— Разбира се, че може и така да стане — каза той, — но истинската причина за бала е да превърне тази страна в голяма туристическа атракция. Смятате ли, че това място може да се превърне във втори Лондон, Париж или Рим?
— Много е хубава. — Пейдж се опита да скрие отбранителния тон в гласа си; той нямаше и най-малка представа, че за нея тази страна бе от огромно значение. Решена да го подтикне да разкрие плановете си, тя се наведе към него заговорнически и излъга:
— Дочух, че принцът е открил съкровището на даргентийската корона. Вярно ли е това?
Едуард бе висок мъж, а когато се изправи, изглеждаше още по-висок.
— Не зная, ваше височество. Но ако причината, поради която сте тук, е да се опитате да се ожените за богат и могъщ принц, губите си времето.
— Но принц Никълас не е ли…
— Той със сигурност не е богат, а ако неговата власт наричате могъщество, то подозирам, че това няма да продължи дълго време. Твърде скоро ще загуби и нея. — Дълбокият, мрачен смях на Едуард смрази Пейдж.
— Разкажете ми нещо повече. — Тя се насили да се усмихне и докосна диадемата си, като се наведе към него.
Кестенявите му очи се присвиха и после той отново се засмя.
— Не, не мисля, че трябва. Но дръжте очите си отворени… — Той, изглежда, се задави със собствените си думи, а после възвърна самообладанието си. — Помислете върху това: ако възнамерявате да свържете вашето семейство и страна с Даргентия, скоро ще откриете, че е по-добре да си потърсите друга партия. — Той се протегна към нея и я потупа по рамото с облечената си в ръкавица ръка.
Тя се застави да премигне кокетно с очи, без да потрепери.
— Ще имам това предвид — отвърна меко тя.
Но мислите й бяха безрадостни. Ако правилно бе разбрала недоизказаното от думите на Едуард, той намекваше, че нещо наистина щеше да се случи на бала. Той вероятно си мислеше, че щеше да се добере до властта. А това можеше да се случи само ако Даргентия не успееше да развие туризма си.
Тя вдигна поглед към претъпканата галерия и се заслуша в развълнуваното жужене на гласовете.
Тази нощ нещо трябваше да изплаши гостите.
Тази нощ.
Слуховете, изглежда, бяха истина. Едуард трябва да бе подстрекавал поданиците на Никоу да настояват за неговото сляпо спазване на легендите и женитбата му с обикновена жена.
Пейдж трябваше да предотврати всяка намеса. Дали нямаше да й помогне, ако преглътне отвращението си към Едуард и да се залепи за него? Сребърната лисица, изглежда, бе харесал принцеса Елеонора.
Но както и преди си бе помислила, коварният план може би се задействаше от само себе си. Може би никой нямаше нужда да чака сигнал от Едуард.
По-добре беше да се залепи за смелия, упорит Никоу, който я вбесяваше.
Тя го потърси с поглед, като се опитваше да не изглежда това твърде очевидно.
— Тези танцуващи двойки са такава прекрасна гледка — обърна се тя към Едуард.
— Не сте ли чули легендите, ваше височество? Ако принц Никоу има и капчица разум, той ще си избере булка от горната галерия, а не оттук, в балната зала. — Той срещна погледа й и се усмихна изкуствено. — Може би трябва да се качите там горе и да го изчакате.
Дали не я бе разпознал? Не, разбира се, че не. Той просто се опитваше да се подиграе с ослепителната принцеса, която мислеше, че държеше в обятията си. Тя се засмя.
— О, но тогава, мосю, той със сигурност няма да ме избере. Съмнявам се, че принц Никълас от Даргентия би се оженил за жена, която се е пошегувала с него.
Това бе единственото истинско нещо, което бе казала през тази вечер. Но вече не я бе грижа за себе си. Единственото й желание сега бе само успехът на Никоу и оцеляването на Даргентия.
Съзря принца в центъра на дансинга. Сега танцуваше с ниска, слаба жена, със ситно накъдрена коса с широко падаща, морскосиня рокля.
Ако изпитваше толкова силно увлечение към принцеса Елеонора, защо тогава я избягваше? Той със сигурност можеше да танцува с нея всеки втори танц.
