В целувката му имаше някаква свирепост, сякаш той искаше да й нареди да живее, да диша. Устните му бяха хладни и влажни и все пак не съвсем изстинали поради топлината, излъчвана от тялото му. Тя обви ръцете си около врата му, за да посрещне по-удобно решителната му уста. Вече не я интересуваше дали отново щеше да падне във вира; Никоу я държеше със силните си и сигурни ръце.
Езикът му се потопи в устата й, сякаш се опитваше сам да се спаси. Той откри нейния език и тя посрещна настойчивите му тласъци, сякаш го уверяваше, че бе жива — напълно жива — и се чувстваше добре.
Тя усети меката му мокра брада върху брадичката си. Целувката стана по-нежна, езикът му се вдигна и тя въздъхна. Нима това бе всичко?
Не. Тя не искаше да спре. Обхвана с ръце главата му, зарови пръсти в мокрите му коси и го придърпа към себе си. Движеше главата си в бавни, прочувствени кръгове, за да може да вкуси от него. Докосна леко устните му с езика си.
Той й отвърна с още по-голяма страст. Пейдж загуби представа за това, къде се намираше, коя беше тя, тъй като се отдаде на хипнотичната сила на устата му, която се впиваше в нейната.
Въпреки това, твърде скоро всичко свърши. Никоу отдръпна главата си. Като я държеше все още в обятията си, той закрачи към края на вира. Не я пусна на земята. Тя и не искаше той да направи това. Чувстваше се твърде немощна, задавена не само от водата, но и от огъня, който целувките му бяха запалили в нея.
Тя увисна надолу с ръце, все още обвити около врата му, и глава, склонена на гърдите му. Хладната му, мокра тениска се галеше в бузата му.
Тя усещаше всеки негов допир — едната му ръка, хванала я през раменете, а другата — под колената. Бризът шепнеше към прогизналото й тяло. Тя чувстваше как мускулите на Никоу се разтягаха, докато ходеше.
Нещо в нея се раздвижи и й показа нейната чувствителност към мъжа, в ръцете, на който се намираше.
Като повдигна главата си, тя започна да го изучава през изпаренията върху все още мокрите очила. Наистина не желаеше да достига брега. В изражението на лицето му се забелязваше решителност, брадичката му бе властно вдигната напред. Той не каза нищо. Тя също.
Дали този път най-накрая нямаше да я уволни заради необмислените й действия? Но признанието му, че бе победен, я бе накарало да се пошегува с него: да го бутне във водата, да се скрие зад водопада.
А и тези негови целувки си заслужаваха всички нейни действия.
Никоу не забави крачка, когато излезе от водата и стъпи върху калния бряг. Не спря да върви, докато не стигна буйно израсналата трева, която се развяваше на вятъра по брега. Тогава той внимателно положи Пейдж на земята. Ръцете му останаха върху гърба й, сякаш да я подкрепят, докато тя сядаше върху мекия килим трева.
Страхувайки се да направи и едно движение, тя все пак се осмели да го погледне в тъмните непроницаеми очи. Те се взираха в нейните. Какво ли си мислеше той? Беше ли й ядосан?
Неуверена в себе си, тя се опита да сведе глава, но усети пръстите му под брадичката си.
— Време ли е за нашия пикник? — промълви тя със забит в гърдите му поглед.
— Гладна ли сте? — Въпросът избоботи дълбоко в гърлото му и Пейдж, без да го погледне, внезапно усети, че той не говореше за храна.
Беше ли гладна? Тя беше тук сама с най-красивия, най-чудесния мъж, който някога бе познавала. И двамата бяха вир-вода. Тениската му се бе залепила за тялото му, като подчертаваше всеки негов стегнат, силен мускул. Тя се страхуваше да погледне надолу, за да види какво разкриваше нейната собствена мокра тениска.
Беше ли гладна?
— О, да — прошепна тя.
Той я положи внимателно на земята, после се обтегна до нея. Тя случайно погледна нагоре. Горещият му поглед я хипнотизираше. Тя стаи дъх, когато ръката му се протегна към нея. Дългите му, силни пръсти започнаха да я галят през тениската, а после продължиха нагоре. Когато стигнаха гърдата й, тя въздъхна и затвори очи.
