Отначало е имало доста опити да се създаде и дефинира „език на хобитите“, базиран на Толкиновия оригинал. Толкин обаче не е оставил достатъчно, за да се създаде лесно пълноценен език, на Безтелесните вероятно не им се е занимавало, а хобитите бързо са довеждали всеки опит до караници за подробностите. Накрая се е утвърдил вариант на английския от средата на 20 век, с много заемки от Толкин и от местни английски наречия. Интересното (макар и никак не чудно) е, че този език с времето става все по-„хобитов“: макар и да няма много общо с описания от Толкин, дори не-лингвисти веднага отбелязват, че този език е „много хобитски“.
Хобитите са не особено известна раса. Броят им не е известен, предполага се, че не е малък; хобити живеят на около триста свята, почти всички Толкинови. Приемат охотно желаещи да станат хобити, с уговорката това да са много възрастни или нелечимо болни хора, и психологията им да е добре съвместима с хобитовия начин на живот.
От всички Толкинови раси хобитите най-точно съответстват на оригиналното описание на Толкин (като изключим леко удължения живот). Да си хобит означава да водиш весел, спокоен и щастлив живот. (И никак не е трудно постижимо — реално обикновеният селянин в пасторални райони си е жив Толкинов хобит, остава само да му понамалят ръста.) Дупките и смяловете им, облеклото и обичаите — всичко е точно като извадено от Толкин. Хобитите твърдят, че от всички Толкинови раси те спазват най-точно правилата на Мъдреца, както те наричат Толкин — и май са прави. (Забележка: буквалната дума е „The Wizard“, но хобитите я използват в смисъл по-скоро на мъдрец, отколкото на магьосник, и смятат, че магията реално е продукт на дълбоки познания — тоест, на мъдрост.)
По отношение на Толкин хобитите имат един специален принос. От тях е била създадена странна, но много красива и изящна теологична постановка. Тя твърди, че описаиият от Толкин свят е напълно реален, и в определен смисъл физически представлява реалното човечество, макар и без обвързване с определено място, свят или момент в историята. Че ефектът на тази връзка е, че всичко, описано от Толкин, в някакъв смисъл се е случило, случва се или ще се случва (много често и трите едновременно) в реалния свят. И че Толкин и Гандалф реално са едно и също лице — неговите прояви в двата различни свята; че творчеството на Толкин е полуосъзната комбинация от реална история и автобиография. И че реално Толкин / Гандалф е Пазителят на техния свят (или светове; броят е без значение), и че се грижи за него. Тази теология е спечелила на хобитите уважение и симпатия сред елфите — те твърдят, че тя е вярна по много начини, разбираеми само за елф или Безтелесен свръхразум.
Официално хобитите биват класифицирани като подвид Стандартни. На много светове обаче те биват дискриминирани заради ръста си (не че се случва често хобит да попадне на сто километра от дома си, та камо ли на друг свят). Продължителността на живота им е около 130 г. Големите семейства с много деца са на почит сред тях, но не всеки може да се похвали с такова семейство. Заради това, и заради сравнително по-голямата продължителност на живота броят им не се увеличава твърде бързо; подозира се и че доста хобити, чиято психология не се връзва много с хобитовия начин на живот, получават възможност да изберат друга раса.
Орки
Повечето не-Класически раси са възникнали чрез набиране на желаещи. С орките не е така. Произходът им е от осъдени на изгнание престъпници, за които не е могло да се намери никакъв подходящ свят, и са отказали преструктуриране на личността (виж „Светове-затвори“).
Орките живеят на стада. В стадото никой не може да понася никого, но напусналите го моментално стават плячка на околните стада, или на своето (канибализмът сред орките е най-нормално нещо, и като вид храна е направо изискан на фона на много други техни предпочитания). Също, орките обожават да унищожават всичко свястно и полезно около себе си; в това отношение те са по-преуспели и от най- съзнателните сатанисти, така че около стадата им обикновено се простира пустош, негодна за живеене дори за тях, и те непрекъснато мигрират от едно на друго място. Всекидневието на стадо орки би накарало за не повече от ден всеки нормален човек да пожелае да умре, просто за да не гледа какво става наоколо — дори ако не се случва на него. Цитира се изразът на един от първите (и последни) изследователи на орките: „По-добре месец във вана с лайна, отколкото минута сред орки!“
Продължителността на живота им като биологични заложби е (по данни на Аугментираните) около 100– 110 години, но при техния начин на живот се смята, че реално е около 25–30 години; за женските е още по-кратка. По-силните използват по-слабите, вкл. децата, като роби; съберат ли се двама или повече орки на едно място, моментално между тях се установява този вид отношения. Именно той е и причината да съществуват стадата — по-силните орки в тях пазят робите си от следващите по сила, за да има кой да им робува, и така им осигуряват някаква минимална защита.
