остров, който вероятно винаги е бил италианско владение, но вълшебната фея на Пейдж добави ред-два в книгите по история за някакво въображаемо кралско семейство, за да представи промененото его на Пейдж в достоверна светлина.
— Да, предполагам, че мога да ви я препоръчам.
Предполагам? И нищо по-блестящо за нея? Пейдж едва не се намръщи. Знаеше, че трябва да прекрати тази тема; повече въпроси за самата нея могат да доведат до отговори, които тя не искаше да чуе. Но продължи:
— Тогава историкът е жена?
— Да. Отлична професионалистка. Изключителна.
Какво наистина си мислеше за нея? Преди да успее да разбере какво да стори с раздразнението си, Алфред влезе в залата и направи знак на Никоу.
— Извинете ме — каза принцът. Той попи устните си със салфетка и стана от мястото си.
Пейдж го наблюдаваше, докато той се отправяше към прислужника. По дяволите! Скучното описание на американската историчка я нараняваше.
Е, добре, тя нямаше да позволи на това чувство да развали вечерта й. Обърна се към мъжа, който седеше от дясната й страна.
— Не ви ли се струва, че храната е прекрасна? — попита тя принц Михаил.
— Да, вечерята е чудесна. — Английският му бе гърлен със силно подчертан акцент. — Харесва ли ви?
— Много. — Тя дари на принца една прелестна усмивка.
Когато отвърна на усмивката й, дебелите му бузи се издуха като балони и почти закриха светлокафявите му очи.
— Какво ще кажете за един танц по-късно?
Бе планирала да не се отделя от Никоу нито за миг тази вечер. Така винаги щеше да знае къде се намира той и можеше да го подкрепи, ако възникнеше някаква неприятност. Но не можеше да обясни това на мъжа до себе си с нос като на мишка.
— Може би — отвърна тя и сведе поглед престорено свенливо.
Усмивката му се разшири и разкри един златен зъб.
Пейдж погледна към Никоу. Той и Алфред разговаряха много оживено. Алфред държеше в ръцете си някакви книжа и двамата често поглеждаха към нея.
Дали Алфред не я бе издал? Дори това да бяха резултатите от проучването му за Монтебик, нищо не можеше да разкрие истинската й самоличност.
Освен ако Милисънт не се бе провалила. Но Алфред сигурно щеше да я прикрие. А дали/?
Тя изгуби апетит. Когато Мейбъл дойде на тяхната маса, за да попита дали всички харесват ястията й, тя се втренчи в наполовина пълната чиния на Мейбъл.
— Нещо не е ли наред? — попита загрижено тя. Поне по лицето й се виждаше, че не я бе разпознала.
Храната бе чудесна, но не така стоеше въпросът с опасенията на Пейдж. За да успокои готвачката, Пейдж отвърна:
— Толкова съм развълнувана, че почти нищо не мога да хапна.
Това бе истина. Една огромна буца заседна в стомаха й, когато Никоу се приближи. Дали сега щеше да я изхвърли като мръсно коте?
Но той се усмихна и отново седна на мястото си. Не направи коментар за това, което го бе откъснало от вечерята, когато се върна към ястията на масата.
Тя нямаше да се безпокои повече за това. Поне не много.
Скоро чиниите бяха отсервирани. Пейдж забеляза, че сред лакеите бяха и двамата братя Ле Бланк — пламенните привърженици на легендите, — които тя бе видяла да говорят с Едуард. Може би присъствието им въобще не биваше да я изненадва. Никоу бе наел даргентийци отвсякъде, за да помагат за бала. Все пак тя и тях, заедно с Едуард, щеше да държи под око. Но да наблюдава трима души само със своите две очи, това бе твърде голяма хапка за нейната уста.
По-добре — и по-забавно — беше да съсредоточи вниманието си към Никоу.