Мислите й се вихреха във водовъртеж от усещания, обаче изведнъж нещо неочаквано й хрумна. Какво щеше да стане, ако…?
Сигурно не. Сигурно каквато и причина да имаше Никоу, за да я целуваше, това не беше магия.
Но само за всеки случай тя мислено повика Милисънт!
Нищо. Никакъв отговор. Дори не усети мириса на люляци.
Благодаря ти, Боже.
И после тя не мислеше повече за нищо, докато Никоу я изучаваше с двете си ръце. Пейдж, свикнала да участва активно в живота си, а не да остава безучастна, започна разследване със собствените си пръсти, като докосваше мократа му тениска, галеше издатината на ключицата му и усещаше с дланите си заоблеността на твърдите му гръдни мускули. Когато ръцете му започнаха да се движат надолу, нейните направиха същото.
Мокрите му джинси едновременно я възбуждаха и ядосваха. Те се впиваха в него и загатваха всяка извивка на формите му. Той, изглежда, също бе раздразнен, защото започна бързо да разкопчава колана й.
Тя се обърна. Той свали очилата й и ги постави внимателно до нея. После издърпа през главата й мократа тениска. Свали сутиена й. Кожата й бе все още влажна и тя почувства как зърната й настръхнаха даже преди той да започне да ги милва с пръстите, а после и с устните си.
Ръцете му отново се плъзнаха надолу и тя го привлече към себе си, но само за момент. Допирът на ризата му до голите й гърди я подразни. Тя започна да дърпа тениската му през главата. Трепетът на ръцете й я затрудни, но не за дълго. Скоро гърдите му останаха толкова голи, колкото и нейните. Гъсти златисти косми покриваха добре оформените му мускули и се изостряха в тясна ивица над колана на панталоните му. С учестен и пресеклив дъх Пейдж позволи на пръста си да последва ивицата, докато коланът му не я спря.
С дълбок стон, Никоу отново впи устни в нейните. Тя усети как и остатъкът от дрехите им изчезна. Ръцете му я галеха навсякъде. Допирът му бе нежен, но възбуждащ. Тя също го изследваше: рамената му, вдлъбнатините на гърба му, стегнатите му задни части. Гласът й се разнесе в леки, непознати за нея звуци и краката й сами се разтвориха. С желанието да породи у него същото сладко страдание, тя последва възбуждащата ивица косми по корема му. Ръката й го хвана, твърд и горещ, и тя не бе сигурна дали стенанието, което чу, бе негово или нейно, или и на двамата.
Той се повдигна и легна върху нея. Силата и тежестта му й изглеждаха познати; те бяха в същото положение на летището, и още веднъж в спалнята му през нощта, когато тя бе блестяща за кратко време. Но раздвижването, което бе усетила тогава, бе бледа сянка на удоволствието, което сега я приковаваше. Тя се топеше от горещината му, чувстваше се слаба от твърдостта му.
И тогава той започна да влиза в нея. Беше внимателен, но тя се почувства оживена, подивяла, жадна за него. Заби го в себе си и простена от внезапната болка, която избухна в нея.
Той се поколеба.
— Моля те — прошепна тя. — Не спирай.
Ритъмът на бедрата й го улесни да продължи навътре в нея. Тя падаше в незнайна за нея, прекрасна пропаст и да спре щеше да бъде по-мъчително, отколкото можеше да понесе. Той посрещаше и надминаваше ритъма и когато тя стигна връхната си точка, лекият му вик и внезапното му спиране й показаха, че е свършил.
Тя не помръдна. Искаше да усети вкуса на момента: тежестта и топлината му върху нея, забавеното движение на гърдите му, когато той си поемаше въздух, потта им, аромата му на есенни листа и цитрусови плодове, смесен с миризмата на мускус.
Когато собственото й дишане се успокои, тя внезапно се почувства нервна. Тя се бе любила с принца на Даргентия, нейния работодател. Какво трябваше да направи сега? Какво можеше да каже?
Не съжаляваше за това, което се бе случило. Това бе такова велико преживяване! Щеше да го запомни като чудно събитие в своето твърде обикновено съществуване.
