Но сега какво?
Никоу се извърна от Пейдж, ядосан. Бе позволил на здравия си разум да се поддаде на облекчението, че Пейдж не се бе удавила, и на своите собствени хормони. Какво трябваше да направи сега?
Пейдж Конър бе очарователно същество, пълно с противоположности. Кой би помислил, че такава безгранична чувствителност можеше да се крие под практичните й дрехи? Привидно скучният й вид, правата й и обикновена прическа, очилата й — всичко това бе маска, под която се криеше една тигрица.
Той не съжаляваше за преживяването. Беше се наслаждавал на всеки миг от него.
Но той трябваше да се владее, ако знаеше, че тя бе девствена.
Дали сега тя щеше да предположи, че той й дължеше нещо? Дали това не бе част от план, за да го накара да се ожени за нея?
В края на краищата тя бе американка. Но в живота си той бе срещал както добри американци, така и лоши. И въпреки недоверието му, което го предпазваше като щит, нищо у Пейдж Конър не показваше, че тя бе интригантка.
Тя му предаваше гласа на собствения му народ. Караше го да повярва на легендите. Търсеше легендарните скъпоценности. При все че той трябваше да потуши инстинктите си, щеше да я подложи на разпит.
Когато се обърна отново, тя бе с гръб към него. Наполовина се бе облякла в мокрите си дрехи.
Нима се срамуваше? Чувство на вина премина през него. Той се облегна на лакът и се загледа в нея. Прекрасните й кехлибарени очи бяха ококорени, непрестанно мигаха, докато оглеждаха всичко наоколо, но не и него.
Ръката му я обгърна, когато тя се сви на пашкул под оскъдното си облекло.
— Трябваше да ми кажеш — каза меко той.
Тя подскочи.
— Какво?
— Това бе първият ти път, Пейдж. Трябваше да ми кажеш. На колко години си?
— Двадесет и девет. Има ли някакво значение?
Тонът й бе отбранителен и той се засмя.
— Не, но ти си рядко срещана жена.
— Направила съм няколко опита — отвърна мрачно тя. — Само от любопитство. Но никога не излизаше нищо.
— А този опит? — попита с мек глас Никоу.
— Този бе успешен — прошепна тя. После тя прочисти гърлото си и се претърколи, за да го види. Отново опъна тениската по тялото си. Гледаше го втренчено, въпреки нефокусирания си поглед, което показваше, че се нуждаеше от очилата си.
— Любопитството ми този път бе задоволено. Аз… аз се радвам, че стана. Но не желая това да попречи по някакъв начин на професионалните ни отношения. — Тя вдигна гордо малката си, решителна брадичка, сякаш го предизвикваше да й се противопостави. — Ще свърша работата си, както се бяхме споразумели. И искам също да продължим търсенето на Легендарните. Но ние просто можем да забравим за това… ако искате.
Наистина ли го мислеше? Той погледна в красивите й, светлокестеняви очи и не откри нищо, което да противоречи на думите й. Завладя го чувство на нежност. Докосна бузата й с показалец.
— Не искам, Пейдж.
Тя затвори очи, сякаш с облекчение, а после ги отвори отново и се усмихна. Погледът й падна върху тялото му. Чудеше се на какво разстояние виждаше без очила. Мисълта за погледа й го възбуди.
Тя му обърна гръб, докато си обуваше бельото. Той започна също да се облича, като едновременно с това наблюдаваше грациозните й движения. Почти се отказа от решението си да я остави. Но те трябваше да се връщат в замъка. Там щеше да разполага с достатъчно време да я опознае по-добре. Да я научи на повече неща — при все че тя, изглежда, схващаше бързо. Той се усмихна.
Когато се облече, прокара пръсти през косите си.
— А очилата ми?
Той ги откри заровени в гъстата трева и ги постави на ушите й. Като ги побутна леко върху носа й, се наведе над нея и я целуна.
— Време е да се връщаме — каза меко.
Тя кимна. После, сякаш импулсивно, тя обви ръце около врата му и наведе главата му, докато устните му отново се впиха в нейните. Езикът й се потопи в устата му и той простена, когато тялото му отвърна на тази ласка.
Но когато той издърпа тениската й от панталоните, тя се изтръгна от прегръдките му.
Пленителните й, тъмнозлатисти очи проблеснаха под очилата и тя се засмя.
— Време е да се връщаме — повтори тя.
Глава петнадесета
Никоу направляваше колата, без да се замисля за това. Не че разполагаше с голям избор по обратния, криволичещ, планински път, заобиколен от дървета. Но имаше проблем с ръцете си. Те го сърбяха. Повече от всичко на света му се искаше да ги откъсне от волана и да ги прокара през меката, копринена коса на Пейдж, която все още бе влажна. Да докосне гладките й бузи.
Той я поглеждаше. Често при това. Тя неведнъж наведе глава, за да скрие изражението си зад завесата от красивите си черни коси. Неповторимите й кехлибарени очи проблясваха в златисти оттенъци на процеждащите се през листата слънчеви лъчи, които си играеха по лицето й.
Може би той трябваше да се подчини на желанията на своите поданици. Да се ожени за обикновена жена може би не бе толкова лошо — не и ако тази обикновена жена бе Пейдж Конър.
Той отново я погледна. Тя се усмихна срамежливо с тези сладки свои устни, все още подпухнали от целувките му.
— Забравихме пикника — внезапно промълви тя.
— Така ли? — Изненадата му трая само миг. Задоволяването на друг, по-ненаситен глад го бе накарало напълно да забрави за храната. — Нещо против?
Тя поклати глава, после обви с пръсти малкия медальон с лебеда, който бяха намерили на мястото на Легендарните.
— Не можем да се откажем, знаеш това.
Разбира се, че тя нямаше да му позволи да се откаже. Едно от най-привлекателните неща у нея бе нейната непреклонност.
— Ако имаш някакви други хрумвания, кажи ми.
— Искам да разгледам пръстена ти с печат и Алфред отново да повтори всичко, което знае за него. Може би някой от нас ще се досети.
Той се сещаше за много неща и всички те бяха свързани с Пейдж Конър. Как някоя като нея толкова сладка и срамежлива можеше да се превърне в такава страстна тигрица?
Не бе сигурен, но искаше да провери това отново. И отново.
Навярно можеше да съобщи на бала, че си е намерил своята обикновена булка и…
Колата се удари в една бразда и отскочи силно.
— О! — възкликна Пейдж до него и се хвана за контролното табло.
Никоу бързо завъртя волана, за да овладее колата, и се върна отново на пътя. Но рязкото движение го бе разтърсило.
Контрол. Трябваше да упражнява по-силен контрол върху мислите си. За какво си бе мислил? Без значение колко хубави жени бе виждал, какви върховни преживявания бе имал, той бе правил любов с тази жена.
Актът бе неповторим. Той бе една смесица от чувства, които го бяха завладели от темето на главата му до върха на пръстите му — и някои други върхове между тях. За няколко минути се бе почувствал по-силен, отколкото при освобождението на кралството му.