Стандартният орк е по-нисък от средния Класически, но е по-набит и доста по-силен. Вариациите в ръста и размера надвишават тези при Класическите — има орки, високи колкото висок мъж, но има и такива доста под метър и половина. Пъргавината им е над средната за хората; координацията и ловкостта обаче са обикновено като на човек без спортна тренировка. Обикновено цялото им тяло е покрито с гъста, остра и твърда козина, най-често черна или тъмносива; в горещите райони на световете-затвори обаче не са рядкост племена без козина. Чертите им обикновено са далеч по-неправилни от тези на Класическите; причината е както по-вариабилната генетика, така и условията им на живот. Вариациите са огромни, но без изключение не особено красиви; предполага се, че Безтелесните имат пръст в това, но доказателства липсват.
Орките виждат сравнително добре на тъмно, и обонянието им доста превъзхожда човешкото. Организмът им е доста издръжлив на неблагоприятни въздействия — рани, студ, влага и т.н. се понасят по- лесно, отколкото при Класическите. Имунитетът е доста по-добър от човешкия. Особено силна е устойчивостта срещу отровни вещества — отрова под каквато и да било форма, която би убила Класически, най-често само причинява на орка неразположение. Особено устойчиви са срещу естествени биологични отрови — ядат безпроблемно развалени храни, отровни гъби и пр., от които Класически би починал в адски мъки. Външна разлика между мъжките и женските на практика няма; самите орки рядко се интересуват от пола на себеподобните си, освен за типично оркски забавления; на тези забавления обикновено се дължи и забременяването сред тях — каквито и да било нежни чувства са им непознати.
(Един интересен момент е фактът, че повишената издръжливост и способности на орките са реализирани от Безтелесните чрез генетични технологии, взети почти едно към едно от елфите, каквито са били към момента на създаването на първите орки — тоест, в някакъв смисъл описанието на Толкин за създаване на орките от елфи е повторено. Безтелесните, създали схемата на орките, твърдят, че така просто им е било най-лесно. Има обаче доста опити за анализи дали това е случайно. От Свръзката са съобщили, че един Безтелесен, който принадлежи към Предния фронт, още оттогава посвещава непрекъснато колосални ресурси за анализ дали това е случайно — и за почти хиляда години все още не е успял да стигне до еднозначен отговор; че сред Безтелесните тази задача в известен смисъл има славата, която е имала преди теоремата на Ферма.)
Раждаемостта сред орките е много висока — тъй като децата трудно оцеляват до възрастни (обикновено не повече от 15% доживяват до зрялост), и заради краткия живот са се сменили доста поколения, еволюцията е поработила здраво в тази насока. Бременността е около 180–200 дни, средно по 3 деца на раждане (това е дело на Безтелесните — иначе орките щели да изчезнат, без да оставят поколение… все едно то е изтрябвало на някого, включително на самите тях), женските след 12–13 годишна възраст раждат на практика всяка година (това пък си е заслуга на самите орки). Децата почти веднага след раждането вече могат да пълзят и разпознават по инстинкт какво става за храна — буболечки, червеи, недостъпкана зеленина (женските орки не кърмят, и се интересуват от децата единствено като потенциални роби; в това отношение те са по-разсъдливи от мъжките, които често се забавляват с децата по оркски — например как най-ефектно да изкормиш гадинката с един удар). Официално няма известни случаи на деца между орки и друга раса.
Орките нямат свой официален език, както повечето други не-Класически раси. Новоосъдените престъпници отначало говорят родните си езици; на световете-затвори тази реч бързо се изражда в оркски жаргони. Лингвистите са отбелязали общи черти на всички оркски жаргони: бедност на езика (няколкостотин, рядко до две-три хиляди думи); изключителна гнусност, надминаваща далеч и най-