Засега вниманието й бе погълнато единствено от храната пред нея. За момента всичко бе спокойно. Десертът се състоеше от лека френска торта и плодов сладолед от Италия. Кафето бе силно и тъмнокафяво, с цвят, който й напомняше за очите на Никоу.
После вечерята приключи.
Пейдж стана, когато Никоу издърпа стола й. Тя се обърна към него и успя да застане толкова близо до него, че почти опря гърдите си в неговите. Тя погледна в разширените му от дързостта й очи.
— Как ще прекараме остатъка от вечерта, ваше височество?
— Както вие пожелаете.
Тя се усмихна двусмислено. Но каза само:
— Да потанцуваме.
— Така да бъде.
Докато принцът я водеше към дансинга, оркестърът засвири нова мелодия. Усети изгаряща топлина на мястото, където той докосна ръката й. После я завъртя в ритъма на мелодията.
Дълбоките му, тъмни, хипнотизиращи я очи се втренчиха в нейните. Когато Пейдж се унесе в танцовите стъпки по дансинга, изпита импулсивното желание да прокара пръсти по неговите чувствени, усмихващи се устни, да докосне копринената му брада. Тя се засмя на глас. Чувстваше се, сякаш вълшебната пръчка на Милисънт висеше над нея и сипеше щастие върху главата й. О, каква прекрасна вечер се очертаваше пред нея в обятията на IKOV.
Първият танц продължи много по-дълго от три минути, може би, за да компенсира това, че Никоу не бе танцувал с нея преди вечерята. Когато той свърши, Никоу я хвана за ръка и я отведе до края на дансинга. После я пусна и направи лек поклон.
— Благодаря ви, ваше височество. Сега трябва да ме извините.
Кръвта на Пейдж замръзна във вените й.
— Но… — Къде бе блясъкът на Милисънт сега, когато тя така отчаяно се нуждаеше от него? Едва се сдържа да не сведе глава, за да прикрие тревогата в очите си. Вместо това протегна ръце нагоре, за да стегне диадемата си. — Но, ваше височество, аз се надявах, че цяла нощ ще танцувате с мен. — Тя приглади леките гънки на дългата си, бяла рокля.
— Нищо не би ме ощастливило повече от това — каза той, — но разбирате ли… — Той посочи към всички онези танцьори, които се бяха присъединили към тях — цяло море от блясък и красота. — Всички те са мои гости. Не искам да пренебрегвам никого. Сигурен съм, че ще можете да танцувате, колкото пожелаете. Толкова очарователна жена като вас… — И той й обърна гръб. След миг хвана за ръката една грациозна жена в рокля с цвят на праскова, чиято шия напомняше на Пейдж за лебедите.
Тя стоеше там разгневена. Как можеше да опази Никоу, ако не танцуваше с него през цялата нощ? Нима не ставаше така в приказките — принцът е толкова очарован от принцесата, че не обръща внимание на никой друг? Милисънт! — извика Пейдж наум. — Какво да правя сега?
Продължи да кокетничиш, скъпа, отвърна гласът в мислите й.
Така и направи. Първо потърси с поглед тромавия принц Михаил. Той бе в края на дансинга, като очевидно се чудеше на коя от прекрасните млади дами да се спре. Предишната му партньорка Сюзън се намираше близо до него, но сега тя блестеше в обятията на друг, много по-елегантен от него мъж. Лицето на нещастния Михаил бе тъжно, докато светлокафявите му очи не се спряха върху Пейдж.
— Принцесо! Забавлявате ли се?
Тя нацупи долната си устна.
— Не, Михаил. Все още не съм танцувала достатъчно.
— Бихте ли… Искам да кажа, ще ми позволите ли следващия танц?
— А защо не, ваше височество. Ще ми бъде много приятно.
Той я завъртя в кръг и тя се опита да не обръща внимание на резките му прикляквания и подскоци в сравнение с грациозните движения на принц Никоу.
Наблюдаваше блясъка и великолепието, когато другите танцьори се въртяха под нежните звуци на