Не й се искаше да остане дълго време с Едуард, при все че все още желаеше да го държи под око. Тя вдигна поглед към кавалера си в очакване.
— Искате ли да танцуваме? — попита той.
— Разбира се.
Когато валсът приключи, Едуард, изглежда, искаше да запази компанията на принцеса Елеонора за себе си, но Пейдж се извини.
— Мисля, че имам нужда от почивка. — Когато той се опита да я последва, тя се усмихна сладко и вдигна ръка. — О, моля ви, не искам да ви развалям празника. Има толкова много други млади дами, които с радост ще приемат да танцуват с вас.
Тя бързо се оттегли, а после се извърна, за да се увери, че Едуард не я следваше. За щастие, той се бе спрял да поговори с една ниска блондинка в дълга, черна, прилепнала по тялото, рокля.
Когато следващият валс започна, Пейдж застана близо до дансинга. Погледът на принц Никълас блуждаеше сред тълпата. Принцеса Елеонора отново се изпречи на пътя му. Той се усмихна. Тя сведе брадичка и облиза устните си. Сигурно този път той нямаше да откаже на толкова изкусителна покана.
И наистина не отказа. Започна да се приближава към нея. Всичко в Пейдж потрепери от очакване.
Тя бе тук просто за да му помогне да спаси страната си, предупреди се тя наум. Нямаше смисъл да се вълнува толкова само защото Негово височество идваше към нея. И какво ако усмивката на чувствените му устни бе за нея? И дори ако напрегнатите му, кафеникави очи се втренчваха в нея, всичко бе само бизнес. Сигурно бе така.
Той спря пред нея. Гръдта му едва не се докосна до нейната, което накара всичко у нея да затрепти. Гласът му отекна някъде издълбоко в него.
— През цялата тази вечер жадувах да танцувам отново с вас.
— И аз също — едва доловимо прошепна тя. Устата й пресъхна. Почувства се замаяна от аромата на есенни листа и цитрусови плодове.
Той хвана ръката й и я привлече към себе си. Тя въздъхна, когато стегнатото му топло тяло се притисна в нейното. Допирът му й се стори като прелюдия за правене на любов.
Оркестърът засвири бавна, чувствена мелодия, пропита с дълбоко, затрогващо чувство, твърде пламенно, за да стимулира въртеливите движения на валса или на който и да било друг танц, познат на Пейдж.
Но Никоу, изглежда, не го интересуваше. Той просто водеше принцеса Елеонора, притиснал я плътно до себе си. Едната му ръка бе положена на гърба й, а другата здраво стискаше ръката й към неговите широки гърди. Тя сгуши глава под брадичката му. Усети как къдрите на брадата му се смесиха с косите й.
Стъпките им следваха чувствения ритъм на музиката. Пейдж усети в тялото си едно откликващо пулсиране. Спомни си онзи прекрасен следобед с него, горе в планините. Споменът за техните стенания и нашепвания, милувки и тласъци, отекна в съзнанието й, въплътен във вълшебните, затрогващи ритми на музиката.
Краката й едва не се подкосиха. Никоу я задържа. Той я привлече още по-близо до себе си и на нея й се прииска отново да припадне.
Затвори очи. Нямаше представа къде се намира. Бе напълно замаяна.
— Принцесо — промърмори той в косите й. Ръцете му още по-силно я прегърнаха.
И после разхлабиха прегръдката си. Едва тогава Пейдж наистина осъзна, че музиката бе спряла.
Тя отвори очи. Преглътна с мъка. Опита се да отстъпи, но Никоу все още я държеше. Като повдигна брадичката си, тя го погледна. В тъмните му очи бушуваше огън. Устните му бяха отворени леко и на Пейдж й се прииска да ги докосне.
От балкона горе заваляха приветствия. Също и аплодисменти, макар и заглушени от покритите с ръкавици ръце. Пейдж почувства, че цялата поруменя, и се надяваше това да не е истина.
Разбира се, че само така й се струваше в тази вълшебна нощ, в която бе красива. В която бе ослепителна.
