език; има случаи, когато групи или дори народности Класически са го приемали за официален, но в среда без елфи той бързо губи много от богатството си.) Всички елфи, израсли на Толкинови светове (и почти всички други) също така владеят и Квенеа — „церемониалният език“, също базиран на Толкиновия оригинал (и също много обогатен), но насочен предимно в сферата на официалното общуване. Навсякъде, където елфите имат контакти с други раси, говорят и техните езици.
Елфите са строго моногамни, и с много редки изключения имат по само един брак през живота си. Сексът се възприема от тях като пълно физическо и душевно сливане, и твърдят, че изисква сериозна личностна подготовка; ако е предназначен да създаде дете — много повече от обикновено. (Това е според тях причината раждаемостта при елфите да е толкова ниска — подготовката за създаване на дете обикновено отнема на двамата партньори поне сто-двеста години, и после им е нужно няколко пъти по толкова време, за да се възстановят в това отношение). Твърдят, че Класическите, а и другите раси, не могат дори да си представят степента на полученото сливане. Това е според тях причината изневери между елфи да са невъзможни.
Бременността сред елфите трае около 2 години, като може да варира като продължителност с по около половин година, а при нужда — и повече (майката може да регулира хода й, и при нужда да спре развитието на детето за неограничено време); физическото израстване на елф трае около сто години, и също варира. Често, но не винаги по-дълго носените и растат по-бавно; често, но не винаги по-дълго носените и по-бавно растящите елфи са по-надарени. Твърди се, че колкото по-старателна е подготовката на родителите преди зачеването на детето, толкова по-даровито е то. Изследвания на екип Аугментирани през периода 820–960 гг. след Разделението са доказали, че подготовката за създаване на дете на елфите увеличава богатството и качеството на наследствения им материал, и че спецификата й се отразява в спецификата му. По тяхна молба Айнурите са предоставили точната схема за реализирането на този ефект; оказало се, че за пълното й разбиране са нужни ресурси, с които обикновено разполагат само Безтелесните.
Известни са случаи на деца на елфи и Класически. Ако майката е Класическа, детето винаги е Класическо, но много често е по-даровито и съвършено физически от повечето хора. Ако майката е елф, детето може да бъде Класическо или елф; повечето Класически смятат, че майката може да определи какво да бъде то. Елфите твърдят, че майката може да го определи, но при това тя винаги прави преценка къде реално ще е мястото му. Дори Класическите деца на майки-елфи са буквално по средата между двете раси; продължителността на живота им обикновено е няколко пъти тази на Класическите, и притежават в някаква степен повечето качества на елфите. Обикновено наричат такива деца полуелфи (на някои светове дори официално ги смятат за отделна подраса). Няма известен случай на деца на елфи и друга раса освен Класическите.
Известни са случаи на осиновяване, или само отглеждане на Класически деца от елфи. Подобни хора обикновено много напомнят полуелфите — отстъпват им в биологично отношение, но като личности понякога дори ги превъзхождат; много рядко проявяват лидерски аспирации, но ако обстоятелствата им наложат такава позиция, стават изключителни водачи. Случаи на успешно отглеждане на деца-елфи от Класически на практика няма — твърде очевадно е, че Класическите не могат да дадат богатството и пълнотата на възпитанието на елфите; в малкото случаи, когато Класически са отглеждали деца-елфи, на определен етап децата усещат, че им е нужно нещо повече като възпитание, и си намират начини да отидат сред елфи, за да го получат — понякога дори след навършване на зрелостта си (поне по човешките критерии — осемнайсетгодишно дете-елф обикновено превъзхожда далеч връстниците си Класически интелектуално и като зрялост, но физически е като петгодишно Класическо, и му остават поне още осемдесет-сто години растеж и възпитание). Отделно пък обучаването на подобно дете е психически тормоз за повечето учители — наглед три-четири годишно дребосъче, което обаче като правило е лидерът на класа, не се интересува от пакости, помни и разбира перфектно всичко (включително комплексите и проблемите на учителя), забелязва всичките му грешки (но се старае да не го показва, и се отнася към учителя си с безупречно възпитание и скрито зад него искрено доброжелателно снизхождение)…!
