отвратителните криминални жаргони на Класически; бруталност и вулгарност, отразяващи отношенията помежду им; кресливост, предназначена да плаши и стряска по-слабите, или хленчене, което да погнуси по-силния… Почти няма човешки езици (за общуване — професионалните не се броят), от които орките да не са успели да създадат подобни жаргони. Странно изключение са елфическите езици (въпреки че орки понякога използват думи от тях в подигравателен смисъл; разликата в произнасянето обаче е такава, че най-често дори други орки не разбират какво се има предвид), и хуздул (вероятно просто е прекалено сложен, и орките не си дават труд да се мъчат с него). Макар и изведени от различни езици, оркските жаргони са до голяма степен еднакви: думата за едно и също нещо мож да е различна, но речниковият запас и структурата обикновено са преводими към друг оркски жаргон едно към едно, буквално. Това дава повод на много лингвисти да говорят за „оркски език“ или суб-език.
Интересен елемент е, че на някои места в оркските езици има думи, взети от Толкин; на много светове- затвори например те използват „урук“ за по-едрите орки. Произходът на тази дума обаче вероятно е от термините, с които околните хора ги обозначават.
Отначало е имало сериозни дискусии трябва ли да се позволява орките да имат поколение, и не заслужава ли то нещо по-добро. Безтелесните са обяснили, че орките е логично да имат право на поколение, и че всеки е длъжен да се оправя с това какъв се е родил — иначе те би трябвало да издигнат на ниво свръхразуми всичко живо от вируси нагоре, а преди това да превърнат в живо всичко неживо. Тезата им е била оспорена, но без успех. Въпреки това се смята, че Безтелесните наблюдават орките, и ако сред тях случайно се роди нещо, което заслужава да не е орк, намират начин да му дадат по-добри перспективи. Има опити Стандартни да отгледат малки оркчета като свои деца — твърди се, че е възможно те да бъдат доведени до рамките на като цяло приемливото за човек, но се искат огромни усилия и майсторско възпитание.
Една от привилегиите, които поколението на орките има в сравнение с първоначалните осъдени, е възможността да напуска света-затвор… ако успее. (Трансмитерите, които свързват такива светове, не пропускат обратно осъдените, но поколението им принципно може да ги премине — присъдата не важи и за него.) Орки често правят опити (някои — изключително изобретателни) да избягат от своя свят и да се преселят на друг. За щастие на човечеството, повечето от тези опити биват осуетявани на един или друг етап.
Често са били водени дискусии дали еволюцията няма в крайна сметка да произведе от орките нещо по-свястно. Много учени смятат, че това ще стане; Безтелесни от Свръзката са потвърдили, че вероятно това ще е точно така, и че е възможно нещото да е дори по-свястно от хората — но ще трябват десетки или стотици хиляди години, може би милиони. Към момента еволюцията само прави орките все по-гнусни — орки, които са шесто-седмо или по-нататъшно поколение, дори при най-майсторско възпитание след раждането не могат да бъдат доведени до човешката норма.
Официално орките се класифицират като… орки. Превъзхождат далеч Стандартните по изобретателността си за гадости, гнусотии и мръсни номера, и влечението си към тях. Много пъти Безтелесните са били питани дали превръщането в орк не включва промяна на психиката в такава насока; те винаги са отговаряли, че психиката на тези хора си е такава по начало, и животът сред себеподобни просто й помага да се изяви в целия си блясък. Вероятно са прави.
Чисто формално орките имат същото право на живот, както и другите Стандартни, но на техните светове рядко някой се интересува от права. Там, където с тях живеят и други раси — елфи, джуджета, хора — орките обикновено биват избивани като особено гнусни вредители. Пълното избиване на орките на един свят, с изключение може би на Стражев, е на практика невъзможно — хитростта им при криене превъзхожда човешката, и могат да оцеляват при сурови условия и дори с най-отвратителна храна (всъщност често я предпочитат). На много светове са провеждани масови кампании за изтреблението им, с ограничен успех — до най-много стотина години орките плъпват отново като хлебарки. Единствено елфите са успявали да прочистят свят от орки напълно (ако не броим няколко неуспешни опита на орки да се заселят на Стражев свят). На такива кампании не се гледа с добро око от различните правозащитни организации, но и те признават, че най-безмилостните врагове на орките са самите орки.
