съществува повърхностната хранителна верига, заемаща най-горните няколко километра. Разстоянието между тях е на практика безжизнено.
Бездънците са пригодени да живеят в горната хранителна верига. Създадени са като раса около двеста и петдесет години след Разделението; още преди създаването Безтелесните са ги предупредили, че мощността на повърхностната хранителна верига не е достатъчна, за да издържа генетично богата популация хора-октоподи, но те са настояли.
За Бездънците се знае сравнително малко. Средното тегло на възрастния индивид е около 50 кг, средната дължина на пипалата — 3,5–4 метра. Мозъкът тежи средно около килограм, и като цяло не отстъпва на стандартния Класически като възможности, а като пространствена ориентация и координация на осемте пипала го превъзхожда далеч. Хранят се с почти каквото и да било достатъчно голямо, за да си струва да бъде уловено и поднесено до устата. Продължителността на живота не е известна; предполага се, че е около тази на Класическите.
Женската носи в себе си обикновено единственото яйце до излюпването му. Тя и се грижи за малкото. За целия си живот една женска обикновено дава живот на четири до пет малки.
Бездънците общуват чрез два езика: „емоционален“ (промяна на цветовете и тоновете по кожата на индивида) и „фактологичен“ (движения, които или се виждат, или се предават чрез трептенията на водата). Когато се налага общуване с други раси, или другите раси използват превеждащи устройства (ако те са дошли на Бездъние), или Бездънците използват тяло на Класически, и общуват по стандартен начин (трансмитерът към техния свят има възможността да променя тялото на прехвърляните между техния първоначален вариант и тяло на Бездънец (за външните раси), или тяло на Класически (за Бездънците). Случаите, когато външен посетител е решил да се възползва от това и да стане Бездънец поне за малко, обаче са изключително редки.
Предполага се, че причината за измирането на расата е генетично изчерпване поради твърде малкия брой индивиди — не повече от десетина хиляди в най-добрите времена на расата. Някои учени обаче сериозно оспорват това и доказват, че дори хиляда индивида би трябвало да са достатъчни, за да не настъпи генетично изчерпване, а и то би изисквало десетки хиляди години; възможно е да има и други причини.
Птицехора
Известните опити за създаване на раса от хора-птици (или прилепи) са стотици, но са успешни само три-четири. От тях само един е създал многобройна, устойчива и развиваща се раса. Затова и повечето Стандартни знаят само за нея, и когато казват „птицехора“, имат предвид нея. (Което пък доста дразни другите.)
Създаването на расата е извършено като сътрудничество от Стандартни и Аугментирани. Отнело е почти осемстотин години, докато расата бъде стабилизирана до степен да не се нуждае от периодични генетични намеси, за да съществува, да се развива и да няма големи недостатъци в организмите или рефлексите си. На два пъти Безтелесни са предлагали помощта си да изчистят всичко за кратко време, но птицехората са отказвали, вероятно от гордост. И към момента продължават да работят по генетиката си, но вече за да я усъвършенстват.