Джуджета
Признати са за отделна раса петнадесетина години преди Разделението (макар че ги има от поне още двадесет години преди това). Историята на създаването на расата е много оплетена и с много неизвестни. Едно е сигурно — не са създадени от или заради почитатели на Толкиновото наследство.
Смята се, че нещата са тръгнали от експериментална генетична технология, създадена в минния отдел на голям мултинационал. Точните подробности не са ясни, но се смята, че технологията е включвала ръст и физика, подходящи за работа в мини, много голяма физическа сила и издръжливост, минимален интелект, сравнително голяма продължителност на живота (150–200 г.), както и някои особености на психиката, желани от потенциалните работодатели — потайност, затвореност, неприязън към външни хора, и др. Информацията за създаваната технология изтекла, и в медиите се вдигнал голям шум за „превръщане на хората в послушни роби“ (твърди се, че в нещата има пръст вътрешно боричкане между отделите на мултинационала, провокирано от агенти на конкуренцията). Към нещата проявили интерес правозащитни организации и държавни органи, и мултинационалът трябвало да се откаже от прилагането на технологията. Тя била продадена на неголяма генетична фирма, която се опитала да я приведе в приемлив за закона вид и да изчисти грозната й слава. Интелектът бил върнат на нормално ниво, продължителността на живота била удължена допълнително до 300–500 години, много от особеностите на психиката били отстранени, намалени или променени в нещо по-незаробващо. Имиджът на технологията обаче оставал ужасен, не само заради старата й слава. Носели се слухове, че в някои отношения, особено изчистването на психическите особености, фирмата си е свършила работата доста половинчато. (Понякога се подмята иронично, че това важи и за интелекта. Обикновено зад гърба на джуджетата — иначе не е никак безопасно.)
За да променят имиджа, от фирмата заложили на художествени образци — добавили някои външни елементи, досистематизирали психическата схема, и я обявили за Толкиновите джуджета (Преди това никой не я е свързвал с тях.). Това не помогнало твърде много — фирмата в крайна сметка фалирала. Технологията на расата попаднала в ръцете на двама официални купувачи и десетина лицензирани преди фалита, всеки от които претендирал за пълните права върху нея, водел съдебни битки с всички останали, и я продавал и пробутвал полулегално в Третия свят и сред бедните слоеве с каквато реклама намери за добре. Тази официална история обаче не може да обясни доста от особеностите на расата; вероятно е доста непълна.
Джуджетата са смятани за странна в много отношения раса. Почти всички категорично отричат прогреса и развитието, поне във вида им, който имат предвид обикновените хора. Културата им е странна смесица от войнственост (поне на външен вид) и потайност. Държат се настрана от повечето други раси; огромен куп неща, касаещи джуджетата, не биват съобщавани на други раси при на практика никакви обстоятелства. Не е ясно какво е направило джуджетата такива; не е ясно и защо сред тях на практика няма изключения от тези особености; предполага се, че е някакъв генетичен ефект, или ограничения, заложени при първоначалното създаване на расата от минната корпорация, но точни подробности или увереност по въпроса няма.
Класификацията им не е напълно избистрена; официално се водят като Стандартни с известни аугментации. Продължителността на живота им е между 250 и 500 години (смята се, че по-кратките случаи обикновено са плод на неразбирателства, решени със секири), бременността трае около година, израстването на джудже до възрастен индивид — около 30 години. Обикновено джуджетата запазват в пълна степен физическите си и интелектуални възможности почти до самата смърт; джудже със склероза или старчески маразъм е изключителна рядкост, и обикновено не му остават повече от няколко месеца живот. Интересни са приликите и разликите с Толкиновите джуджета: жените при тях също са не повече от една трета, приличат твърде много на мъжете (включително са им напълно равностойни като физически възможности), и т.н. Обикновено джуджетата са високи около 1,20 м, тежат около 60–70 кг, изключително широкоплещести са, с широк гръден кош и къси и масивни крайници. Физиката им е невероятно здрава — падане от десетина метра височина (при земна гравитация) рядко им оставя нещо повече от синини. Костите им съдържат въглеродни влакна и флуороапатит, и имат здравината на титанова стомана: далеч не всяко огнестрелно оръжие е в състояние да пробие черепа на джудже. Сриване на мина върху джудже най- често не успява да му счупи нищо важно.