Около половината светове, на които има орки, са били или са светове-затвори. На останалите орките са били пренесени от Безтелесните, по техни си съображения, или са успели някак да се преселят сами. Минимална част от световете са си ги внесли умишлено по една или друга причина.
Силфи
Най-голямата раса Хуманоиди, създадена след Разделението. (Спорно е доколко са всъщност хуманоиди, но в крайна сметка класификациите ги слагат там.) Нейни представители живеят постоянно на около сто и двадесет свята. Доминиращи до степен да са един от основните тезауруси само на четири; на всички обаче запазват своята особеност и уникалност.
Точният произход на силфите не е напълно документиран. Предполага се, че идеята за тях идва от легенди, митове и базирани на тях художествени произведения. Била е дооформена и харесана от смесена група Стандартни и Аугментирани, установила се на Силфи (това си име светът е получил по-късно; официалното му име е Легенда, и е фентъзи-свят). След това за съдействие са били помолени група Безтелесни, които създали на тази база технологията на расата, и прехвърлили към нея повечето от групата.
Броят на силфите не е точно известен. Знае се, че той расте — от време на време силфи помолват да им се разреши да се заселят на още някой свят. Предпочитат фентъзи-светове, но има случаи да са заселвали пост-Разделенски, Племенни и почти всякакви други. Веднъж дошли на света, силфите стават все повече, докато не достигнат някакъв предел за този свят. За повечето светове, на които ги има, този предел е доста нисък (обикновено между хиляда и десет хиляди); за малко е по-висок; за много малко силфите са значим процент от населението. Достигнат ли предела, силфите поддържат населението си на това ниво.
Най-точната дума какво представляват силфите е духове. Тялото им няма веществена съставка, и е изградено изцяло от система полета. Хранят се пряко с енергия — слънчева светлина, или лунна, или вулканична топлина (по-точно температурна разлика), и т.н. Обикновено един силф може да усвоява основно само един тип енергия и до някаква степен още два-три, рядко по повече.
Почти без изключение силфите се делят на мъжки и женски. Съотношението на половете е приблизително равно. Определящо за пола на един силф е самоусещането му, и то е почти невъзможно да бъде променено. Външна разлика между мъжки и женски не може да се формулира лесно, но обикновено оставят някак ясно усещане от кой пол са (при децата — не толкова ясно, макар че и техният пол е на практика фиксиран).
Деца се създават от мъжки и женски силф. Точният процес на създаването е неясен за Стандартните; твърди се, че включва сливане на енергетичните им полета, което за силфите изглеждало като точен еквивалент на секса при Класическите. Как точно това води до появата на деца не е известно. Детето обикновено е едно, рядко две или повече — близнаци; близнаците винаги са еднакви, и се различават само по имената си (обикновено също почти еднакви). Времето за израстване на децата до възрастни силфи, както и всички други качества при силфите, се определя от същността им. Същността обаче може в известна степен да бъде определена чрез възпитанието по време на детството. То определя и личността, а оттам и качествата на силфа. Личността може да се променя и при възрастни силфи, но много по-трудно и бавно. Децата унаследяват качества от родителите си, но могат да проявят и нови — точно както е наследствеността при хората.
Какво точно може един силф зависи почти изцяло от това какво представлява личността му. Силфът има тези умения и качества, които пасват хармонично на личността му. Ако личността му се промени, силфът може да загуби стари качества и/или да придобие нови. (Също и дори ако просто бъде убеден, че дадено качество е естествено или не за него — но това не е лесно.) Дисхармонията на уменията и качествата на силф е точен еквивалент на физическата инвалидност при Класически, и се случва понякога; обикновено логично умение или качество липсва, по-рядко нелогично е налице.
Външността на силфа също зависи от качествата му — тоест, може да е доста различна. Винаги е в някаква степен призрачна, и почти винаги е в някаква степен хуманоидна; като минимум две очи се
